ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

БСК оценява като необходима и положителна стъпка промяната на законодателната рамка по несъстоятелност и стабилизация, с цел ускоряване и подобряване на нейната ефективност. Проблемите на производството са точно идендифицирани и може да се очаква, че решенията ще способстват за преодоляване на тромавостта на процедурите по осребряване и разпределение на имущество. Би следвало цел №1 в частичната предварителна оценка на въздействието – бързина и намаляване на разходите, да бъде количествено формулирана, с очакваното съкръщаване на сроковете и разходите, свързани с несъстоятелността.

Като положителна промяна трябва се отбележи отпадането на началната дата на неплатежоспособността /свръхзадължеността. По този начин ще се постигне не само по-голяма бързина, но и сигурност на търговския оборот чрез избягване на възможността от прекомерна продължителност на т.нар. „подозрителен“ период, в който сделки и действия на длъжника могат да бъдат обявени за недействителни.

Възразяваме срещу изменението на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, въведено с §11 на ЗИД на ТЗ, с което се предвижда прекратяване на арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника.

Мотивите, че по този начин се преодолява съществуващият дисбаланс между кредиторите установяващи притезателните си права по съдебен ред, чрез триинстанционно производство по чл. 637 и чл. 694 и пред арбитражен съд в едноинстанционно производство, приключващо с окончателно решение, срещу което възможностите за обжалване са силно ограничени, е напълно неприемливо.

Напротив, текстът създава дисбаланс, между лицата, които са се доверили на предимствата на арбиражното производство, включвайки арбитражна клауза в договорите си, и тези, които търсят защита в съдилищата. Изменението поставя в по-благоприятно положение вторите, за които с откриване на производство по несъстоятелност съдебните производства се спират, а спрените се възобновяват, ако вземанията им не бъдат приети. Нарушава се конституционният принцип за равенство на стопанските субекти.

Прекратяването на арбитражните производства е свързано с финансови загуби, поради невъзможност спечелилата делото страна да си възстанови изразходваните средства за арбитражни такси, възнаграждения за вещи лица, адвокатска защита и т.н. Предложената с §78. Преходна разпоредба, отнасяща се до прекратените арбитражни производства и възможността длъжникът или кредитор да предяви установителен иск по реда на чл. 694, ал.1-3 ат ТЗ, също поставя ищецът пред необходимостта да плати отново държавна такса, за да установи вземането си по вече прекратеното арбитражно производство. Текстът не е синхронизиран с чл. 637, ал. 6, в която не се предлага промяна и която дава възможност за образуване на нови съдебни и арбитражни производства след откриване на производството по несъстоятелност, в три хипотези, между които и за парични вземания, обезпечени с имуществото на трети лица.

Арбитрирането е прието в цял свят като бърз, гъвкав и справедлив алтернативен способ за решаване на спорове. Триинстанционното производство в съдилищата само по себе си не е гаранция за високо качество на правораздавателната дейност. Арбитражните съдилища в страната се създават и функционират в съответствие с актове от най-висока степен - Закона за международния търговски арбитраж и Гражданския процесуален кодекс. С предлаганото изменение се подкопава доверието в арбиражната дейност, поставя се под съмнение безпристрастността и компетентността на арбитрите, нанася удар по имиджа на арбитражни съдилища, които функционират от десетки години и имат висок национален и международен престиж.

Разклащането на доверието в арбитражните производства в условията на икономически сътресения, които очаквано ще доведат до увеличаване на търговските спорове и още по-висока натовареност на съдилищата, не е в полза на правораздавателната дейност. Предлаганата промяна увеличава правната несигурност и допълнително способства за непредвидимост и нестабилност на икономическа среда.     

Предлагаме да бъде прецизиран текстът на чл. 748 ал.2 от ТЗ, уреждащ предпоставките за възстановяване в права при несъстоятелност.

Законът свързва обявяването в несъстоятелност с редица неблагоприятни последици за търговците и управителните им органи. Не може да бъде ЕТ лице, което е невъзстановен в правата си несъстоятелен. Невъзстановените в правата си несъстоятелни не могат да бъдат учредители на АД. Не може да бъде управител на дружество с ограничена отговорност лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Забраната действа и по отношение на членовете на съвета на директорите и надзорния съвет в акционерни дружества. Аналогично ограничение е въведено за прокуристите.

Пандемията СОVID-19 постави на изпитание функционирането на икономическите субекти. Значителна част от тях неколкократно бяха затваряни, други намалиха или преустановиха стопанската си активност, а свитото потребление доведе до свиване на оборотите и удължаване срока на разплащания на търговците. Според някои проучвания, очакваното нарастване на фалитите през настоящата година е с над 20%. В тази обстановка изпадането в несъстоятелност не е свързано с лош мениджмънт от страна на търговците и управителните органи. Същевременно, редица текстове на ТЗ ги лишават завинаги от правото да създават и управляват търговски дружества.

Предлагаме в чл.748, ал. 2 от ТЗ да отпадне изискването за изплащане на част от задълженията и като единствена предпоставка за възстановяването в права да остане изискването несъстоятелността да е причинена от неблагоприятно изменили се стопански условия. Следва да се преосмислят и смекчат ограниченията по чл. 57 ТЗ, чл. 160 ал.2 ТЗ, чл. 234 ТЗ, като санкцията в цялата си строгост се запази по отношение на лицата, осъдени за банкрут.

Тази нормативна промяна ще способства фалитът да бъде приеман като нормална практика за закриване или рестарт на предприятия, която дава възможност за ново начало, а не като негативен отпечатък, който бележи за цял живот най-предприемчивата част от обществото.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК