ОТНОСНО ПРЕГЛЕДА НА ДЕЛЕГИРАНИЯТ АКТ ЗА КЛИМАТА (ТАКСОНОМИЯ НА ЕС)

Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) приветства инициативата на Европейската комисия за преглед на Делегирания акт за климата и Делегирания акт за околната среда (таксономията на ЕС). Този процес предоставя важна възможност за справяне с практическите предизвикателства, пред които са изправени бизнесите при прилагането на климатичните критерии, и за подобряване на тяхната яснота, използваемост и пропорционалност. За българската индустрия начинът, по който те се дефинират и прилагат, не е просто регулаторен въпрос. Това влияе върху инвестиционните решения, достъпа до финансиране и цялостната конкурентоспособност.

Чрез коментарите по-долу Българската стопанска камара цели да допринесе за прегледа на таксономията в поканата за представяне на данни на Европейската комисията.

Коментари и предложения

А) Избягване на общи секторни изключения и насърчаване на преход, базиран на икономическо представяне

Европейската регулаторна рамка трябва да стимулира трансформацията и иновациите, а не да ги обезкуражава чрез де факто секторни изключения. Определянето на прекалено строги критерии за технически скрининг в Делегирания акт за климата рискува изкуствено изключване на цели индустрии от достъп до устойчиво и преходно финансиране. 

БСК вярва, че устойчивостта е процес на преход, изискващ непрекъснато усъвършенстване. Затова Таксономията трябва да позволи на компаниите от всички сектори да подобряват своите показатели по устойчивост с течение на времето. Изключването на сектори без оценка на представянето на отделните компании или технологичния напредък подкопава основната цел за подкрепа на прехода към по-устойчиви производствени модели. Всички легално опериращи сектори трябва да останат допустими за преходни класификации, подложени на оценки, базирани на ефективността и на ниво компания, като се гарантира, че имат необходимия капитал за финансиране на усилията си по декарбонизация.

Б) Осигуряване на реалистичен подход към преходните дейности, включително активи, свързани с въглищата

Реалистичната преходна рамка трябва да отразява начина, по който енергийните системи действително функционират днес, включително продължаващата роля на дейностите, свързани с въглищата, за осигуряване на сигурност на снабдяването и стабилност на системата в страни като България. Достъпът до преходно финансиране не е просто политически избор – той е практическа необходимост, за да се позволи постепенна и управляема трансформация на въглеродно интензивните сектори. Дейностите, свързани с производство на енергия от въглища, следователно трябва да останат допустими за преходно финансиране, като част от ясен и достоверен път за декарбонизация. Достъпът до финансиране е това, което позволява на компаниите да инвестират в модернизация, да намаляват емисиите и да адаптират съществуващите капацитети стъпка по стъпка. Без него преходът рискува да стане рязък и икономически разрушителен, вместо структуриран и предвидим. 

За българската индустрия въглищата осигуряват стабилна електроенергия с базово натоварване, особено в условията на висока волатилност на цените на енергията и ограничени алтернативи. Премахването на производството на електроенергия на база въглища и свързаните с нея дейности от преходното финансиране на този етап би увеличило натиска върху цените на енергията и би създало несигурност както за бизнеса, така и за националната икономика. За компаниите, особено в енергийно интензивните сектори, това пряко влияе върху разходите, инвестиционните решения и конкурентоспособността. Ограничаването на достъпа до финансиране би ограничило способността им да инвестират в по-чисти технологии и да намалят емисиите. Успешният преход трябва да бъде както екологично, така и икономически жизнеспособен. Подкрепата за трансформацията на съществуващите активи, а не прекратяването на финансирането твърде рано, е от съществено значение, за да се гарантира, че декарбонизацията върви ръка за ръка с енергийната сигурност и индустриалната конкурентоспособност.

В) Опазване на индустриалната конкурентоспособност и стратегическата автономия на ЕС

Предложените критерии трябва да бъдат оценени спрямо настоящите геополитически и икономически реалности. Както е подчертано в доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС, европейската индустрия се сблъсква със значителни предизвикателства, включително нарастващи енергийни разходи и нарастваща глобална конкуренция. 

Делегираният акт за климата рискува ненужно да ограничи индустрията на ЕС, ако наложи финансови ограничения върху ключови стратегически сектори. В глобален контекст, в който големи икономики (като САЩ и Китай) увеличават инвестициите си в стратегическите си индустрии без подобни регулаторни тесни места, въвеждането на прекалено строги критерии в таксономията на ЕС рискува да постави европейските, включително българските, компании в структурно неравностойно положение. Балансираният подход е от съществено значение, за да се гарантира, че зеленият преход няма да компрометира по-широката икономическа устойчивост и стратегическа автономия на ЕС.

Г) Запазване на ролята на ядрената енергия в рамките на таксономията

Балансираната и технологично неутрална таксономична рамка трябва напълно да признава ролята на ядрената енергия като стабилен и нисковъглероден източник на електроенергия. В България ядрената енергия е важен стълб на енергийната система. Той осигурява надежден базов капацитет и допринася както за енергийната сигурност, така и за ценова стабилност.

В момент на нарастващи енергийни разходи и нарастващ натиск върху индустрията, поддържането на ядрената енергия в рамките на таксономията е от съществено значение за осигуряване на предвидими инвестиционни условия и за подкрепа на дългосрочното развитие на ядрените мощности. Тя също така играе роля в улесняването на декарбонизацията на енергийно интензивните сектори, които разчитат на стабилна и достъпна електроенергия. Всяко ограничение или изключване на ядрената енергия от таксономията би изпратило негативни сигнали към инвеститорите, би увеличило несигурността и би оказало допълнителен натиск върху цените на енергията. Това би имало директни последици за индустриалната конкурентоспособност и би могло да подкопае цялостния преходен процес.

Заключение 

Българската стопанска камара, представляваща над 130 секторни организации и над 22 000 компании, остава ангажирана с подкрепата на европейска регулаторна рамка, която позволява реалистичен, предвидим и икономически жизнеспособен преход към климатична неутралност. Текущият преглед на Делегирания акт за климата и Делегираният акт за околната среда (Таксономия на ЕС) е възможност да се гарантира, че критериите за устойчивост са ясни, пропорционални и съответстват на практическите реалности, пред които е изправена индустрията. От съществено значение е ревизираната рамка да подкрепя инвестициите, да поддържа енергийната сигурност и да запазва конкурентоспособността на европейските бизнеси. Това изисква рамка, която избягва секторни изключвания и гарантира, че всички икономически сектори имат достъп до преходното финансиране, необходимо за тяхната трансформация. Чрез осигуряване на балансиран и технологично неутрален подход, включително продължаващо признаване на преходните дейности и ядрената енергия, Европейският съюз може да създаде необходимите условия за успешен и приобщаващ индустриален преход.