БСК С ПОЗИЦИЯ ПО ПРОЕКТА ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

 ОТНОСНО: Ваш Изх. КИПИ 50-453-01-16/13.09.2024 г. по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, 50-402-01-22, внесен от Министерски съвет на 11.09.2024 г.

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Българската стопанска камара, като национално представителна организация на бизнеса, с внимание следи действията по транспониране в националното ни законодателство на Директива ЕС 2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. Предложеният законопроект съдържа съществени изменения спрямо първоначално публикувания за обществени консултации, поради което срокът за становище пред комисиите на Народното събрание е крайно недостатъчен, с оглед обема и сложността на документа, особено в частта процесуалноправни въпроси. Във връзка с това считаме, че новият законопроект следва да бъде подложен на допълнително обществено обсъждане.

Подкрепяме по принцип законопроекта, със следните конкретните бележки:

По чл. 90а, ал.1, ГПК

Текстът повтаря съдържанието на съществуващия чл. 92а ГПК (който със законопроекта се отменя), без да запази възможността определението на съда за налагане на глоба и понасяне на разноските за новото заседание да бъде обжалвано от съответната страна. Считаме, че това е неоснователно лишаване от процесуални права, още повече че решаващият състав, който е допуснал отлагане на делото, би следвало да извърши преценка доколко искането за това е било основателно.

По чл. 90а, ал. 2, ГПК

Предлагаме в чл. 90а ал. 2 ГПК след думите „не изпълни задължението си да представи документ или предмет на изследване“ да се добави изразът „за които е установено, че се намират у нея“, като текстът до края на изречението се запази. Без това уточнение, всяка страна е заплашена от глоба, независимо дали разполага с исканите документи, което поставя ищеца и ответника в производството по глава тридесет и трета “а“ ГПК в неравностойно и много по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите производства от кодекса.

По чл. 91, ал.3, ГПК

Глобата в размер от 2000 до 20 000 лв. за нарушения по чл. 87 и чл. 90 ал. 2 само за производството по глава тридесет и трета „а“ е прекомерно голяма по размер. За сравнение, глобите по останалите граждански производства са от 50 до 300 лв. (Чл. 91 ал.1 ГПК) и от 100 до 1200 лв. (Чл. 91 ал.2 ГПК).

Обща слабост на законопроекта са многобройните и непропорционално високи глоби, които в частта гражданско съдопроизводство третират по значително по-неблагоприятен начин страните по представителните искове за защита на колективните интереси на потребителя.

По чл. 237а ГПК

Принципно подкрепяме въвеждането на възможност за ранно отхвърляне на иска. Едновременно с това, считаме за неприемливо условното наклонение при формулиране на текста на чл. 237а ГПК за отхвърляне на иска без разглеждането му, „когато искът БИ БИЛ неоснователен“. Дали искът би бил основателен или неоснователен, може да се заключи едва след разглеждане на всички факти, обстоятелства и доказателства по делото. Отхвърляне на иска, преди да е започнало разглеждането му, е допустимо само при очевидно неоснователен иск. Чл. 237а трябва да бъде преработен, като преповтори буквално заглавието на тази част от кодекса - „Решение при очевидно неоснователен иск“.

По чл. 388б, ал. 1, т.2. ГПК

Дефинирането на „ищец“ като „юридическо лице, чийто предмет на дейност обхваща защита на нарушените колективни интереси с оглед на вида на правата, местоположението на потребителите и другите им аспекти“ е непрецизен и може да доведе до объркване с текста на чл. 186 ал. 1 ЗЗП, към който препраща. Текстът на чл. 186 ал.1 ЗЗП гласи: „Иск по чл. 186 ал.1 може да предяви и квалифицирана организация на държава-членка на ЕС, на територията на която са настъпили последиците от нарушението на колективните интереси на потребителите, извършено на територията на Р България.“ Уточнено е, че квалифицираната организация може да предяви иск, при условие че нарушението накърнява интересите, които са обект на защита от тази организация и че същата е включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от ЕК и публикуван в официален вестник на ЕС. С оглед единство и непротиворечивост на понятията в ЗЗП законопроектът следва да се придържа към понятието „квалифицирана организация“.

По чл. 388н, ал. 2, т.2 и ал. 3  ГПК

Предлагаме т.2 на чл. 388н ал.2 ГПК да отпадне. Възразяваме срещу възможността по т.2 решението на съда да се постанови в правна защита на ищеца. Ищци по представителен иск, както постановява чл. 388б от законопроекта, могат да бъдат Комисията за защита на потребителите или квалифицирана организация. Те нямат пряк увреден интерес, а право да завеждат искове „в полза на“ интереса на потребителите, както е посочено в чл. 379 от законопроекта. Неправилно и противоречащо на житейската логика е средствата за правна защита да бъдат изпълнявани на квалифицираните организации или КЗК като ищци, доколкото поисканите средства могат да бъдат възстановяване на цената, обезщетение, ремонт, замяна, а приложимият за решението чл. 387 ал. 2 се отнася само за обезщетение.

Текстът на ал. 3 на чл. 388н, предвиждащ възможността съдът да отложи събирането на доказателства и определянето на размера, и други условия относно средствата за правна защита по отношение на някои или всички присъединили се потребители за времето след влизане в сила на решението, е неясен и може да създаде затруднения при прилагането му, поради което предлагаме да отпадне.

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Преуреждането на принципни правила на процесуалния закон за отделен частен случай нарушава правата на страните по гражданското съдопроизводство, затруднява прилагането му и трябва да се прави само в изключителни случаи, в които прилагането на общите процесуални правила не би могло да гарантира правото на защита на страните. Да се приеме обратното означава да се създаде един изключително сложен казуистичен и на практика неприложим граждански процесуален закон. Възприемането на принципа за създаването на особени искови производства трябва да следва принципа на максимално плътно следване на общия исков процес и отклоняване от него, единствено когато това се налага с оглед по-добрата защита и справедливостта. В противен случай се рискува гражданският процес да се напълни с норми, приети под натиска на заинтересовани групи, и да се наруши балансът, който ГПК в голяма степен е постигнал.

Съобразяването на становищата на бизнес организациите, ВКС и ВАдС в окончателния вариант на законопроекта би минимизирало противоречия и неясноти, и би осигурило ефективното въвеждане и прилагане в националното ни законодателство на Директива ЕС 2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК