ПОЗИЦИЯ НА АОБР ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 154 НА МОТ

ОТНОСНО:  Проект на Закон за ратифициране на Конвенция № 154 на Международната организация на труда за насърчаване на колективното договаряне от 1981 година

УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Във връзка с изпратеното от Вас писмо за становище на национално признатите работодателски организации относно ратифицирането на Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното договаряне от 1981 година, в качеството си на представителни на национално равнище организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ) изказваме своето категорично несъгласие с Проект на Закон за ратифициране на Конвенция № 154 на Международната организация на труда за насърчаване на колективното договаряне от 1981 година.

Работодателските организации, обединени в АОБР, винаги са подкрепяли колективното договаряне на ниво предприятие и на по-високо ниво, съгласно предвиденото от Кодекса на труда, както и неговото насърчаване и трипартитните преговори между социалните партньори.

Обръщаме сериозно внимание, че в изготвения от експертната група анализ на Конвенция №154 на МОТ е ясно записано, че ратификацията може да доведе до различно тълкуване от страна на социалните партньори. Отделно в анализа е записано, че България е изпълнила на практика по възможно най-добрия начин отделните норми на конвенцията чрез вътрешното си законодателство. Можем да дадем  добър пример в лицето на НИПА, поради което считаме че самата ратификация е ненужна.

Липсва анализ дали ратификацията ще наложи предприемането на нови законодателни инициативи за промяна на законодателството в сферата на военните структури, въпреки изградените добри практики към настоящия момент, и ще натовари допълнително администрацията, което ще доведе до проблеми в прилагането, още повече, че Европа се намира в усложнена обстановка, заради войната в Украйна.

Факт е, че обхватът на колективното договаряне, което покрива работници и служители от институции и предприятия, където държавата или общините са работодатели прогресивно намалява. Колективното договаряне в сферата на частния сектор се осъществява предимно на ниво предприятие, тъй като то е най-благоприятно за двете договарящи страни.

Несъмнено, колективното договаряне е доброволен процес, нещо фундаментално закрепено в конвенциите на МОТ, но едновременно с това, законодателството, по-точно Кодексът на труда, задължават ВСИЧКИ работодатели, към които е отправено предложение за колективни преговори да ги започнат, без да се отчита желанието на огромна част от служителите в тези предприятия. По-дълбока намеса от страна на законодателя в тези отношения е неприемлива.

Напомняме случая с Конвенция № 131 за минималната работна заплата, който е съвсем актуален. Конвенцията беше ратифицирана по предложение на представителните работодателски организации, но на практика тя е нарушавана от мига на ратифицирането си, защото нито синдикатите, нито държавата държат да се съобразяват с редица нейни положения, особено що се отнася до корелацията между производителността на труда и минималната работна заплата.

Би било изключително лош пример тази практика да се продължи с ратифицирането на Конвенция № 154 и да трупаме международни ангажименти, които България не изпълнява.

Категорично не сме съгласни на този етап да се пристъпва към ратифицирането на Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното договаряне от 1981 година, докато  правителството не е изпълнило  условията на конвенция № 131 на МОТ и предлагаме Проекта на закон за ратифициране на Конвенция № 154 на МОТ да бъде оттеглен.

С УВАЖЕНИЕ,

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ

Председател на УС на БТПП
и председател на АОБР за 2023 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ