ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ИСКОВЕ ЗА ЗАЩИТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

ОТНОСНО: Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, сигн. 49-302-01-5/13.04.2023 г.

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Законопроект за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите беше включен извънредно в дневния ред и приет на първо гласуване на пленарно заседание на 29.02.2024 г., без да е разгледан във водещата парламентарна Комисия по правни въпроси, въпреки преобладаващата юридическа процесуална материя, която урежда.

В тази връзка и предвид предстоящото разглеждане преди второ гласуване на законопроекта се обръщаме към Вас с молба да вземете предвид становището на Българската стопанска камара, депозирано още на 08 юни 2023 г., включително бележките ни по отношение на въведения с Глава шеста от законопроекта процесуален ред, озаглавен „Представителен иск за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите“.

Вярваме, че членовете на отговорните комисии и Народното събрание ще отчетат настоящата позиция и ще отхвърлят предвидения в Глава шеста (чл. 22) на законопроекта исков ред, като неприемлив, противоречащ на европейските правни традиции и на основни принципи на гражданското право. Този процесуален ред, освен посоченото, не попада и в обхвата на Директивата, която, съгласно изразеното в мотивите, законопроектът е предназначен да транспонира в българското национално законодателство.

С настоящото отново бихме искали да изразим позицията си и да обърнем внимание на следното:

Проектът на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите цели да транспонира едноименната Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. (Директивата).

Законопроектът съдържа редица спорни текстове, които излизат извън рамката на Директивата и не са съгласувани с действащите правни норми на националното законодателство. В тази връзка БСК подкрепя многобройните възражения и предложения по законопроекта, изразени в становищата пред законодателния орган.

Несъобразена с Директивата е Глава шеста от законопроекта – „Представителен иск за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите“. Главата предвижда процесуален ред за обезщетение на вреди, причинени на абстрактния потребителски интерес - т. нар. наказателни обезщетения с наказателен или назидателен характер, които се присъждат не на потребителите, а на квалифицираните организации, като единствено активно легитимирани да завеждат подобни искове.

Този исков ред не само не е предвиден и е извън обхвата на Директива ЕС 2020/1828, но и противоречи на съображение 10, изречение 2 и съображение 42, изречение 3 от нея, които ясно формулират принципа, че Директивата не следва да дава възможност да се налагат и да се присъждат наказателни обезщетения.

В мотивите към законопроекта вносителите изобщо не споменават за този вид представителни искове за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите, поради което на практика липсва каквато и да е аргументация за необходимостта от въвеждането на подобен процесуален механизъм.

По тази глава вносителят е предвидил възможност за предявяване на иск, без да има реално настъпили вреди, без изискване да се отчита техния размер и без необходимост да се посочва наличието или броя на увредените лица. В този случай активно легитимирани да предявят иск са квалифицираните организации или КЗП, като активната им легитимация произтича директно от закона (ex lege). При това не е необходимо кръгът на увредените лица да може да бъде установен, а самото обезщетение се присъжда на Сдруженията на потребителите, включени в списъка по чл. 26, ал. 1, съответно на Комисията за защита на потребителите.

Този ред преповтаря текстовете на разпоредбите на чл. 188, ал. 2 и 3 от ЗЗП, които с влизане в сила на новия ГПК (считано от 01.01.2008) са отменени, поради противоречието им с основни принципи на гражданското право. От една страна принципът, че не може да има обезвреда без вреда и всеки трябва да поправи вредите, които е причинил другиму, т.е. вредите следва да са реални, а не абстрактни. Обезвредата се дължи единствено на увредения, а не на трето лице, което не е засегнато от нарушението.

Директивата предвижда мярката за обезщетение да задължи търговеца да предостави на заинтересованите потребители средства за правна защита като обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, като по този начин изключва обезщетението да се получи от представителната организация- ищец.

В случая тази претенция не се вмества в горните възможности, тъй като не е компенсаторна, за обезщетение за вреди, а има характера на наказание под формата на имуществена санкция, каквито само административните органи могат да налагат. С текстовете на Глава шеста се рискува да бъде установена култура на злоупотреба с права. Създават се предпоставки за масово завеждане на дела, предвид възможността, предвидена в чл. 23, ал. 2 от проекта, влязло в сила решение на съдебен или административен орган на държава -членка на ЕС, установяващо нарушение на колективните интереси на потребителите, да може да се използва от всички страни като доказателство във всеки иск за обезщетение за вреди срещу същия търговец за използване на същата практика.

Дублират се две наказателни санкции за извършване на едно и също нарушение, веднъж чрез налагане на административно наказание имуществена санкция и втори път чрез т. нар. наказателно обезщетение.

Нарушава се забраната за повторно наказване на едно и също лице за същото административно нарушение, за което вече е бил наказан с влязъл в сила акт за налагане на административно наказание, уредена изрично като основна процесуална гаранция.

Освен горното, такива практики са в противоречие с европейските правни традиции – според препоръките на ЕИСК те са преценени като особено вредни, а според резолюция на ЕП от 2 февруари 2012 г. относно темата „Към съгласуван европейски подход за колективна защита“, хоризонталната рамка следва да обхваща обезщетения единствено за действително причинени вреди, а обезщетенията с наказателен характер трябва да се забранят. Съгласно чл. 27, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения „прилагането на разпоредба на правото, посочено от настоящия регламент, което води до присъждане на некомпенсаторно обезщетение, като назидателно или наказателно обезщетение, може да се счита за противоречащо на обществения ред на съда“.

Подходът при включването на този процесуален механизъм в рамките на законопроекта, транспониращ Директива ЕС 2020/1828, е изцяло непрозрачен и крие сериозни рискове от злоупотреби, поради което настояваме този вид искове да отпаднат изцяло.

БСК споделя и следните сериозни критики към законопроекта:

1. Правната уредба на представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите трябва да бъде в пълен синхрон с разпоредбите на ГПК и ЗЗП, с цел избягване на непълноти и противоречия, които могат да затруднят съда при разглеждане на делата и да доведат до противоречива съдебна практика. В тази връзка е необходимо да се прецени дали не е по подходящо транспонирането на Директивата да се извърши чрез изменения и допълнения на ГПК и ЗЗП. Аргумент за това се съдържа в чл. 10 от ЗНА, според който обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.

2. Няма заложени достатъчно надеждни механизми, които да препятстват евентуални злоупотреби с права от страна на недобросъвестни организации, предвидени в законопроекта като квалифицирани организации, които наред с КЗП могат да подават искове за обезщетение при накърнен колективен потребителски интерес. Не са заложени ефективни правила и механизми по отношение контрол на прозрачността на финансирането на тези организации от трети лица и реални служебни проверки на финансирането от страна на съда.В този смисъл съществува сериозен риск и от умишлени недобронамерени действия от търговци, целящи да получат конкурентно предимство, като елиминират свои търговски конкуренти.

3. В законопроекта е предвидено за представителните искове да не се дължи държавна такса, което допълнително може да доведе до злоупотреба с процесуални права – масово завеждане на дела с недобросъвестни цели.

4. Алтернативното определяне на местната подсъдност по чл. 6 ал. 1 – по мястото на извършването на нарушението или по седалището на ответника, може да доведе до затруднения при определяне на компетентния съд, особено в случаите на нарушения, осъществени на територията на повече от един компетентен съд. Би следвало да бъде запазен общият принцип в гражданския процес за определяне на компетентния съд по седалището на ответника.

5. Не е предвиден задължителният по чл. 7, пар. 7 от Директивата механизъм за ранно отхвърляне на явно неоснователни искове. Това е от изключителна важност, с оглед на защита на правата на ответниците срещу искове, които са предявени с оглед на осъществяване на неправомерен натиск спрямо ответниците.

6. Не е възприет и предвиденият от Директивата като възможен механизъм за предварителни консултации с търговеца относно прекратяване на нарушението, неизпълнението в срок на което да послужи като предпоставка за предявяване на иск пред съда. Възприемането на подобен механизъм също е възможност за предотвратяване на злоупотребите с процесуални права.

7. Липсват ясни правила за разпределяне на средствата за обезщетение, които е предвидено да се присъждат на „квалифицираните организации“.

8. В §1. т. 5 от Допълнителните разпоредби на законопроекта не е коректно формулирана дефиницията „представител на групата потребители“, както следва: „представител на групата потребители“ е индивидуален потребител или квалифицирана организация по смисъла на чл. 4, ал. 1 и който/която действа от името на групата потребители.“ В законопроекта не е използван такъв израз, а в чл. 4 изрично е посочено кои лица могат да подават представителни искове.

Считаме, че за да бъде създаден ефективен и ефикасен процесуален ред и материално-правни норми за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, финалният вариант на нормативния акт за транспониране на Директивата следва да бъде изготвен след широко обществено обсъждане, с активното участие на правораздавателните органи.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК