АОБР С ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО МЕХАНИЗМА ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА НЕПРЕКИТЕ РАЗХОДИ ЗА ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ НА ОТРАСЛИ И ПОДОТРАСЛИ

Изх. № 35/21.07.2023                                                            

ДО:                                                                                

Г-Н БОГДАН БОГДАНОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

КОПИЕ ДО:

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н ЮЛИЯН ПОПОВ
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ОТНОСНО: Въвеждане на механизъм за компенсиране на непреките разходи за въглеродни емисии на отрасли и подотрасли, за които е преценено, че са изложени на риск от изтичане на въглерод за фаза IV на Европейската схема за търговия с емисии

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Във връзка с изработването на механизъм за компенсиране на непреките разходи за въглеродни емисии на отрасли и подотрасли, за които е преценено, че са изложени на риск от изтичане на въглерод, бихме искали да изложим позицията на АОБР.

Компенсации за непреките разходи за емисии въглероден диоксид за фаза IV на ЕСТЕ (2021 – 2030) вече са нотифицирали 15 страни-членки на ЕС: Испания (SA.100004), Португалия (SA.100103), Чехия (SA.100159), Германия (SA.100559), Румъния (SA.102431), Нидерландия (SA.102626), Словакия (SA.102712), Гърция (SA.103180), Белгия за регион Фландрия (SA.103704), Словения (SA.63525), Италия (SA.60787), Финландия (SA.63581), Люксембург (SA.63709), Полша (SA.64719) и Франция (SA.63404).

Нотификациите са извършени съгласно Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. (2020/C 317/04)[1] (Насоките), в които са посочени избираемите отрасли и подотрасли, начините за изчисляване и прилагане на компенсаторния механизъм, както и изискванията към потенциалните бенефициери.

Помощта в ЕС се предоставя още от 2012 г. В България, въпреки наличие на производства от допустимите сектори, разработването и нотифицирането на схема за тяхното подпомагане e все още изостанало. При това конкурентоспособността на българската индустрия е изложена на допълнителен риск под влияние на следните фактори:

• Страната ни е външна граница на Европейския съюз, имайки обща сухопътна граница с три страни (Р. Турция, Р. С. Македония и Р. Сърбия), които не прилагат ЕСТЕ, имат по-ниски разходи и са преки конкуренти на българските производители;
• Основните страни-членки на Европейския съюз, в които е развита енергоинтензивната индустрия, вече прилагат горепосочения механизъм. По този начин се създава неравнопоставеност между едни и същи индустрии в България и другите членки на Европейския съюз, които са наши преки конкуренти както на вътрешния пазар, така и на пазарите на трети страни. Нещо повече, и двете наши съседки-членки на ЕС, Румъния и Гърция, прилагат този механизъм.

Възприемането на механизъм за компенсации за непреките разходи за емисиите въглероден диоксид у нас ще изравни условията, при които българската индустрия се конкурира с европейската.

Асоциацията на организациите на българските работодатели подкрепя въвеждането на механизъм за компенсиране на непреките разходи за въглероден диоксид за отрасли и подотрасли, които са изложени на риск от изтичане на въглерод за фаза IV на ЕСТЕ (2021 – 2030) при едновременното спазване на следните условия:

1. Помощта е ограничена и пропорционална и се предоставя изцяло според изискванията на Насоките на ЕК;
2. Годишният бюджет на помощта:

2.1.       не надвишава 2,5% от годишните приходи от квоти, но не повече от 75 млн. лв. годишно;

2.2.       при наличие на финансова възможност (достатъчно разполагаеми приходи от продажба на квоти емисии), неощетяваща другите стопански субекти чрез повишаване на съществуващи такси или въвеждане на нови, помощта да достигне до 5% от годишните приходи от квоти, но не повече от 100 млн. лв. годишно.

3. Въвеждането на компенсаторния механизъм в България не води до нарастване на цена „задължения към обществото“;
4. Компенсациите за непреки разходи за въглеродни емисии няма да бъдат изплащани за периодите, през които са получавани други компенсации за цените на електрическата енергия, или е действал таван на цените на електрическата енергия, дори когато пазарните цени са били под определения праг;
5. Стриктно спазване на Насоките на ЕК относно изискванията за енергийна ефективност и декарбонизация на производствата;
6. Първата година, за която се изплаща помощта, е годината, в която е подадена нотификацията пред ЕК.

Потенциалните бенефициери на помощта следва да изпълнят едно от изискванията на §55 от Насоките на ЕК, а именно:

1. да изпълнят препоръките от доклада от обследването, доколкото срокът на възвръщаемост на съответните инвестиции не надхвърля 3 години и разходите за техните инвестиции са пропорционални; или:
2. да намалят въглеродния отпечатък на своето потребление на електроенергия, така че да покриват най-малко 30 % от своето потребление на електроенергия от източници без въглеродни емисии; или:
3. да инвестират значителен дял от поне 50 % от размера на помощта в проекти, които водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове от инсталацията и доста под приложимия целеви показател, използван за безплатно предоставяне на квоти в схемата на ЕС за търговия с емисии.

С УВАЖЕНИЕ,

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ

Председател на УС на БТПП

и председател на АОБР за 2023 г.,

по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

[1] Официален вестник на Европейския съюз, С 317/25.09.2020, стр. 5-17