ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВА 2019/904 (SUPD) ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА НЯКОИ ПЛАСТМАСОВИ ПРОДУКТИ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА

Обществена консултация на ЕК

за прилагането и въздействието на мерките на Директива (ЕС) 2019/904
за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху
околната среда за бъдещи актуализации или изменения.

Отговор на Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес
(№ 997879216637-27 в регистъра за прозрачност)

Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес подкрепя намерението на ЕК за оценка на прилаганите мерки за намаляването на въздействието на пластмасовите продукти за еднократна употреба. Част от членовете на БСК са задължени лица по изискванията на директивата и многократно са споделяли трудностите при прилагането им.

В условията на нарастващи задължения на бизнеса в последните няколко години, прилагането на Директива (ЕС) 2019/904 представлява значителен набор от изисквания за съответствие и финансови ангажименти в рамките на разширената отговорност на производителя (РОП).

За бизнеса това води до увеличение на разходите за персонал, ангажиран с нормативното съответствие, както и за допълнителни услуги в областта на околната среда и управлението на отпадъците. Компаниите в ЕС днес трябва да се ориентират в над 15 различни РОП схеми, всяка със свои правила, такси, обхват и логика на отчитане. За потребителите – до по-високи цени за покриване на разходите.

Тази фрагментация не само усложнява бизнес операциите, но и ограничава производителността и нарушава равнопоставеността на условията на вътрешния пазар. Държавите-членки прилагат Директивата по различен и често неконсистентен начин, което води до изкривяване на конкуренцията и увеличава несигурността за бизнеса.

Следва да се подчертае, че Директива 2019/904 беше представена от ЕК като инструмент за стимулиране на растежа и иновациите, включително чрез насърчаване на развитието на устойчиви алтернативи на пластмасовите продукти. На практика обаче в много държави-членки схемите за РОП се превръщат в механизъм за набиране на средства от бизнеса (съответно потребителите), без да са предвидени конкретни мерки или програми за подкрепа на научноизследователска и развойна дейност или за внедряване на иновативни материали. При прилагането на директивата в много случаи ролята на общините е незначителна, а на практика, тези институции са най-близо до потребителите, в чието поведение се корени напредъка за намаляване на пластмасовите продукти за еднократна употреба.

За да бъдат постигнати първоначалните цели на Директивата, е необходимо:

• Компетентните органи на ЕС и държавите-членки да направят подробен анализ, основан на проверена и надеждна информация, доколко заложените цели за растеж и иновации са реализирани, какви са проблемите при прилагането и да се насочат усилията в посока подобряване, без изменение на целите.
• Системата за мониторинг на пускането на пазара, разделното събиране и рециклиране трябва да се основава на единна методология за събиране на данни и чести оценки на ефективността на мерките.
• Там, където напредъкът липсва, да се предприеме съвместна работа с индустрията и общините за идентифициране на работещи механизми, които реално стимулират иновации и подкрепят подобряването. Много от целите на Директивата са свързани с поведенчески нагласи и обществено приемливи практики, промяната на които отнема значително време и очакванията на Комисията за промяна по-малко от пет години след транспониране на изискванията на Директивата във всички държави-членки е нереалистично.
• Да се прецизира обхвата на различните продукти – композитни, с минимално съдържание на пластмаса, разграничаването на продукти за еднократна и многократна употреба. За да се постигне това, ЕК трябва да предложи единни насоки за тълкуване на текстовете, методи и технически критерии за определяне на съдържанието на пластмаса.
• Сега директивата е фокусирана върху забрани, рециклиране и намаляване на потреблението, а практически по-добри резултати биха били постигнати с по-силно насърчаване на повторната употреба.
• Предприятията срещат трудности при преминаване към нови материали, което налага необходимостта от финансиране на научни изследвания, за да бъде подкрепено разработването на устойчиви продукти. Освен това, за някои сектори (напр. тютюневи изделия и използването на ацетатния филтър) няма разработени алтернативи, които да са икономически обосновани и съответстващи на специфичните изисквания.

Считаме, че Европейската комисия следва да обърне особено внимание на:

• различията в прилагането на РОП схемите в държавите членки;
• липсата на ефективно и еднозначно транспониране на част от изискванията на Директивата;
• необходимостта от отчитане и намаляване на кумулативната административна и финансова тежест.

Преди да се предприемат нови цели, допълнителни механизми или ревизии на Директивата, е важно да се гарантира, че настоящата нормативна рамка функционира ефективно и хармонизирано. В противен случай съществува риск Директива 2019/904 да се превърне в поредния пример за прекомерна и небалансирана регулация, която затруднява, вместо да подпомага, европейския бизнес.

Считаме, че тези проблеми могат да бъдат смекчени чрез по-силно сътрудничество между всички заинтересовани страни. Използването на целия наличен експертен опит и информация с участието на множество заинтересовани страни прави разходите да са справедливи и средствата са използвани ефективно, още повече, че те се заплащат от потребителите.