АОБР: С РЕШЕНИЕТО НА НС ЗА МРЗ СЕ НАРУШАВА ПРАВОТО НА ЕС

ДО

Г-Н НИКОЛА ШМИТ,

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО РАБОТНИ МЕСТА И СОЦИАЛНИ ПРАВА

ОТНОСНО:   Възможно нарушение на правото на Европейския съюз

УВАЖАЕМИ КОМИСАР ШМИТ,

В светлината на публикуваното на 25 януари 2023 г. Съобщение на Комисията за укрепване на социалния диалог в Европейския съюз (СОМ 25.01.2023) 40 final) и проекта на Препоръка на Съвета за укрепване на социалния диалог в Европейския съюз (COM(2023) 38 final), като работодателски организации, признати за представителните на национално равнище в Република България, изразяваме сериозна тревога от последните изменения в националното трудово законодателство, които са в противоречие на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директивата)

На 01 февруари 2023 г., Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), с който предвиди Министерския съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“ Определената по този начин минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година (чл. 244 КТ).

Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 14 от 10 февруари 2023 г.

Позицията на работодателските организации, изразени в Анализ на актуалното състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки“ на Икономическия и социален съвет[1], становища в Националния съвет за тристранно сътрудничество, писмени становища до Народното събрание, беше изцяло неглижирана от Народното събрание. Не беше отчетен е факта, че по съвместно искане на социалните партньори в Министерството на труда и социалната политика се сформира работна група, с предмет на работа именно прилагане на Директивата.

Приетият законопроект подменя целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос.

По наше мнение, новият текст на чл. 244 КТ противоречи на изискванията на Директивата, тъй като:

(1) установената в КТ процедура за определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата за страната не се основава на национални критерии, отчитащи елементите, посочени в съображение (28) чл. 5, пар. 2 на Директивата; Не е отчетено и въздействието върху МСП, съобразно съображение 39, изискващо държавите-членки да избягват налагането на ненужни финансови ограничения, „особено, ако те пречат за създаването и развитието на МСП“. За да се постигне това, държавите членки се насърчават да оценят въздействието на своите мерки за транспониране върху МСП, за да гарантират, че те не са непропорционално засегнати.

В мотивите на приетия законопроект изрично е записано, че се предлага „обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по Директивата за адекватните минимални работни заплати на Европейския съюз. Според вносителите „за целите на оценката на адекватността на минималните заплати директивата предлага държавите-членки да използват референтни стойности от 50 или 60 % от средната брутна работна заплата“. Сочи се също, че е предвиден двугодишен срок за транспониране на директивата в националното законодателство, но предвид растящите цени и инфлацията е необходимо по-бързото прилагане на директивата и според вносителите няма никакво основание за изчакване на срока за транспониране, особено в частта й за минималната работна заплата.

(2) с приетия механизъм напълно се обезсмисля ролята на социалните партньори по смисъла на съображения (6), (26) чл. 7 на Директивата, а именно:

• избор и прилагане на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата;
• избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграф 4 на Директивата, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати;
• актуализациите на законоустановените минимални работни заплати;

С приетия текст се определя резултата от прилагане на потенциални социално-икономически критерии, което напълно обезсмисля тяхното обсъждане. Използва се само една от многото примерни референтни стойности, препоръчани от Директивата, при това неправилно. Сравнява се минимална заплата с брутна средна заплата, а не нетна с нетна или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен неадекватно, т.к. с страната ни още съществува остатъка от плановата държавна икономика, административно въведени задължителни начисления за прослужено време, които в другите страни се определят с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в съответствие с техните възможности.

Тревожен сигнал представляват и друга част от мотивите на приетият законопроект, а именно, че Директивата изисква държавите-членки да изготвят национални планове за действие на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80 %. Според вносителите, „в България колективното трудово договаряне е значително под 80 %, което означава, че трябва да се търсят начини (вкл. и законови) да се увеличи обхватът му“. Доколкото обсъжданият законопроект беше приет в последния работен ден на 48 то Народно събрание, имаме сериозни опасения, че при сформиране на новото Народно събрание е възможно да бъдат внесени законодателни предложения, които отново да елиминират основни принципи на социалния диалог.

УВАЖАЕМИ КОМИСАР ШМИТ,

Вярваме, че с приетата законодателна промяна се нарушава принципът на непосредствена приложимост на правото на ЕС, който определя автоматичното превръщане на нормите на Правото на ЕС след влизането им в сила в действащо право, спрямо всички субекти на това право. Въпросът за прилагане на принципа за непосредствена приложимост на директивите е изяснен в делото C-129/96 Inter-Environment Wallonie[2], като впоследствие в потвърден и в редица други решение на Съда[3] . Заключението на съда е че докато тече срокът за прилагане на директива, държавите-членки трябва да се въздържат да приемат разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на предписания от директивата резултат.

Обръщаме се към Вас с настоятелна молба службите на Европейската комисия да инициират разговори с представители на българската държава, в които да бъдат разяснени целите и духа на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз.

Долуподписаните организации на работодателите ще депозираме жалба по надлежния ред относно нарушение на правото на ЕС от страна на държава членка, като силно се надяваме Комисията да предприеме официални действия насочени към привеждане на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС.

Приложения:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27/21.10.2022

2. Извлечение от бр. 14 на Държавен вестник

С УВАЖЕНИЕ,

Васил Велев,

Председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Добри Митрев,

Председател на УС на Българската стопанска камара

Цветан Симеонов,

Председател на УС на Българската търговско-промишлена палата

Кирил Домусчиев,

Председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България

*** 

[1] Анализът е разработен по възлагане на Министерския съвет и съдържа самостоятелен раздел, излагащ виждането на социалните партньори за прилагането на Директивата в България. Документът е наличен тук: https://esc.bg/wp-content/uploads/2022/11/ESC_4_027_2022.pdf

[2] C-129/96 Inter-Environnement Wallonie ASBL vs Région wallonne

[3] Решение по дело C-491/01; Решение по дело C-212/04; Решение по дело C-422/05