ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА АОБР ЗА ПРОМЕНИ В ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР

ОТНОСНО:  Предложения за изменение на модела на пазара на електрическа енергия в България с оглед на гарантирането на дългосрочно предлагане на платформите на БНЕБ ЕАД   

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Вече повече от шест месеца българският бизнес е изложен на неблагоприятните въздействия на повишените цени на електроенергията и природния газ в европейски мащаб. Ценовата ситуация на енергийните пазари поставя в тежко положение както малкия и средния бизнес, така и голямата електроинтензивна индустрия.

Приветстваме предвидените компенсаторни мерки за първото тримесечие на 2022 г. Адекватното им прилагане е важна подкрепа за енергийните разходи на всички потребители, купуващи електроенергия на свободен пазар. Въпреки това, бихме искали да отбележим, че компенсаторните механизми, които са в сила от м. октомври 2021 г., представляват краткосрочна мярка, която временно и непълно облекчава сметките на крайните потребители.

Смятаме, че за да бъде постигнат по-устойчив, дългосрочен модел, при който ще бъдат защитени в еднаква степен интересите на потребителите и производителите, следва да бъде преразгледана организацията на пазара на електрическа енергия у нас, като се предприемат по-целенасочени мерки.

Считаме, че основните дефекти на електроенергийния пазар у нас са:

• липсата на дългосрочно предлагане на базова енергия на достъпна цена за шестмесечни и годишни периоди – предлагането на пазара на двустранни договори е недостатъчно, краткосрочно (доминират седмичните договори), неравномерно и на високи цени от най-скъпите централи;
• огромният дял на краткосрочната търговия – около 80%, при 30 – 60% за други пазари;
• висока активност на търговски участнице, реализиращи придобитата електроенергия за износ – почти 9TWh за изминалата 2021 г.

Към гореизложеното трябва да отбележим и доминиращото положение на дружествата от групата на БЕХ ЕАД на пазара на електроенергия от страна на предлагането – дял около 70%.

Поради това, заедно с разработения компенсаторен механизъм, предлагаме да бъдат предприети и мерки, които да гарантират дългосрочното предлагане на базова електроенергия от нискоемисионни източници, което да удовлетворява вътрешното потребление в страната – чрез 12-18-24 месечни контракти. Това ще гарантира ценовата стабилност за българските потребители на свободния пазар. Финансирането на компенсаторния модел може да се организира по примера на други европейски страни като преразпределяне на средства от свръхприходи на нискоемисионните производители. Междувременно, докато той се прилага, могат ефективно да се организират тръжни процедури за  дългосрочно предлагане на електроенергия при ценови нива, кореспондиращи на вече определения праг, над който се задейства компенсиращият механизъм. Тези количества електроенергия следва да се определят единствено за потребление на вътрешен пазар, което лесно се установява, напр. от ФСЕС по линия на събираните суми като задължения към обществото.

Обръщаме също внимание, че при разработването на концепцията за създаване на пул от субекти – небитови потребители (болници, общини, социални домове, училища и др.), за които държавата да договори по-ниска цена – следва да се включат и юридическите лица с нестопанска цел. Последните не осъществяват търговска дейност и не могат да включат високата цена на електроенергията в стоки и услуги, предназначени за пазара.

Предлагаме да се създаде към МС междуведомствена работна група, в която да участват и експерти от национално представените работодателски организации.

В приложения към настоящото писмо Ви представяме няколко модела, възприети в редица европейски страни, от които могат да бъдат адаптирани елементи, както и информация за пазара на електрическа енергия у нас.

Приложения: Съгласно текста

С УВАЖЕНИЕ, 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ