ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА ПРОМЕНИ В ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА МЕДИАЦИЯ
|
Изх. №03-00-14 / 28.4.2025 г. |
|
ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ |
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Във връзка с публикувания за обществено обсъждане ЗИД на ГПК, с който се цели повишаване на информираността и разширяване на възможностите за използване предимствата на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове, представяме коментари и предложения за промяна на съдържащите се в проекта текстове.
Относно предложениeто по §1 за изменение на чл. 34, ал. 3 ГПК чрез заличаване на думите „в случаите по чл. 140а и 140б“.
Коментар: С направеното предложение, текстът на чл. 34 ал. 3 ГПК предвижда изрично упълномощаване само за участие в процедура по медиация. Остава нерегламентирано участието чрез изрично упълномощаване в информационна среща или участие на страна,, заедно с изрично упълномощен адвокат в тази среща.
С цел отстраняване на тази непълнота, предлагаме следната редакция на чл. 34 ал. 3:
„Чл. 34. (3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие в информационна среща за процедурата по медиация и в процедура по медиация, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.“
Относно предложението по §2 в чл. 78, ал. 9 изречение първо да се измени така: „При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които съдът е одобрил сключено споразумение в процедура по медиация, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца.“
Коментар: Производството може да се прекрати поради оттегляне или отказ от иск в резултат на проведената процедура по медиация и спорът да не приключи със споразумение по същество. В този случай медиацията е довела до постигане на споразумение между страните как да уредят взаимоотношенията си по спорния въпрос и е неоправдано да не могат да получат като резултат връщане на държавната такса, както при постигнато споразумение по съществото на спора.
Предлагаме следната редакция на чл. 78, ал. 9:
„Чл. 78. (9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.“
Относно предложенията по §4 за изменение на чл. 92а ГПК чрез създаване на нови ал. 2 и 3, със следното съдържание:
„(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1.“
„(3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба.“
Коментар по предложената нова ал.2: Предвиждането на глоба за неизпълнение на задължението за участие в информационна среща превръща участието на страните в административно задължение или тежест, противоречи на изискванията страните да не се натоварват с разноски, за да бъде спазен принципът „доброволност“. Отделно от това, този текст не е в съответствие с мотивите на КС и особеното мнение по Решение по к.д.11 /01.07.2024 г. Страните може да са глобявани на две основания – по ал.1 и ал.2, в случаите на задължаване за участие в информационна среща.
Предлагаме следната редакция на чл. 92а, ал. 2:
„Чл. 92а(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, дължи разноските за срещата с медиатора с продължителност от 1 час в размерите съобразно наредбата по чл. 25а, т. 4 от Закона за медиацията. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата с медиатора се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда.“
Относно предложението по §5 за изменение на чл. 127 ГПК чрез създаване на нова ал. 5, със следното съдържание:
„(5) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а1, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора и представя писмени доказателства за тях.“
Коментар по предложената нова ал. 5: Задължаването на ищеца да познава процедурата по медиация и да преценява наличието на предвидените доказателства, както и да ги представя, ще създаде допълнителни затруднения при изготвяне на исковата молба и задължително консултиране с адвокат относно медиацията. Нарушената комуникация или липсата на комуникация се доказват трудно с писмени доказателства и това е само един от примерите за възможни затруднения.
Предлагаме следната редакция на чл. 127, ал. 5:
„(5) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а1, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни и представя писмени доказателства за тях, в случай че такива доказателства са налице.“
Относно предложението по §6 за изменение на чл. 134 ГПК чрез създаване на нова ал. 4, със следното съдържание:
„(4) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора и представя писмени доказателства за тях.“
Коментар: Както при чл.127 ал.5
Предлагаме следната редакция на чл. 134, ал. 4:
„Чл. 134(4) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а1, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора ако са му известни и представя писмени доказателства за тях, , в случай че такива доказателства са налице.“
Относно предложението по §7 за изменение на чл. 140 ал.5 ГПК, както следва:
(5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът указва на страните, че при неизпълнение на задължението за лично участие, се налага глоба по чл. 92а, ал. 2.“
Коментар: Считаме предложението за глобата за неприемливо по съображенията, изложени по чл.92а.
Относно предложенията по §8 за изменение на чл. 140а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК
Коментар по чл. 140а, ал. 1: Неправилно е изключването от обхвата на спорове, които могат да бъдат подходящи за разрешаване чрез медиация, тъй като са налице трайни отношения между страните, близост между тях или продължаващи отношения. Често отношенията са от такъв характер, че разрешаването на конкретното дело няма да ги ликвидира и страните ще продължат да живеят или работят заедно, но съдебното решение ще внесе трайно разделение между тях, докато медиацията може да възстанови нарушените отношения. Такива случаи са, например, споровете между съдружници.
Коментар по чл. 140а, ал.3: Би следвало да се предвидят изключения за случаите, в които по спора вече е провеждана процедура по медиация между страните. Ако страните са имали готовност да си сътрудничат в търсене на взаимно решение, те биха го направили във вече проведена процедура. Задължаването им да се информират за медиацията отново, особено ако след предходно информиране са изявили готовност за провеждане на медиация, ще доведе единствено до излишно заплащане на средства от бюджета на съда. Съдът запазва възможността да напъти такива страни отново към медиация, ако прецени, че спорът и обстоятелствата са подходящи. Предвиждането на такава възможност сред изключенията на ал.3 не само може да спести средства от съдебния бюджет, но може да насърчи извънсъдебното решаване на спорове преди предявяване на съдебни искове в голяма част от случаите.
Коментар по чл. 140а, ал.4: Текстът предвижда, ако липсват пречки по ал. 3, съдът да препраща страните към медиация, когато те преди предявяване на иска са уговорили писмено спорът да бъде разрешен чрез медиация или когато ищецът е поискал това с исковата молба и ответникът се е съгласил с отговора на исковата молба.
Коментар: В чл.140а ал.1 ГПК са изброени случаите на задължаване на страните от съда да участват в информационна среща за процедура по медиация. Съпоставянето на ал.4 със случаите, посочени в т.1,2,11 и 12 на ал.1 води до извода, че във всички случаи на договорена т.нар. “клауза за медиация“ съдът ще задължава страните да участват в информационна среща, включително когато цената на иска е над 25000лв.(т.11), без да е задължен да прави преценка дали спорът е подходящ за препращане към медиация. Отделно от това, страни, включили клауза за медиация в договорите си може да имат изрично изразена в договора воля да проведат процедурата по медиация, вкл. информационната среща, в извънсъдебен център по медиация.
Предлагаме клаузата да отпадне или в случай, че остане, да се даде възможност за избор на център, където да се проведе медиацията.
Относно Преходни и заключителни разпоредби за изменения и допълнения на Закона за медиацията (§ 14) за създаване на нов чл. 21а: „Определяне на медиатор“.
Предложените текстове в чл.21а, като цяло не отговарят на заявената цел на законодателните промени – преодоляване на недоверието на гражданите към медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове.
Относно предложението за създаване на чл. 21а, ал.1 със следното съдържание: „Информационната среща се провежда от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, определени от координатора на центъра.“
Коментар: Не е оправдано процедурата за избор на медиатор в съдебните центрове да се различава от утвърдените правила и практика на извънсъдебните центрове по медиация. Медиатор може да се определя от съдебен медиационен център само в случай, че не е избран от страните. Всяка друга регламентация на тази възможност нарушава принципа „доброволност“ на медиацията.
Предлагаме следната редакция на чл. 21а, ал.1:
„21а. (1) Информационната среща се провежда от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, определени от координатора на центъра, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните“.
Относно предложението за създаване на чл. 21а, ал. 2 със следното съдържание: „Процедурата по медиация се провежда от един или повече медиатори към съответния съдебен център по медиация, посочени по общо съгласие на страните, а при липса на съгласие, определени от координатора на центъра.“
Коментар: Информационната среща и започнала процедура по медиация по принцип се провеждат от един и същи медиатор/медиатори. Смяна на медиатор може да се извърши само по желание на страна/страните, а не да се регламентира от закона. Редакцията на ал.2 противоречи на същността на медиацията. Създава различни правила за провеждане на медиация в съдебните и извънсъдебните центрове, което може да доведе до противоречиво отношение на страните към медиацията и да компрометира преимуществата на медиацията още преди да е станала разпознаваема в по-голяма степен.
Предлагаме следната редакция на чл. 21а, ал.2:
„Чл. 21а. (2) Процедурата по медиация се провежда от медиаторите, провели информационната среща, в случай че страните не са избрали друг медиатор/медиатори след даване на съгласие за провеждане на процедурата по медиация.“
Относно предложението за създаване на чл. 21 а, ал. 3 със следното съдържание:
“По своя преценка в зависимост от предмета на делото съдът може да определи задължително участие на медиатор с юридическо образование.“
Коментар: Недопустимо е съдът да има правомощия по отношение избора на медиатор.
Предлагаме ал.3 на чл. 21а да отпадне.
С УВАЖЕНИЕ,
/п/
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК
