БСК НАСТОЯВА ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОМЕНИ В КТ

ОТНОСНО:  Законопроект за изменение на Кодекса на труда, сигнатура № 49-354-01-123 от 23.11.2023 г., внесен от н. п. Костадин Костадинов и група народни представители,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

БСК категорично се противопоставя на предложението за изменение на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, свързано с премахване на въведения ограничен времеви критерий за определяне на обезщетението за оставане без работа, поради незаконно уволнение, до шест месеца от прекратяване на трудовия договор, като крайно необмислено, нецелесъобразно и популистко.

Въведеният още след влизане в сила на КТ от 1986 г. допълнителен времеви ограничител на отговорността на работодателя за вреди от принудителна безработица (неполучено поради уволнението трудово възнаграждение) има своето справедливо и разумно основание, но то не е свързано с времетраенето или бързината на производствата по трудови дела, а е свързано с предполагаемия период, в който уволненият работник следва активно да търси и да намери нова работа.

От особена важност е да се отбележи, че правото на обезщетение възниква при наличието на следните три кумулативни предпоставки: 1. Признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2. Наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; и 3. Причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа.

От изложеното е видно, че предпоставка за възникване на правото на обезщетение е само уважаването на първия иск по чл. 344, т. 1 КТ, а именно признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Същевременно, искът за обезщетение не е обусловен по никакъв начин от предявяването, респ. уважаването на втория иск по чл. 344, т. 2 КТ – работникът да е поискал да бъде възстановен на работа.

Ето защо е напълно несъстоятелно твърдението на вносителите в мотивите, че работодателите имат интерес и използват всяка процесуална възможност да бавят производствата. В този смисъл, ограничението от 6 месеца, предвидено от законодателя, е установено и с цел да предотврати злоупотреба с права или прекомерни искове, като същевременно на работника се предоставя достатъчно време, за да намери нова заетост. По този начин се постига балансиране на правата и интересите на работниците/служителите и работодателя.

На следващо място, има трайно установена съдебна практика, съгласно която, в случай че уволненият служител е претърпял действително вреди от т.нар. принудителна безработица над присъдените по чл. 225, ал. 1 КТ, то той може да ги търси от длъжностното лице, издало заповедта за уволнение по чл. 45 ЗЗД, доколкото то е действало виновно, поради лична заинтересованост или груба небрежност.

С предложението за промяна в КТ ще се постигне намаляване на мотивацията на уволнените работници да бъдат активни на пазара на труда, което ще доведе до увеличаване на трайно безработните, които разчитат работодателят всеки месец да им заплаща обезщетение (в размер на последното им брутно трудово възнаграждение) за неопределен период от време. Предложението следва да бъде разглеждано и в контекста на безпрецедентния недостиг на работна сила. Подобна промяна в Кодекса на труда би довела до още по-голямо задълбочаване на проблема и ще се отрази негативно върху работодателите и икономическия растеж на страната.

Също така, поради обвързаността на предвиденото в ал. 2 с ал. 1 на чл. 225 КТ,  работниците  ще бъдат склонни да поемат всякаква и по-ниско заплатена работа по ново трудово правоотношение, знаейки, че предишният работодател ще им дължи разликата в заплатите за неограничено време. А това, от своя страна, ще стимулира сивата икономика.

Нещо повече, работниците ще бъдат демотивирани да се връщат на работа, респ. няма да имат интерес да завеждат искове за възстановяването им на работа.

Настояваме проектът на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда да бъде оттеглен като непропорционален, създаващ условия за произволно тълкуване, хаос, несигурност и непредвидимост за работодателите.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК