СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТА НА ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ С ПРОЕКТИ ПО ПРОЦЕДУРАТА ЗА ТЕХНОЛОГИЧНА МОДЕРНИЗАЦИЯ ПО НПВУ

ОТНОСНО: Проект на документи за кандидатстване и изпълнение на проекти по процедура BG-RRP-3.004 - Технологична модернизация по Националния план за възстановяване и устойчивост, обявен за обществено обсъждане.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛОРЕР,

Обявената за обществено обсъждане процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели „Технологична модернизация“, част от Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост, цели да подпомогне българските предприятия, като допринесе за повишаване на ефективността на производствените процеси, постигане на по-висока производителност, както и за намаляване на производствените разходи. Очакваният ефект е българската икономика да се възстанови по-бързо от икономическата криза, предизвикана от COVID пандемията.

Важно е да се отбележи, че кризата се отрази по различен начин на икономическите сектори в страната, като в някои от тях тя доведе до значителни икономически трудности, изразяващи се в прекъснати търговски вериги, затваряне на производства, затруднен транспорт. В други сектори, пандемията нямаше голямо негативно отражение, а за трети се оказа фактор за растеж. В този смисъл, е от изключително значение, процедурата „Технологична модернизация“ да бъде насочена/фокусирана именно към икономическите сектори и предприятия в тях, които едновременно са приоритетни за българската икономика и имат потребност от допълнителна финансова подкрепа, за да възстановят своя икономически потенциал до нивата преди пандемията.

Представеният пакет с документи не съответства в достатъчна степен на заявените цели на процедурата. Предвидените изисквания в Условията за кандидатстване и особено Критериите за техническа и финансова оценка от „Критериите и методологията за оценка на предложения за изпълнение на инвестиции“ по процедурата категорично дават предимство на кандидати с високи показатели за финансов резултат, реализирани в периода на пандемията – 2020-2021 година. Процедурата е насочена към предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на по-скоро успешни предприятия, които на база на ръст на приходите си от продажби могат устойчиво да се развиват и без БФП. Предприятия, оцеляващи от кризата и продължаващи да работят, които имат нужда от БФП за възстановяване на икономическия си потенциал, съгласно критериите ще разполагат с много по-малка възможност за класиране и достъп до безвъзмездно финансиране.

Предложения и обосновки:

1. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА ПО ГРУПИ ПРИОРИТЕТНИ СЕКТОРИ.

Бюджетът е разпределен поравно (50:50) между предприятията от Национални приоритетни  икономически сектори и тези от Регионалните приоритетни сектори (нискотехнологични предприятия). Националните приоритетни икономически сектори включват високотехнологични и средно към високотехнологични производства, два сектора за управление и действия с отпадъци и високотехнологични услуги с интензивно използване на знания. Включването на предприятия от несъпоставими по финансови и икономически показатели сектори в един бюджет ще доведе до неравнопоставеност при кандидатстване и ще намали значително шансовете за получаване на БФП от високотехнологичните и средно към високотехнологичните предприятия, които съставляват много важен дял от икономиката на страната, имат значителен принос към формиране на брутния вътрешен продукт и са съществена част в НСМСП 2021-2027. За постигане на равнопоставеност е целесъобразно да се обособят отделни бюджети за групата „Високотехнологични и средно към високотехнологични производства (С21, С26, С20, С27,С28,С29 и С30), и други производства (Е38, Е39)“ и за групата „Високотехнологични услуги с интензивно използване на знания  (J59,J60,J61,J62,J63, M71,M72)“.

Допълнително за определяне на дяловете за разпределение на бюджета трябва да се вземе предвид и основният икономически показател за тези групи сектори, имащ пряко отношение към предмета на процедурата – инвестиции, а именно разходите за придобиване на дълготрайни материални активи. Тези разходи показват реализираната (дори и при пандемията) необходимост от инвестиции в предприятията. Съгласно статистиката на НСИ за 2020 г., МСП от промишлеността са извършили разходи за ДМА в размер на 5 377 872 хил. лв., а тези от групата сектори Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения - в размер на 700 012 хил. лв., т.е съотношението е 88.5% към 11.5%. Предвид известния факт, че в регионалните приоритетни сектори попадат значително по-голям брой предприятия и заети в тях, разделянето приблизително поравно на дела за промишлеността правилно ще приоретизира високо и средно към високотехнологичните производства.

Предложение: Бюджетът за прецедурата да бъде разделен, както следва:

• за Високотехнологични и средно към високотехнологични производства (С21, С26, С20, С27, С28, С29 и С30), и други производства (Е38, Е39) - 43% от бюджета на процедурата (112 000 000 лв.).
• за Високотехнологични услуги с интензивно използване на знания (J59, J60, J61, J62, J63, M71, M72) - 12% от бюджета на процедурата (31 000 000 лв.)
• за Нискотехнологични предприятия (регионалните приоритетни сектори) 45% от бюджета на процедурата (117 000 000 лв.).

2. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА ПО КАТЕГОРИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА.

За разпределението на бюджета по категориите предприятия основа би трябвало да е не броят предприятия, а обороти, добавена стойност и брой заети лица. Информацията от НСИ за 2020 г. по тези основни показателя е, както следва:

Преработваща промишленост:

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения:

Предложение:

На база на горното предлагаме разпределение на бюджета по категориите предприятия, както следва:

• За преработваща промишленост: Микропредприятия 13%, малки предприятия 31%, средни предприятия 56%
• За Високотехнологични услуги с интензивно използване на знания: Микропредприятия 33%, малки предприятия 28%, средни предприятия 39%

Разпределение на средствата от бюджета:

3. ОТНОСНО МАКСИМАЛНИЯ РАЗМЕР НА БЕЗВЪЗМЕЗДНОТО ФИНАНСИРАНЕ.

Предлаганият максимален размер по категории предприятия е определен като конкретни суми и едновременно ограничен като процент от тригодишните нетни приходи от продажби. Заложените числа като максимален размер на БФП и процентното й ограничение спрямо оборота дават възможност за сериозно изкривяване на икономическия ефект върху предприятията – например, за микропредприятие би могло да се получи помощ от 22 000 лв. на заето лице при 200 000 лв. БФП и 9 заети, за малко – 7 143 лв. на заето лице при 350 000 лв. БФП и 49 заети, а за средно 2 410 лв. на заето лице при 249 заети (за друг брой заети лица изчисленията дават подобно съотношение). Освен това, на практика може дадено предприятие да получи БФП, надвишаваща значително годишните му нетни приходи от продажби – например, микропредприятие с оборот за трите години 360 000 лв. може да получи БФП от 144 000 лв. при годишен оборот 120 000 лв. Това би довело до прекомерно и недопустимо изкривяване на пазара.

Предложение:

Максималният размер на БФП по категории предприятия да бъде:

• Микро – 150 000 лева;
• Малки – 350 000 лева;
• Средни – 750 000 лева

при тавани на БФП, като процент от средногодишните нетни приходи от продажби за тригодишния период 2019, 2020 и 2021 г.:

• Микро – 25%;
• Малки – 20%;
• Средни – 15%.

4. ОТНОСНО КРИТЕРИИТЕ ЗА ТЕХНИЧЕСКА И ФИНАНСОВА ОЦЕНКА

В четири от предвидените пет критерия за финансова оценка, формиращи 56,3% (33,5 точки) от максималния брой точки, пряко или косвено участва показателят „Нетни приходи от продажби“. Този показател е част от показателите за финансов резултат и не отразява финансовото състояние, което е ключово за устойчивостта и потенциала за развитие на предприятието-кандидат, които от своя страна следва да са водещи при класиране на кандидатите.

Предложения:

Скалите за точкуване по критериите не съответстват на настоящата икономическа обстановка и категорично водят до финансиране по процедурата на предприятия с много добри икономически финансови показатели (които реално нямат необходимост от БФП за възстановяване и могат да осигурят своето развитие вследствие на финансовите си показатели), а не към подпомагане на оцеляващи с много усилия предприятия за тяхното възстановяване (каквато е целта н НПВУ и настоящата процедура). Правим следните предложения, както следва:

• Да отпадне критерият „Претеглен коефициент на разходите за данъци спрямо реализираните приходи за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.“. Този показател не е и не може да бъде измерител на капацитета или икономическия потенциал на предприятието. Начислените и платени от предприятието корпоративен и/или алтернативни данъци за текущия данъчен период зависят от формираната данъчна основа, която често пъти е резултат от множество преобразувания на счетоводния финансов резултат, поради данъчно проявление на събития от предходни години или отлагане на данъчното проявление за бъдещ период (временни и постоянни данъчни разлики), в т.ч.: пренасяне на данъчни загуби от минали години, последващи оценки на активи и пасиви, разходи по договори за експлоатационен лизинг и др. Показателят не отразява извършените инвестиции, намаляващи печалбата, които имат стратегическо значение за устойчивото развитие на предприятията. В тази връзка предлагаме алтернативен критерий - „Претеглена брутна добавена стойност за 2019, 2020 г., 2021 г.“, който има пряко отношение към възстановяването и устойчивостта на предприятията и е ползван в предходни процедури по ОПИК.

• Скалите за оценка по критериите „Претеглен коефициент на марж на печалбата за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.“ и  „Претеглена производителност на едно лице, работещо в предприятието-кандидат за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.“ следва да се пренаредят, за да дават предимство на предприятията, нуждаещи се от БФП за възстановяване, както следва:

Претеглен коефициент на марж на печалбата за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Претеглена производителност на едно лице,

работещо в предприятието-кандидат за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

• Скалата за оценка по критерия „Претеглен коефициент на приходите от износ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.“ да се пренареди, за да дава предимство на предприятията със значителен обем на износа:

Претеглен коефициент на приходите от износ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

• Критерият „Наличие на внедрени стандарти: БДС EN 62264, БДС EN ISO 9001, БДС EN ISO 14001, ISO/IEC 27001, БДС EN ISO 50001, EMAS (Схема на Общността за управление по околната среда и одитиране)“ да отпадне – няма пряко отношение към възстановяване на предприятията.
• Критерият „Участие на кандидата в процедури по ОПИК“ да отпадне – процедури по ОПИК не са обявявани от възникването на пандемията COVID (с изключение на цитираните като такива извън обхвата на критерия).

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ     

[1] В случай че ред „Печалба“ (код 14400) е с отрицателна стойност, ще бъдат взимани данните от ред „Загуба“ (код 19200) от приходната част на ОПР.