ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕРКИ В ОБЛАСТТА НА ХРАНИТЕЛНО-ПИТЕЙНАТА ИНДУСТРИЯ

ОТНОСНО: НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕРКИ В ОБЛАСТТА НА ХРАНИТЕЛНО-ПИТЕЙНАТА ИНДУСТРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

На 07.04.2022 г. в БСК се проведе среща с браншови организации от сферата на хранително-питейната индустрия, в която взеха участие ръководството и експерти от БСК и представители на 11 организации, членове на БСК: сдружение „Храни и напитки България“, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Асоциация на млекопреработвателите, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциация на промишленото птицевъдство, Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи, Съюз на пивоварите в България, Съюз на птицевъдите в България, Съюз на производителите на захар и захарни продукти и Асоциация на месопреработвателите в България.

По време на срещата бяха обсъдени следните конкретни въпроси и проблеми, които бихме искали да представим на Вашето внимание, като търсим съдействие от страна на отговорните институции за решаване на съответните проблеми:

• Намаляване на ставката на ДДС за храните като временна мярка за преодоляване на ефектите от кризата с войната в Украйна и Русия и растящата инфлация. Тази мярка е част от пакета мерки, предложени от ЕК в контекста на преодоляването на кризата, свързана с последиците от войната между Украйна и Русия и произтичащите от нея икономически и социални ефекти. България е една от трите страни в ЕС, които не прилагат диференцирана ставка при облагането на стоките от хранително-питейната индустрия. Този социален механизъм ще доведе до редица положителни ефекти, сред които: намаляване на сивата икономика и укриването на данъци в сектора; преодоляване на спада в обема на потреблението от страна на домакинствата, при които основно перо в бюджета са разходите за храна.
  
  
• Създаване на механизъм за обезпечаване на продоволствена безопасност на България. Държавата няма създадена организация, с която да обезпечи продоволствената безопасност – липсва план за действие, както и институция, която да анализира движението на цените, да проследява наличностите и да гарантира, че страната разполага с необходимите суровини за обезпечаване на продоволствената сигурност. След наскоро направените проверки от държавните институции са установени разминавания в описаните и фактическите наличности в складовете за суровини – оказва се, че държавата не знае с какви наличности от основни суровини разполага. Няма и определени складове, където продукцията да се съхранява, съобразно изискванията и сроковете на годност на суровините. В контекста на предстоящата глобална продоволствена криза, е наложително своевременното и адекватно изработване на механизъм и определяне на структура, която да се занимава с осигуряването на продоволствената безопасност на България.

Предвид очертаващите се кризи в световната икономика и непредвидими военни конфликти, е наложително да се разработи горепосоченият план, който да включва следните елементи:

а/ ефективен контрол върху наличностите на основни суровини за производство на храни и фуражи. Налице са тревожни данни относно сериозни разминавания между водените по документи преходни остатъци и реалните такива.

б/ реален капацитет за производство на основни храни и фуражи предвид последиците от здравната криза и рязкото и неконтролируемо поскъпване на енергийните източници. Част от производствените предприятия не работят,друга част работят на минимален капацитет.

в/ непрекъснат анализ на вноса и износа на основни храни и фуражи с цел обезпечаване на потреблението,

г /обезпечаване на наличности от основни суровини за производство на група храни и фуражи от страна на държавата; тяхното съхранение и евентуална преработка при необходимост.

д/ непрекъснат мониторинг на предлагането на основни храни и фуражи в търговската мрежа и анализиране на всички установени аномалии(количествени и ценови)

Всички тези дейности следва да са съчетани и делегирани на един орган, директно подчинен на Министър-председателя.

• Насърчаване на износа на хранителни продукти чрез премахване на ограничаващи мерки и представяне на непарична подкрепа за бизнеса. С оглед на настоящата криза и увеличените обеми на експорта, както и невъзможността основните световни износители на суровини да възстановят експортния си потенциал в близките 5 до 10 години, на пазара се отваря ниша, която може да бъде заета от по-малки износители, включително от България. Държавата следва да анализира бизнесите, които могат да допринесат за увеличаване на бюджетните приходи , и да ги стабилизират като надежден доставчик. След като се направи този анализ, веднага да се проведат срещи с тези бизнеси, да се откроят техните проблеми и какво е необходимо да направи държавата, за да могат те да изнасят повече продукция. Насърчаването на износа на хранителни продукти следва да се постигне не чрез държавни помощи, а чрез институционална подкрепа и премахване на ограничаващи мерки, наложени от държавата, като например:
  • Преструктурирането и работата на Българска агенция по безопасност на храните. Представителите на бизнеса от сферата не са включени в работната група, която отговаря за преструктурирането на БАБХ и поставянето ѝ на прякото подчинение на министър-председателя. Представителите на бизнеса от хранително-питейната индустрия дори не са информирани какво предвижда реформата на БАБХ. Потребността от ефективен контрол по качеството и безопасността на храните е належаща в контекста и на борбата със сивата икономика в бранша, но вярваме, че следва да бъде насочена не само към производителите, но и към търговските обекти
  • Намаляване на таксите за фитосанитарен контрол, които се събират на границите при износа на хранителни продукти - България е поставена в неконкурентна позиция, поради високия размер на удържаните такси за операторите, които са в пъти по-ниски в останалите страни от ЕС (например, в Констанца/Румъния, където таксата е 150 лв. независимо от размера на пратката, докато българската, която е на тон (3,35 лв./тон), може да достигне до над 100 хиляди евро).
  • Подобряване работата на българските търговски мисии по света – провеждане на целенасочена държавна политика в посока на активното проследяване на нуждите на международните пазари, създаване на контакти, подобряване на комуникацията и предоставянето на информация от страна на търговските представители на български бизнеси, които могат да осигурят търсените стоки и услуги с цел подобряване на експортния потенциал. На разположение сме за предоставяне на необходимата информация за експортните възможности и нуждите на българския бизнес, с които да се улесни работата на българските търговски представителства.  

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Във връзка с горното се обръщаме към Вас с настояване за предприемането на спешни мерки за разрешаването на поставените по-горе проблеми, тъй като хранително-питейната ни индустрия наистина е поставена под огромен натиск от нарастващите цени на суровини и енергийни източници и има нужда от съдействие, за да се стабилизира и гарантира продоволствената сигурност. За нас е важно държавата да оцени и подкрепи усилията на бизнеса днес.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК