БСК НЕ ПОДКРЕПЯ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА РБ ЗА 2023 Г.

ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛАЗАРОВ,

Предвид насроченото за 27.04.2023 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, представям становището на Българската стопанска камара (БСК) по Проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Отчитаме изходната позиция на Министерството на финансите при съставянето на законопроекта. Тя е свързана с политическата нестабилност през последните две години и отразява резултатите от редица законодателни решения през предходната календарна година.

БСК последователно в годините изразява принципна позиция, че чрез бюджетната политика следва да се провеждат реформи, които да подпомогнат членството на Република България в ОИСР, Еврозоната и Шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще нареди страната ни сред най-проспериращите и високоразвити държави в ЕС. За съжаление, въпреки елементите на по-голяма прозрачност, бюджетът не е конструиран като програмен, с ясни индикатори и цели за провеждане на необходимите реформи.

Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до членството на България в Еврозоната в нея не трябва да се правят промени.

Вярваме, че развитието и предоставянето на електронни услуги следва да намери отражение в намаляване на броя на наетите в администрацията, което да доведе и до намаляване на бюджетните разходи за нейната издръжка. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефективна и добре работеща държавна администрация, която да работи в полза и интерес на гражданите и бизнеса, а не обратното. Крайно време е да се пристъпи към намаляване на държавни структури с припокриващи се или сходни функции, което да позволи намаляване на бюджетните разходи за тяхната издръжка и да освободи ресурс за увеличаване на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани.

По наше мнение, бюджетът следва да бъде консервативен, да избегне необезпечени разходи за увеличаване на доходите в публичния сектор и домакинствата, и да предвижда:

• Разумен бюджетен дефицит в периода 2023-2025 г., който да не препятства членството на България в Еврозоната;
• Разпределение на 100% дивидент от държавните дружества;
• Реалистичен размер на капиталовите разходи. За 2021 г. те са 3 790,7 млрд. лв., 2022 г. – 5 539,3 млрд. лв., като през 2023 г. се предвижда те да се удвоят до 10 105 млрд. лв. и да нараснат за 2024 и 2025 г., съответно – на 13 215,3 и 12 468,1 млрд. лв.;
• Предвидените средства за капиталови разходи да не могат да се прехвърлят в други бюджетни пера;
• Реално съкращение на разходите за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, докато населението на страната е намаляло съществено (установено с актуално национално преброяване);
• Ефективни бюджетни разходи с ясно измерими публични ползи;
• Провеждане на реални реформи, а не инерционно увеличаване на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни сектори.

Притеснително звучат следните елементи на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.:

• Стр 8: „Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4% от БВП, а на сектор „Държавно управление“ -6,1% от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2% от БВП и 4,6% от БВП, а за сектор „Държавно управление“ е съответно 4,7% от БВП и 4,9% от БВП .“

Това означава, че в периода 2023 – 2025 г. България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „2.Стабилни и устойчиви публични финанси“ с продължително ниво на дефицита над праговите стойности и риск от процедура за прекомерен дефицит.

• Стр. 18. „Табл. I-2: Основни макроикономически показатели“

Инфлацията в момента в България на годишна база (към м. март 2023г.) е 14%.[1] В същото време за същия период на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%.[2] Тоест, България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. Това поставя под съмнение прогнозата в „Табл. I-2: Основни макроикономически показатели“ на стр.18 за инфлация (ХИПЦ). Следователно, в периода 2023 – 2025 г. България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „1. Ценова стабилност“ с размер на инфлацията над допустимите стойности.

• Стр.11 и 189-190: „Съотношението на държавния дълг към БВП1 от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.“

От това следва, че в периода 2021 – 2025 г. България ще е държавата-членка в ЕС с един от най-скоростно нарастващите дългове с над 10% (който в номинално изражение ще се удвои). Предвид демографското състояние на държавата и структурата на нейната икономика, това ще направи много скъпо обслужването на този дълг в условията на продължително влошаване на условията на дълговите пазари.

Тук можем да посочим и допусканията за икономически растеж 2023 – 2025 г., които остават под конвергентните, нарастване на трансфера от държавния бюджет за ДОО и други. Всичко това поставя под риск членството на Република България в Еврозоната и ОИСР, което трябва да представлява първостепенна национална цел.

Изразяваме своите резерви, свързани с приходната и разходната част на предложения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и проект на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., внесен от Министъра на финансите, поради което се въздържаме от подкрепа.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

___________________________

[1] НСИ. 18.04.2023г. https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Inflation2023-03_V42JJYX.pdf

[2] EUROSTAT. 31.04.2023. https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/16324747/2-31032023-AP-EN.pdf/e1ba8561-cfa9-6734-3be3-e0ca47d635b6