КОМЕНТАРИ НА БСК ПО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА МИ ЗА АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ ДО КРАЯ НА 2020 Г.

Относно: Предложения на Министерството на икономиката за програмни антикризисни мерки и мерки за развитие на икономиката, изпълнявани до края на годината, обсъдени на 28.07.2020 г. с представители на работодателските организации

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Благодарим Ви за проведената среща и своевременното включване на представителите на бизнеса в процеса на разработване на икономически мерки за справяне с последствията на COVID-19 кризата.

С оглед постигнатата на срещата договореност приложено изпращаме коментари по представените мерки.

I. Общи мерки:

По т. 1 Изразяваме удовлетворение от заявената воля Националното тристранно споразумение да бъде основополагащ програмен документ в работата на Министерството на икономиката. Мерките, обхванати от него, ще подпомогнат подобряването на бизнес средата в средносрочен и дългосрочен план.

По т. 2 Конкретни мерки за подобряване на контрола по прозрачното разходване на публични средства и избягване и предотвратяване на евентуални корупционни практики, злоупотреби и нерегламентирани отношения.

БСК е удовлетворена, че са възприети предложенията й за въвеждане на антикорупционни мерки и предотвратяване на неправомерно усвояване на средства от ЕСИФ. Поддържаме направеното на срещата предложение за създаване на публичен регистър за разходваните средства. Регулярното предоставяне на информация и публичност само по себе си е силен антикорупционен инструмент.

По отношение на предложението за включване на представители на работодателските организации в работна група, която да бъде сформирана към Инспектората на Министерството на икономиката, считаме, че преди да изразим становище, е необходимо допълнително обсъждане на функциите и правомощията на тази работна група, както и ролята, която биха изпълнявали представителите на работодателските организации.

По т. 3 и 4 относно Създаване на допълнителни възможности за подкрепа на инвеститори, изпълняващи значими за икономиката проекти, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, включително и с регионални възможности (ЗНИ) и Иницииране на промени в ЗНИ с цел създаване на условия за привличане на стратегически инвеститори при спазване на Европейската карта за държавните помощи, изразяваме нашата принципна подкрепа, запазвайки правото си на допълнителни предложения и коментари след формулиране на конкретни предложения за изменение и допълнение на съответните нормативни актове.

II. Конкретни мерки за публични инвестиции в икономиката в размер на над 1.8 млрд. лв., инвестиции на публични средства в икономиката под формата на грантове и пряко финансиране.

В допълнение към подкрепените на срещата мерки, отправяме следните предложения:

1. Пренасочване на предвидените 200 млн. лв. за ББР от ОПИК за банкови гаранции за реализиране на нови процедури за предоставяне на безвъзмездни средства за осигуряване на инвестиционна подкрепа за българския бизнес, за справяне с последиците от COVID-19, съгласувано с работодатели и синдикати.

Поддържаме предложението си за създаване на работна група с участие на представители на работодателските организации, за разработване на пакета с документи за кандидатстване. Предвид засилващите се негативни ефекти на кризата и с цел постигане в кратки срокове на максимален ефект за предприятията вярваме, че посоченият ресурс следва да бъде насочен към ликвидна подкрепа за микро-, малки и средни предприятия. С оглед на идентифицираните недостатъците, по настоящите две процедури за ликвидна подкрепа за микро- и малки, и за средни предприятия, предлагаме:

• възприемане на диференцирани минимални и максимални размери на безвъзмездна финансова помощ (БФП) за отделните категории предприятия. Опитът показа, че предоставяне на еднакви размери на безвъзмездна помощ за микро- и малките предприятия не кореспондира на техните нужди и не води до ефективна подкрепа за малките предприятия;
• предвиждане единствено на критерии за допустимост на кандидатите, без включване на критерии за техническа и финансова оценка на проектните предложения;
• разпределение на бюджета на процедурата по икономически сектори (дейности). Възприемането на подобен подход ще ограничи натиска върху бизнеса и администрацията в процеса на кандидатстване, доколкото критерият “пръв по време – пръв по право“ създава условия за прилагане на нелоялни практики в случаите, когато всички участници кандидатстват в рамките на общ бюджет;
• отпадане на необходимостта от прилагане на документи в ИСУН на етап кандидатстване, чрез създаване на възможност за деклариране на обстоятелства в структуриран електронен вид, в реквизитите на проектното предложение (по подобие на Единния европейски документ за обществени поръчки);
• допълване на функционалностите на ИСУН чрез внедряване на компонент за електронно подписване в онлайн среда. Предвидените в настоящите процедури 3 начина на подписване - два електронни (attached и detached signature) и възможност за подписване на хартия, ненужно затруднява и усложнява процеса на кандидатстване. Подобни компоненти за електронна идентификация се ползват успешно при системата за Електронни услуги на НАП и ИС „Бизнес статистика“ на НСИ. В допълнение, настоящата практика – проектното предложение да се създава в електронна среда, а при подаването му да се генерира файл, който се подписва в офлайн среда, и файлът с подписа отново да се зарежда в електронна среда, изначално противоречи на идеята за електронно управление.

2. Предоставяне на финансиране на МСП чрез ваучерната схема за улесняване достъпа на МСП до цифрово ноу-хау и технологии и свързване с доставчиците на услуги в областта на ИКТ.

Подкрепяме предложената мярка, като отново обръщаме внимание на необходимостта от увеличаване на предвидения финансов ресурс. Отчитайки факта, че дейности, свързани с дигитализация, ще бъдат финансирани чрез различни мерки, предлагаме да бъдат разглеждани едновременно.

3. Ускоряване на процедура „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19"

С оглед оказване на навременна подкрепа на бенефициентите, предлагаме отпадане на изискването за представяне на банкова гаранция при искане за авансово плащане или допускане на други форми на обезпечение, предвидени в Закона за обществените поръчки.

Програмирането на мерките, за които вече е осигурено финансиране, следва да бъде съобразено и с очакваните средства в рамките на Инициативата на ЕК - REACT-EU, по която също са предвидени средства за преодоляване на последствията от COVID-19 и подготовка на прехода към цифрова и зелена икономика.

Разчитаме и на Вашата ангажираност за подкрепа на мерките, договорени в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и предложени от наши членове, в т.ч.:

1. Въвеждане на механизъм за компенсация на непреките разходи за въглеродни емисии с цел облекчаване на разходите за електроенергия, предизвикани от нарастването на цените на въглеродните емисии

Въвеждане на финансова компенсация на косвените разходи за въглеродни емисии на предприятията от енергоинтензивни отрасли и подотрасли, допустими съобразно Насоките на Европейската комисия относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2012 година. Процесите за реализиране на мярката започнаха през 2019 г. с подготовката на необходимите допълнения в Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК) и внасянето им за приемане от НС. Схемата е въведена в много европейски страни. При ръст в цените на емисиите и допълнителните негативни въздействия от епидемичната криза липсата на такава помощ силно намалява конкурентоспособността на българската тежка индустрия. Годишният бюджет на мярката е 33 млн. лв. Тя ще има пряк ефект върху производителите и ще подпомогне експортните отрасли, изложени на значителен риск от изтичане на въглерод.

2. Отмяна на намаляването на срока за прилагане на компенсацията за непреки разходи за въглеродни емисии за предприятия от отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“, поради прехвърлянето на разходите за квоти емисии парникови газове в цените на електрическата енергия. Настояваме да се запази първоначално предвиденият срок за прилагане на компенсаторната схема – 1.07.2019 до 31.12.2020 г.

3. Въвеждане на таван на разходите по цена „задължения към обществото“ до 150 хил. лв. годишно

Ограничаването на заплащаните суми от производствени предприятия по цена „задължения към обществото“ до 150 000 лв. годишно ще намали неенергийната компонента в цените, респективно в разходите за електроенергия на промишлеността в съответствие с чл. 38 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/944 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Мярката следва да обхваща производителите от всички сектори на индустрията, при съобразяване с изискванията за държавна помощ на Европейската комисия.

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК