ОТНОСНО ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ЛА ХУЛПЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА EВРОПЕЙСКИЯ СТЪЛБ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРАВА

ОТНОСНО: Декларация от Ла Хулпе за бъдещето на Eвропейския стълб на социалните права

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ШАЛАПАТОВА,

Във връзка с изготвянето на позиция на Република България по повод на Декларацията от Ла Хулп за бъдещето на Eвропейския стълб на социалните права, напомняме очакванията ни по въпроси в социалната сфера от ключово значение, чието обсъждане предстои на европейско ниво, да бъдат обсъждани със социалните партньори, за да може позицията на държавата да отчита позицията им.

Към настоящия момент проектът на текст на Декларация не е изпращан до социалните партньори. Българската стопанска камара има достъп до него поради членството си в BusinessEurope, една от страните, които е предвидено да подпишат декларацията. Процедурата в рамките на Работна група 13 „Социални въпроси и заетост“ е формална и недостатъчна за целите на задълбочено обсъждане със социалните партньори. Заявяваме настоятелно очакването ни за чувствителна промяна в процеса на формиране на позицията на страната по въпросите на социалната политика на ниво Европейски съюз.

Декларацията, която предстои да бъде одобрена в средата на месец април, е принос към Стратегическия дневен ред на ЕС за периода 2024 – 2029 г. и безспорно е документ от ключово значение за социалните партньори. С оглед на горното, изпращаме принципни коментари, които да бъдат обсъдени от Министерство на труда и социалната политика при изготвяне на позицията за работната група по социални въпроси, която ще обсъжда проектодекларацията на 25 март 2024 г.

По наше мнение, първоначалният вариант на Декларацията е едностранчива и съдържаща много ограничени препратки към необходимостта от икономически растеж, конкурентоспособност и по-висока производителност, основани на умения и знания, както и функционирането на вътрешния пазар.

Отбелязваме, че така и не бе проведено обсъждане на Национален план за прилагане на Европейския стълб на социалните права.

Приложение: Предложения на БСК по проекта на Декларацията от Ла Хулп за бъдещето на Европейския стълб на социалните права

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

***

Предложения на БСК по проекта на Декларацията от Ла Хулпе
за бъдещето на европейския стълб на социалните права 

Ключови въпроси на политиката, които липсват/не са обхванати в достатъчна степен:

• Документът е едностранчив и съдържа много ограничени препратки към необходимостта от икономически растеж, конкурентоспособност и по-висока производителност, основани на умения и знания, както и функционирането на вътрешния пазар.
• Документът трябва да подчертае, че това са предпоставки за всичко, което се иска да бъде постигнато в социалната област. Няма социално измерение без здрава икономическа основа. Това от своя страна изисква програма за конкурентоспособност на ЕС.
• Действията на ЕС в областта на социалната политика трябва да бъдат по-добре съгласувани с укрепването на конкурентоспособността. Тест върху конкурентоспособността (competitiveness check) трябва да се прилага за всички нови политически инициативи, включително в социалната област.
• Документът трябва да признае, че дискусията не трябва да бъде само за увеличаване или запазване на правата на работниците. Развиващите се пазари на труда означават също, че е необходима гъвкавост на пазарите на труда.
• Документът не признава в достатъчна степен, че действията за подобряване на функционирането на пазарите на труда и системите за социална закрила са преди всичко въпрос на равнище държави-членки. ЕС следва да предостави възможности за взаимно обучение и обмен на най-добри практики.
• Не се поставя достатъчен акцент върху необходимостта от стимулиращи растежа реформи на пазара на труда на национално равнище, за да се гарантират добре функциониращи, гъвкави и адаптивни пазари на труда, адекватни и устойчиви системи за социална закрила и всеобхватни системи за образование и обучение. Аспектите, свързани с уменията, биха могли да бъдат по-добре разработени в контекста на недостига на работна ръка, зеления и дигитален преход.
• Не се споменава автономията на социалните партньори и необходимостта от зачитане на различните национални системи на колективни трудови правоотношения.
• Зеленият и дигитален преход се представят като риск за участието на пазара на труда, когато всъщност те са и възможност. Процесът на зелен преход не трябва да води до деиндустриализация на ЕС.
• Налице е значителен акцент върху "социалните инвестиции", докато необходимостта от създаване на условия за привличане на частни инвестиции и как те могат да допринесат за социалния напредък не се коментират. Т.е. социално сертифицираните финансови инструменти (сравними със зелените облигации), както и публичните гаранции могат да бъдат полезен инструмент за насочване на частния капитал за социални нужди.
• Социалните инвестиции могат да окажат влияние върху икономическия растеж и производителността, само ако са добре проектирани. Няма "автоматизъм".
• Трябва да се постави акцент върху това как инвестициите да се насочват по-ефикасно/ефективно и да се свързват инвестициите с реформите, когато е целесъобразно.
• Необходими са повече нюанси, когато се говори за финансиране от ЕС или разширяване на инструментите, вдъхновени от SURE.

Какво трябва да бъде премахнато (или преформулирано) от проектодекларацията?

• Не трябва да се употребява "Европейски социален съюз". Това не е термин, признат в достиженията на правото  на ЕС (това е термин, използван в някои академични източници).
• Декларацията не следва да има за цел да предвиди работната програма(и) на следващата Европейската комисия.
• Декларация от такова естество не следва да посочва или изброява (дори и с формулировка "може/може/може") възможни конкретни законодателни предложения на ЕС — нови или актуализиращи съществуващите достижения на правото на ЕС — или планове за действие по въпроси, които попадат в компетентността на държавите членки (например социална закрила). (Някои примери за препратки, които понастоящем са включени в текста: работно време, информиране и консултиране и участие, право на прекъсване, право на обучение, засилване на ролята на ЕОТ, работа чрез агенции, психосоциални рискове, въвеждане на социални условия за финансиране от ЕС, укрепване на социалната клауза в директивите за обществените поръчки).
• Не трябва да се създава впечатлението, че действията на ЕС са единственото решение (например, по отношение на правото на обучение).
• Документът е много дълъг и влиза в твърде много детайли.
• Позоваването на ЕССП и интегрирането на неговите принципи следва да бъде ограничено до области, в които ЕССП е от значение.
• Тъй като прегледът на плана за действие на ЕССП все още не е извършен, е преждевременно да се прикани Европейската комисия да представи нов план за действие (съгласно плана за действие на ЕССП "Прегледът ще осигури основа за по-нататъшни действия на равнище ЕС с оглед постигане на целите на ЕС за 2030 г.")
• Социалната държава е понятие, отнасящо се до националните системи. Не трябва да има препратки, които пряко/косвено да се застъпват за разширяване на ролята на ЕС в тази област или да внушават, че ЕС има роля в гарантирането на функционирането на системите за социална закрила. ЕС може и трябва да предостави възможности за взаимно обучение по отношение на подобряването на устойчивостта на системите за социална закрила.
• Когато става въпрос за социален диалог на равнище ЕС, трябва да се зачита автономността на социалните партньори.
• Не приемаме поставянето на нови цели за 2030 г., които надхвърлят това, което понастоящем е договорено като водещи цели (или в достиженията на правото на ЕС). Един пример за това е позоваването на 80% покритие на колективното договаряне до 2030 г.
• Когато се позовават на процеси/действия, които могат да бъдат извършени на равнището на държавите-членки, от формулировката на текста трябва да е ясно, че става въпрос за държавите членки.