ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕТО НА СИСТЕМА ЗА ВАЛИДИРАНЕ НА ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ, ПРИДОБИТИ ИЗВЪН ФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

1. Демаркация.

Създадената Система за идентифициране и признаване на неформално и самостоятелно придобити знания, умения и компетенции е насочена към валидирането на квалификации или части от тях в съответствие с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии. Системата се фокусира единствено върху професионалните гимназии и изключва ЦПО, висшите училища и организациите от гражданския сектор, в т.ч. и бизнеса, като доставчици на неформално обучение. Този стеснен подход фокусира националните усилия само по отношение на един от секторите на българското образование, което противоречи на самата същност на валидирането като условие за превръщане на ученото през целия живот и мобилността в реалност.

Ограниченията в системата рефлектират и върху дейностите в сектора „Обучение на възрастни“. От една страна, работната сила е лишена от цялостен механизъм за валидиране на компетенции, отговарящи на тенденциите на пазара на труда и нарастващите потребности за надграждане и придобиване на нови умения. А от друга - не е предоставена възможност за бързо и гъвкаво валидиране на отделни компетенции или рамки от компетенции, които са от значение за пригодността, мобилността, адаптивността и устойчивата заетост в различни етапи от жизнения цикъл.

В условията на икономика, основаваща се на знания и интелигентен растеж, непрекъснатото учене става път за себеизразяване и самореализация, начин на управление на собствения живот и проектиране, в зависимост от обстоятелствата, на нови възможности и нови области на лично и професионално усъвършенстване, квалификациите остаряват и губят своята актуалност много по-бързо от преди. Непрекъснато възникват потребности от нови умения, на които формалното образование е затруднено да отговори или реагира със значително закъснение. Тази нарастваща ниша в потребностите все повече се заема от неформалното обучение, от неформалното и информалното учене.

Създаването на Система за валидиране на знания, умения и компетенции, придобити извън формалното образование и обучение, е в интерес на политиките в сектора „Обучение на възрастни“ и на техните потребители – обучаващи се лица и работодатели. Новата система няма да дублира, а ще надгради и разшири обхвата на процеса на валидиране на умения. Тя ще се основава на стандартите за компетентност и пригодност, изисквани от пазара на труда, и ще бъде значително по-гъвкава и способна за самоактуализиране и адаптиране към промените. Проблемът е, че неформалното обучение на възрастни се развива стихийно и некоординирано между заинтересуваните страни, липсват единни стандарти за качество и институция за външна оценка, оторизирана с права и отговорности за осигуряване на качеството на услугите в сектора за обучение на възрастни.

2. Институционализиране.

Предлагаме основна роля в Системата за валидиране на знания, умения и компетенции, придобити извън формалното образование и обучение, да изпълняват т.нар. асесмънт центрове (центрове за оценка - assessment centers) или, по-точно - мрежа от центрове за оценка, изградена на секторно, регионално и фирмено ниво. На настоящия етап функционират около 40 фирмени асесмънт центрове, създадени предимно в големи предприятия, банки и застрахователни дружества. Няма асестмънт центрове на браншово и регионално ниво.

Асесмънт центърът е инструмент за индивидуална и групова оценка на компетенциите и професионалната пригодност за заемане на конкретна длъжност (позиция, изпълнение на професионална роля). Оценката се осъществява от двама независими експерти, на основата на стандарт за компетентност (компетентностен модел, компетентностен профил на длъжност). Основна характеристика на Асестмънт центъра е акцентът върху наблюдение и измерване на знанията, уменията и поведението в условия, моделиращи реална работна среда. В резултат на оценката се изготвя индивидуален профил на пригодност спрямо рамка от компетенции или се удостоверява със сертификат за степен на владеене на отделни компетенции спрямо установен стандарт. Използват се взаимно допълващи се методи и техники за оценка, като поведенческо интервю, тестове и въпросници, практически казуси, решаване на задачи, разработване на проектни задания, ролеви и симулативни игри, групови дискусии и др.

Асесмънт центровете се използват за:

• разработване на стандарти за компетентност;
• прогнозиране на потребностите от човешки ресурси и оценка на наличния човешки капитал;
• оценка и валидиране на компетенции;
• идентифициране и развитие на таланти;
• оценка на потребностите от обучение;
• разработване на програми за обучение;
• мониторинг и външна оценка на качеството на услугите, предоставяни от доставчици на формално и неформално обучение;
• оценка на ефекта (възвращаемостта на инвестициите) от проведено обучение, на планове и мерки за развитие;
• подбор на персонал;
• кариерно развитие;
• мотивация към саморазвитие, търсене на обратна връзка и саморефлексия.

Асесмънт центровете могат да се самофинансират чрез предоставяне на услуги на бизнеса в областта на подбора, обучението, развитието и други аспекти в управлението на човешките ресурси. Те могат да предоставят услуги и на отделни физически лица, свързани с валидиране на компетенции (придобити по неформален път), изготвяне на индивидуални профили за степента на професионална пригодност към изисквания на пазара на труда относно определена длъжност, разработване и консултиране относно лични планове и насоки за усъвършенстване и професионално развитие.

Дейността на мрежата от центрове за оценка може да се координира и направлява методически от Национален асесмънт център, който да:

• поддържа база от данни за доставчици на неформално обучение;
• разработва, внедрява и осъществява мониторинг на стандарти и система за управление на качеството в неформалното обучение;
• проучва, идентифицира, анализира и прогнозира потребности от обучение на възрастни;
• получава обратна връзка от потребители на услуги в сектора „Обучение на възрастни“ – работодатели и обучавани лица;
• разработва иновативни инструменти и методи на неформално обучение, основаващи се на принципите на дидактиката, андрагогията и на други специфични подходи в обучението на възрастни;
• подпомага създаването и поддържа база от данни за дейността на секторните, регионални и фирмени асесмънт центрове;
• разработва и реализира сертификационни и квалификационни програми за обучители на възрастни.

3. Ползи и ефекти от изграждането на система за валидиране на знания, умения и компетенции, придобити извън формалното образование и обучение:

• изпълнение на препоръките на ЕС относно валидирането на неформалното и самостоятелно учене;
• обхващане ученето във всичките му аспекти и изграждане на мост между формално, неформално и самостоятелно учене;
• създаване на прозрачен, ясен и достъпен механизъм за признаване на предишно обучение и опит, придобити извън рамките на формалното образование и обучение;
• създаване на допълнителни условия и механизми за развитие на сектора „Обучение на възрастни“;
• повишаване на пригодността за заетост и мобилността, увеличаване на мотивацията за учене през целия живот, особено при хората с ниска квалификация, безработни, в напредваща възраст и тези в социално и икономически неравностойно положение;
• по-широко ангажиране на бизнеса и работодателите, както и на други заинтересовани страни в реализирането на политиките, свързани с обучение на възрастни и повишаване качеството на човешкия капитал.