БСК Е ПРОТИВ ПРЕМАХВАНЕТО НА ТАКСИТЕ ЗА ОБУЧЕНИЕ В ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА

ОТНОСНО:  Проект на РМС за одобряване на проект на ЗИД на Закона за висшето образование

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Във връзка с Проект на РМС за одобряване на проект на ЗИД на Закона за висшето образование (представен за обществено обсъждане със срок - 28 февруари 2024)[1], отнасящ се основно за пълно и общо премахване на таксите за обучение в държавните висши училища, БСК изразява следното становище:

1. Промяната на модела на споделено финансиране на обучението на студентите води до прекратяване на досегашната мотивационна политика за кандидат-студентите да кандидатстват в приоритетни професионални направления и защитени специалности, за които не се заплащат такси за обучение и които са важни за бизнеса и работодателите. В Постановление №283 от 19 август 2021 г. за приемане на Списък на професионални направления и защитени специалности по чл. 95, ал. 7, т. 8 от Закона за висшето образование (Обн. ДВ бр.70/2021г.) те са описани подробно. Например: машинно инженерство, металургия, горско стопанство, отделни специалности в транспорта, хидростроителство, материали и материалознание, химически и физически науки и т.н. Точно в тези направления има по-малък интерес от страна на кандидат-студентите, защото са трудни за изучаване и изискват по-големи усилия от тяхна страна, а в същото време такива специалисти са необходими за цели сектори на икономиката.

Ако бъде приет принципът за пълно и общо премахване на таксите за всички професионални направления и специалности в държавните висши училища, основният поток от кандидат-студенти отново ще се насочи към масовите специалности (икономика, администрация и управление, право).  Напълно ще се обезсмисли и приетата с ПМС 12 от 20 януари 2021 г. Наредба за условията и реда за заплащането на разходите за обучението на студенти със сключен договор с работодател (Обн. ДВ бр.7/2021г.). Чрез нея бизнесът има гъвкавост да финансира приоритетно нуждите си за специалисти, които отделните работодатели или икономически сектори преценяват, че не достигат.

2. Освобождаването от такси за всички студенти на общо основание (без подоходен критерий) няма как да се възприеме като социална мярка. Дори и в момента средният размер на такса, която заплащат студентите, е под средната заплата и много по-близо до минималната заплата. Това означава, че много малък процент от студентите биха били възпрепятствани от размера на таксите, за да запишат висше образование. Средната такса в държавните висши училища е 1090 лева при минимална работна заплата от 933 лева за учебната 2023/2024г.[2] За неголемия брой кандидат-студенти, които по социални причини могат да бъдат ограничени от тези ниски такси, може да се мисли за специален подход. Например, може да се увеличи броят на студенти и докторанти, които получават финансова помощ от страна на държавата чрез механизма на стипендиите. Може да бъде сериозно увеличен и размерът на стипендиите за студенти от социално слаби семейства. В същото време, обаче, това увеличено бюджетно финансиране със стипендии следва да бъде обвързано с договор те да работят поне 5 години в българската икономика след завършването си. Докато при поемането на таксите и създаването на общо и равно безплатно висше образование за всички, това не може да стане и немалка част от тези студенти в последствие въобще не остават да работят в българската икономика, въпреки че обучението им е финансирано от българските данъкоплатци.

Смятаме, че би било целесъобразно социално слабите студенти и докторанти да бъдат подпомагани по отношение на режийните разходи по време на обучението им, които съставляват по-съществена част от техните общи разходи. Увеличаването на размера на стипендиите за студенти и докторанти ще допринесе за получаването на високи резултати по време на учебния процес и повишаване на качеството на обучение.

3. Създаденият модел за студентско кредитиране от страна на държавата още през 2011 г. има същата функция. Приемането на настоящото изменение би го обезсмислил, а той е широко използван във всички силно развити икономики именно с тази цел – да подпомага кандидат-студенти от социално слаби семейства да получат висше образование. Но, в същото време, ги стимулира и да полагат усилия в процеса на обучение да придобият качествени знания, които биха довели до полезното им реализиране в икономиката, така че в определен период след завършването си да могат да възстановят студентския кредит. От това, разбира се, печели и бизнесът, защото от държавните висши училища ще излизат добре обучени специалисти с по-голяма производителност на труда в икономиката. По-правилно е държавата да обмисли как да направи по-атрактивен и популярен модела на студентско кредитиране, който действа над 10 години, така че той да стане масов.
4. Не можем да ползваме избирателно ограничени елементи от образователната система на икономически по-развитите държави в ЕС. От една страна, в Германия, Австрия, Швеция и Дания има „безплатно“ висше образование. Но от друга страна, там още след втората учебна година отпадат почти 50% от студентите, които са приети в началото. Няма по три ликвидационни изпита, както в българските висши училища, или ежегодно „условно“ записване в по-горния курс без взети изпити. В Германия, Австрия, Швеция и Дания студентите имат право на един основен изпит и, ако не го вземат, само на един поправителен изпит. В предложения вариант на отпадане на таксите, без да се направи преди това реформа, свързана с качеството на преподаването, ще се стигне до девалвиране на дипломите за висше образование. Всички ще бъдат приемани за студенти и всички ще завършват при наличие на правото на явяване на безкраен брой поправителни изпити и условно преминаване в по-горен курс. Ще има много хора, които започват да учат висше образование и да придобият статут на студент, просто за да ползват евтино жилище в общежитие в големите градове, докато фактически се занимават с нещо друго, различно от учене. Да не говорим, че приемните изпити в българските висши училища масово вече са по оценка от матурата и трудно могат да бъдат наречени „приемен изпит“.
5. Освобождаването от такси ще повлияе върху цялостната пазарна ситуация на търсене на висше образование у нас, което ще рефлектира върху работата на частните висши училища. Тук прилагаме становище на член на БСК – Международното висше бизнес училище.
6. Пълното отпадането на таксите за т.нар. „докторантура“ е категорично нежелателно. Това  ще доведе до девалвация на всички научни титли и надпревара на университетите да направят докторант всеки магистър, за да запълват бройки. Това създава риск студенти да бъдат зачислявани в докторантура с цел запълване на бройки без оглед на потенциален научен принос или приложение в икономиката и обществото. За хора с финансови затруднения предпочитаният инструмент следва да бъдат стипендиите.  

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

За икономиката и работодателите е важно не само какво количество бакалаври, магистри и научни доктори ще произведат висшите училища, а дали техните реални умения и компетентности ще са полезни за пазара на труда. Докато не се подобри качеството на висше образование в България и докато не се извърши реална реформа в този сектор, не следва да се променя моделът и нивото на неговото финансиране. Отпадането на таксите няма да промени настоящата ситуация на немотивирани студенти, немотивирани преподаватели и некачествено обучение по международните стандарти (които в ТОП 1000 не включват български университети).

Системата за акредитация и оценяване на качеството на висшите училища и професионалните направления, извършвана от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА), трябва да се подобри съществено. Не трябва да има разминавания между оценките, направени от НАОА, Рейтинговата система на висшите училища и Националната карта на висшето образование. Това може да се постигне чрез по-висока съгласуваност на учебните планове и програми на висшите училища с национално представителните работодателски организации, техните регионални структури и браншови камари, членуващи в тях. НАОА трябва да разчита в много по-голяма степен на обективна международна експертиза, за което има възможно финансиране по линия на различни фондове на ЕС за България. Изискванията за научно израстване на преподавателите във висшите училища трябва да се изравнят с международните стандарти, за да се осигури квалифицирано преподаване. Проверката за плагиатство трябва да стане задължителна и автоматична на всяко ниво на образователния и научния процес.

Считаме, че преди да бъде извършена сериозна реформа на сектора на висшето образование в България, която да доведе до промяна на качеството на обучение, не следва да се променя настоящият модел на финансиране на висшите училища. 

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

[1] https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8114

[2] https://bnr.bg/horizont/post/101946095/prosvetniat-ministar-zashtiti-otpadaneto-na-taksite-za-darjavnite-visshi-uchilashta