ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ
Изх. № 03-00-2/ 22.1.2026 г.
ДО
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, публикуван на портала за обществени консултации на 08.01.2026 г. с номер на консултация 2064-К
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГУЦАНОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАРАДЖОВ,
Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), в качеството си на представителна организация на работодателите, последователно подкрепя въвеждането на мерки, насочени към преодоляване на дефицитите на пазара на труда и към поддържане на конкурентоспособността на българската икономика. Убедени сме, че към настоящия момент именно опростяването, дигитализацията и повишаването на прозрачността на законните механизми за наемане на граждани на трети държави (ГТД) представляват най-ефективният инструмент за справяне с недостига на работна сила и за гарантиране на устойчив икономически растеж и стабилност. Това е особено важно за посрещане на текущите нужди на бизнеса докато бъдат разработени и заработят други дългосрочни и ефективни политики.
В тази връзка БСК активно работи и ще продължи да работи с всички заинтересовани страни и компетентни институции за бързото приемане и ефективното прилагане на необходимите законодателни промени.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е част от поредица законодателни инициативи, насочени към привеждане на националната уредба в съответствие с европейските изисквания, облекчаване на достъпа на ГТД до българския пазар на труда и едновременно с това – към засилване на контрола при тяхното наемане.
Следва да се отбележи, че доколкото законопроектът засяга трудови и свързани с тях правоотношения, той подлежи на задължително предварително обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, а по въпросите, свързани с трудовата миграция – и в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
Същевременно констатираме, че значителна част от предвидените мерки са идентични или сходни с предложенията, формулирани в рамките на работата на Междуинституционалната работна група към заместник министър-председателя г-н Гроздан Караджов, създадена през пролетта на миналата година с участието на социалните партньори, включително и БСК. Целта на тази работна група бе да отчете наличните предизвикателства и да предложи законодателни, административни и финансови решения, които да бъдат приети от Министерския съвет до края на юни 2025 г.
Във връзка с изложеното, Българската стопанска камара изразява принципната си подкрепа за предложения законопроект, като представяме следните бележки и предложения по отделните му разпоредби:
1. По § 1 от законопроекта
Една от основните административни пречки пред бизнеса продължават да бъдат т.нар. ограничителни квоти за наемане на ГТД. На фона на рекордно ниската безработица в страната тези квоти отдавна са загубили първоначалното си предназначение за защита на вътрешния пазар на труда и не допринасят за повишаване на заетостта на българските граждани.
В този контекст, предвиденото незначително увеличение с 5% на допустимия дял на ГТД с Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР) не може да се разглежда като ефективна мярка, отговаряща на нарастващите потребности на работодателите.
По наше мнение, реален положителен ефект върху конкурентоспособността на предприятията би имало въвеждането на дерогация, обвързана с нивото на безработица – например пълно отпадане на ограниченията при безработица до 4% и прилагане на диференцирани квоти при по-високи нива.
2. По § 2 и § 9 от законопроекта
БСК подкрепя допълването на уведомителния режим по чл. 10 от ЗТМТМ пред ИА „Главна инспекция по труда“ с посочване на мястото на работа на чужденеца, с изричното уточнение, че в случаите, когато мястото на работа следва характера на работата, в уведомлението да се посочва седалището на работодателя или мястото на извършване на основната му дейност, когато то е различно.
От друга страна, не споделяме изразеното в мотивите към законопроекта, че с тези текстове се създава възможност за промяна на мястото на работа на ГТД. Считаме, че уведомителният режим сам по себе си не създава правна възможност за промяна на мястото на работа, доколкото чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ изрично ограничава заетостта до мястото, посочено в разрешението. Поради това предлагаме изменение на чл. 7, ал. 2 чрез премахване на думата „място“, с което да се създаде ясна правна възможност за промяна на мястото на работа в рамките на същото трудово правоотношение.
Това предложение е в съответствие и с Директива (ЕС) 2024/1233 относно ЕРПР, която изрично допуска промени в условията на заетост, включително обичайното място на работа, без това да се счита за смяна на работодателя (съображение 29). Напомняме, че България следва да транспонира директивата до 20 май 2026 г.
По отношение на самия уведомителен режим по реда на чл. 10 от ЗТМТМ, отново напомняме, че с приемане на промените в Кодекса на труда относно Единния електронен трудов запис, в сила от 01.06.2025 г., в Регистъра на заетостта, достъп до който имат и контролните органи на Главна инспекция по труда, се предоставят данни както за началото на изпълнение на трудовия договор, така и за мястото на работа. Ето защо подобен тип уведомления и справки лесно биха могли да се извършват или предоставят служебно, в съответствие с принципите на Закона за електронното управление и на стремежа за намаляване на административната тежест.
БСК подкрепя предложената редакция на чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ.
3. По § 3 от законопроекта
БСК подкрепя предложените изменения в чл. 11 от ЗТМТМ.
4. По § 4 от законопроекта
Текстът на новата т. 4 към чл. 12, ал. 1 въвежда принципа на верижната отговорност. Предложената формулировка обаче е претоварена с описателни характеристики („пряк подизпълнител“, „всеки следващ“), което създава предпоставки за различно тълкуване от административните органи. Текстът не уточнява и вида на нарушението. Ако нарушението е маловажно или чисто административно, отнемането на разрешението за работа е прекомерна мярка, която ощетява най-вече работника. Отделно, в Кодекса на труда вече съществува легална дефиниция за солидарната отговорност по веригата на изпълнение (чл. 357а от КТ).
С цел постигане на правна сигурност и избягване на двусмислия, предлагаме текстът да бъде прецизиран чрез изрично препращане към утвърдения в националното ни законодателство механизъм за солидарна отговорност по веригата на подизпълнение, както следва:
„...когато с влязъл в сила акт е установено нарушение на трудовите права на чужденеца, за което работодателят и неговите възложители носят солидарна отговорност при условията на чл. 357а от Кодекса на труда.“
5. По § 5 от законопроекта
БСК подкрепя въвеждането на изрична забрана местните лица да приемат като командировани или изпратени чужденци, които пребивават незаконно на територията на Република България.
6. По § 6 от законопроекта
БСК не възразява срещу прецизирането на предпоставките за прилагане на специалния режим по чл. 14, ал. 1 от ЗТМТМ за разрешаване на достъп до пазара на труда извън ограничителните квоти, без да се отменя задължението за изискване на становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.
7. По § 7, т. 1 и § 13 от законопроекта
БСК подкрепя въвеждането на ново изключение от прилагането на ограничителните квоти за ГТД, заети в обекти и дейности от национално значение, определяни с постановление на Министерския съвет за всеки конкретен случай.
8. По § 7, т. 2 от законопроекта
Прецизирането на изискването за доказване на професионален опит е положителна стъпка, но има по-скоро формален характер и не води до реално облекчаване на процедурата, доколкото се запазва изискването професионален опит да се доказва с официален документ, издаден от компетентен държавен орган – легализирани документи от чужди държавни органи, които често са физически недостъпни или несъществуващи в трети страни. Следва да се има предвид, че професионален опит не е трудов стаж и не трябва да се приравнява и доказва като трудов стаж.
Предлагаме изискването за доказване на професионален опит да отпадне дори и когато е посочено в обявата на работодателя, но такова не е установено със законов или подзаконов нормативен акт за съответната длъжност или не се изисква съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД). В тези случаи законодателят не е уредил императивно видовете документи, които работодателят е длъжен да изиска от българските работници, за да приеме наличието на професионален опит на кандидата. За да се гарантира гъвкавост на пазара на труда при текущия критичен дефицит на работна ръка, предлагаме да се въведе декларативен режим, при който работодателят да декларира, че е проверил уменията на лицето и наличието на опит.
9. По § 8 от законопроекта
Във връзка с настаняването на сезонни работници отбелязваме, че Директива 2014/36/ЕС допуска, но не изисква задължително заплащане на наем. Поради това предлагаме редакция на чл. 28, ал. 2 от ЗТМТМ, която да отразява възможността за безвъзмездно настаняване и да изключи автоматичното приспадане на наема от възнаграждението.
„ В случаите по ал. 1 с чужденеца се сключва писмен договор, в който са уредени условията за наем на жилището. В случай, че в договора е уговорено заплащането на наемна цена, то тя трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не може да се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник. “
10. По § 12 от законопроекта
БСК подкрепя въвеждането на специален регистрационен режим за посредниците при наемане на ГТД, включително изискванията за липса на осъждания за престъпления, свързани с трафик и незаконно превеждане през границата.
11. По § 13, т. 2 от законопроекта
Предложената нова ал. 4 на чл. 24л от ЗЧРБ въвежда изискване за прилагане на свидетелство за съдимост към заявлението за издаване на виза за краткосрочно пребиваване. Новото изискване превръща една досегашна тежест, която засягаше само удължаващите престоя си, в общо задължително условие за всички, дори за тези, които идват само за месец или два. На практика това се явява непропорционална административна тежест при регистрацията на краткосрочното пребиваване, където свидетелство за съдимост понастоящем не се представя.
Едновременно с това, така предложеният текст не решава проблемите със свидетелствата за съдимост за удължаващите престоя си, доколкото чл. 24л, ал. 3 ЗЧРБ изисква прилагането на този документ към заявлението за удължаване на престоя.
В тази връзка, както и с оглед обстоятелството, че валидността на свидетелствата за съдимост от различните държави варира, предлагаме следната редакция на ал. 4.
2. В чл. 24л се създава нова ал. 4:
“(4) Към заявлението за издаване на виза за краткосрочно пребиваване, чужденецът може да приложи документа по чл. 24к, ал. 8, т. 9. Когато чужденецът е влязъл при условията на безвизов режим, документът може да се представи пред органите за административен контрол на чужденци, в случай на пребиваването по ал. 3. В тези случаи документът се счита за валиден за целия период на заетостта, включително при удължаване на престоя по реда на ал. 3.“
Използваме възможността да споделим и за следните неблагоприятни ефекти от приетите през последните две години промени в ЗЧРБ, относно дългосрочната сезонна заетост:
1. Приетата през 2024 г. нова т. 9 от чл. 24к, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България, предвиждаща свидетелството за съдимост да се прилага при първоначалното подаване на заявление за издаване на разрешение за дългосрочната сезонна заетост, сериозно затруднява работата и е в ущърб на работодателите, тъй като изисква огромни разходи и време за администрирането на документа, което цялостно забавя подаването на заявлението много преди лицето да е одобрено за достъп до пазара на труда. Случва се да минат повече от 6 месеца от издаването на документа до постъпването на работа на лицето, което не е целесъобразно. Предлагаме свидетелството за съдимост да се представя на етап кандидатстване за виза, за да се гарантира неговата актуалност към момента на влизане на лицето в България и когато вече има положително становище за достъп до пазара на труда.
2. Изискването за задължителна медицинска застраховка със срок от поне 3 месеца до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, наред с дължимите от работодателя здравни осигуровки на лицето след издаване на разрешението за продължително пребиваване. На практика са необходими не повече от две седмици за издаване на разрешението за продължително пребиваване след влизане на чужденеца на територията на Република България. Застрахователите не прекратяват влязла в сила застраховка след получаване на разрешението на чужденеца и така се получава застъпване от 2-2,5 месеца на платена застраховка и плащане на здравни осигуровки, което също е солиден разход за работодателите. В тази връзка, предлагаме да бъде променен срокът на медицинската застраховка по чл.24к, ал. 18 ЗЧРБ на „поне един месец - до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник“.
В допълнение към всичко изложено, обръщаме внимание и на съществуващия проблем със забавяния на процедурите от страна на институциите. Основното предизвикателство, което наблюдаваме, е разминаването между реалните потребности на бизнеса от работна сила и административния капацитет за обработка на необходимите документи. В тази връзка, Българската стопанска камара последователно подкрепя всички мерки за дигитализация на процесите, тъй като ефективни са именно онези решения, които повишават прозрачността и ускоряват законните процедури. За съжаление, предвидените в последния законопроект за чужденците допълнения, които трябваше да осигурят функционирането на единна онлайн платформа за издаване на разрешения за работа, бяха отхвърлени от парламента без мотиви. По наше мнение това представлява съществен пропуск, който възпрепятства намаляването на административната тежест, забавя обслужването и най-вече осуетява постигането на пълна прозрачност на процесите.
Отчитаме, че засиленият регулаторен контрол е необходим, но същевременно считаме, че законодателството следва да намери баланс между защитата на правата на работниците и конкурентоспособността на бизнеса, за да не се стигне до задушаване на икономическата активност. Прекалено строгите, скъпи и негъвкави регулации крият риск от изтласкване на добросъвестния бизнес към сивия сектор, като нелоялната конкуренция от страна на недобросъвестни работодатели в сивата икономика създава допълнителни затруднения за изрядните данъкоплатци. В този контекст продължаваме да настояваме за пълна дигитализация и прозрачност чрез въвеждането на единен, бърз и напълно прозрачен електронен портал за всички процедури по наемане на граждани на трети държави.
Българската стопанска камара ще продължи активно да работи за ускореното и пълноценно прилагане на ефективни, прозрачни и балансирани механизми в областта на трудовата миграция.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК
