ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ, СЪС СИГНАТУРА № 002-01-36

Относно: Проект на Закон за индустриалните паркове, със сигнатура № 002-01-36

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес счита, че предложението на подобен нормативен документ, уреждащ обществените отношения в целия жизнен цикъл на създаване, изграждане, функциониране и развитие на индустриалните паркове е навременен и необходим. Вследствие на натрупания практически опит в работа със съществуващите индустриални зони и на основата на получените мнения и становища от членове на Камарата, представяме следните мнения и предложения за осигуряване на правна и бизнес среда за формирането на индустриални паркове.

1. Предлагаме в чл. 8, ал. 3 да отпадне второто изречение.

Предоставянето на блокираща квота на държавата и/или община/и създава неравнопоставеност между партньорите/собствениците на индустриалния парк. Отношенията между тях се регламентират според правилата на част втора, глава осемнадесета от Търговския закон, както е посочено в ал. 2 на чл. 8 от проекта на Закон за индустриалните паркове.

2. Предлагаме в чл. 19, ал. 1, т. 3 да отпадне.

В Закона за насърчаване на инвестициите индустриалните зони (които в момента стават индустриални паркове) се определят като обекти от национално значение. Чрез текстовете в т. 3 на ал. 1 от чл. 19 на проектозакона наличните паркове и евентуално представените планове за изграждане на паркове се поставят в привилегировано положение спрямо останалите паркове. Подобно разделение поставя обектите в неравнопоставено положение и облагодетелства част от тях, които ще бъдат определени като стратегически, което изкривява конкуренцията и средата за бизнес.

3. Предлагаме в чл. 24, ал. 2, т. 2 да отпадне.

Според чл. 24 ал. 1 създаването на индустриален парк се инициира с предложение на представител на собственика, съответно - според типовете собственост на потенциалния парк това са министърът на икономиката, кметът на общината и представляващият юридическото лице.

Изискването за прилагане на бизнес план на оператора на индустриалния парк, който е в процес на иницииране и реално не е регистриран и не съществува, противоречи на правилата за защита на конкуренцията и представлява излишна административна тежест както спрямо собственика, така и спрямо потенциалните оператори на парка. В чл. 9 от проектозакона е посочено, че когато оператор не е публично предприятие, то той е концесионер, определен по реда на Закона за концесиите. Т.е. в този случай се предполага, че е предоставена концесия върху обект, който не е регистриран, и за цел, която не съществува. Допълнително така се ограничава конкуренцията между потенциалните оператори.

4. Предлагаме в чл. 24, ал. 3, т. 5 да отпадне.

Предложението ни е в съответствие и следствие на предложението за отпадане на чл. 24, ал. 2, т. 2.

Необходимо е ясно функционално разпределение на отговорностите на категориите „собственик“ и „оператор“ на индустриалния парк, особено в частта, свързана с административните процедури на решението за създаване на парка, регистрацията и функционирането на парка. Съответно, правните норми да бъдат неутрално дефинирани според типа собственик – държава/община или частен собственик.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК