ТРИ АРГУМЕНТА, СВЪРЗАНИ С ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА

1. НИКЪДЕ в проекта на Директива относно адекватните минимални работни заплати (МРЗ) в ЕС няма задължение те да се определят само като 50% от средната работна заплата.

1.1. В първоначалния проект на Директива [COM(2020) 682 final - 28.10.2020], в чл.5, т.3, на който се позовават българските синдикати, се казва:

„Държавите-членки използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените МРЗ спрямо общото равнище на брутните работни заплати, например тези, които обичайно се използват на международно равнище.“

Кои са тези ориентировъчни референтни стойности, които обичайно се използват на международно равнище, е посочено на стр.16 от обяснителната записка към проекта на Директива (в реф.№33 под линия):

(33) Показателите за адекватност, обичайно използвани на международно равнище, напр., индексът Kaitz, сравняват МРЗ с медианната работна заплата или средната работна заплата. Освен това, стандартът за достоен живот, определен от Съвета на Европа, сравнява нетната МРЗ с нетната средна работна заплата. Често се правят сравнения и между МРЗ и процента на хората, изложени на риск от бедност.

Изводът от текста на първоначалния проект на Директива е, че:

• Връзката между минимална и средна работна заплата е просто едно от изброяванията, посочени като възможност в проекта на Директива. Дори сравнението между МРЗ и медианната работна заплата е посочено на първо място в проекта на Директива, а сравнението със средната е една от останалите възможности.
• Връзката между средна и минимална работна заплата в текста на проектодирективата е посочена като „ориентировъчна референтна стойност“, което не я прави нито задължителна, нито единствена, нито изключителна, а само ориентировъчна и само референтна.

1.2. Дори и в последния известен вариант на проект на Директива [10123/22 - 9 juin 2022 - Conseil de l'Union européenne], в чл.5, т.3, на който се позовават българските синдикати, е казано:

„3. Държавите-членки използват индикативни референтни стойности, за да ръководят своята оценка на адекватността на законоустановените минимални заплати. За тази цел те могат да използват индикативни референтни стойности, които обикновено се използват на международно ниво, като 60% от брутната медианна заплата и 50% от брутната средна заплата, и/или индикативни референтни стойности, използвани на национално ниво.“

Изводът от текста на преработения и допълнен проект на Директива е, че:

• Определянето на МРЗ като 50% от брутната средна заплата НЕ е задължително за държавите-членки и то е посочено като една „индикативна референтна стойност“. Освен това, държавите-членки „МОГАТ“ да използват индикативни референтни стойности. Това означава, че те ще ги използват по тяхна преценка;
• Проектът на Директива посочва, на първо място, брутната медианна работна заплата за определянето на МРЗ. А брутната средна работна заплата е посочена на следващо, второ място, като индикативна референтна стойност;
• Допълненият последен вариант на проект на Директива дава възможност МРЗ да се определя въз основа на други „индикативни референтни стойности, използвани на национално ниво“. Тоест, ако държавите-членки поискат, те изобщо могат да не отчитат връзката между брутната средна/брутната медианна и МРЗ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО Т.1.

НИКЪДЕ в проекта на Директива относно адекватните МРЗ в ЕС няма задължение те да се определят като 50% от средната работна заплата. В текста на проект на директива се използват термини с условно значение като: „могат“, „обикновено“, „като“, „индикативни“, „референтни“.

Връзката между 60% от брутната медианна работна заплата и МРЗ е посочена, на първо място, като индикативна референтна стойност. Брутната средна работна заплата е втора, а не първа възможност. Дори е дадена възможност да се използват други „индикативни референтни стойности“, различни от брутната медианна и средна работни заплати, които се използват на национално ниво.

Не става ясно защо тогава в българския обществен дебат, а и сред част от компетентни държавни органи се наложи разбирането, че проектът на Директива задължава България да определя МРЗ единствено чрез изчислението й като 50% от средната работна заплата. Такова обвързващо задължение не фигурира в нито един от вариантите на проекта на директива.

2. Проектът на директива относно адекватните МРЗ в ЕС не отменя прилагането на Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ) за определяне на МРЗ, 1970 (в сила от 29 април 1972 г., приета в Женева, 54-та сесия на МОТ, на 22 юни 1970 г., ратифицирана от България, обн. ДВ, бр. 12 от 6.2.2018 г.).

Проектът на Директива относно адекватните МРЗ в ЕС не е регламент и няма изключващо действие за ратифицираните със закон от Република България актове на ООН, каквато се явява Конвенция 131 на МОТ.

Погрешно наложеното разбиране в България, че проектът на Директива изисква МРЗ задължително да се определя директно като 50% от брутната средна работна заплата, влиза в противоречие с чл.3,б.“Б“ на Конвенция 131 на МОТ, според който МРЗ се определя по следния начин:

„Член 3. Елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата включват, доколкото е възможно и целесъобразно във връзка с националните практики и условия --

(б) икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.“

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО Т.2.

Директното определяне на МРЗ като 50% от брутната средна работна заплата влиза в противоречие с чл.3,б.“Б“ на Конвенция 131 на МОТ, според който МРЗ трябва да се определя, като се вземат предвид: нивата на производителност (вкл. производителност на труда), изискванията за икономическо развитие (растеж), желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост (недопускане на повишение на коефициента на безработица).

Проектът на Директива (дори когато бъде приет и изтече преходният срок за въвеждането) няма силата да отмени ратифицирана от България конвенция на МОТ, каквато е Конвенция 131 на МОТ (обн. ДВ, бр. 12 от 6.2.2018 г.).

3. През последните 10 години (2012-2022г.), България е една от трите страни в ЕС с НАЙ-ВИСОК темп на увеличаване на МРЗ.

3.1. Според Евростат, през последните 10 години (2012-2022г.), България е една от трите страни в ЕС с най-висок темп на нарастване на МРЗ. Трите държави-членки, първенци на ЕС, са както следва: Румъния (с увеличение на МРЗ от 12,6 на сто), Литва (с увеличение на МРЗ от 12,1 на сто) и България (с увеличение на МРЗ от 9,4 на сто).

Предвид безспорния факт, че България е една от трите държави-отличнички в ЕС по темп на нарастване на МРЗ, не може да се каже, че настоящият модел на определянето й е във вреда на работниците.

Следва да се има предвид, че до 2020 г. имаше дефлация, а през 2023 г. се очаква (от Европейската комисия) инфлацията в България да спадне наполовина на настоящата и през следващите години да влезе в рамките на стойности до 2%. Това означава, че покупателната способност на българската МРЗ ще продължи да нараства с догонващ темп. Тук трябва да се отчита, че в периоди на криза производителността на труда остава ниска, икономическият растеж – също. Според Европейската комисия, растежът на българския БВП за 2022 г. ще е само 2.8%, а за 2023 г. ще е още по-нисък – 2.3% А в същото време, се очаква МРЗ да продължи да нараства с изпреварващи производителността темпове, което означава, че тя няма да кореспондира с увеличените кризисно разходи на работодателите и с намалената конкурентоспособност.

3.2. Трябва да посочим, че МРЗ се определя по традиция като Основна работна заплата, докато средната работна заплата по традиция е Брутна РЗ (т.е. включва Основната РЗ плюс допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - "клас", както и други начисления над основната заплата по КТ, друг нормативен акт, КТД, вътрешни правила за работна заплата - докторски степени, допълнително материално стимулиране и т.н.).

Така обществеността остава с впечатление, че се сравняват еднакви величини, а всъщност това не е така и подобно сравнение е неправилно.

При сравнение между МРЗ и допълнителните плащания към нея, към брутната средна работна заплата, съответствието е близо до 50% (около 48%).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО Т.3.

Предвид безспорния факт, че България е една от трите водещи държави в ЕС по темп на нарастване на МРЗ, не може да се каже, че настоящият модел на определянето й е социално неефективен. По-скоро обратното, на преден план стои проблемът за запазване на дългосрочната устойчивост и конкурентоспособност на икономиката, и противодействие на инфлацията.

Освен това, не трябва да се игнорират нарастващите опасения за задаваща се стагфлация в икономиката на ЕС. Ако такъв сценарий се материализира, производителността на труда и икономическият растеж ще отбележат отрицателни и/или критично ниски стойности в краткосрочен, а в по-лошия случай, и в средносрочен хоризонт. Това със сигурност ще влоши перспективите за приемане на еврото през 2024 г. и ще забави и без това не особено бързия процес на икономическа, социална и институционална конвергенция на България към средните нива и стандарти в ЕС.