ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, публикуван на портала за обществени консултации на 01.04.2026 г. с номер на консултация 12253-К

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЮРОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АДЕМОВ, 

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), в качеството си на представителна организация на работодателите, последователно изразява подкрепа за инициативи, насочени към преодоляване на предизвикателствата на пазара на труда и към устойчивото повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Усилията, насочени към опростяване на процедурите, дигитализация и повишаване на прозрачността на законовите механизми за наемане на граждани на трети държави (ГТД), биха могли да допринесат съществено за облекчаване на недостига на работна сила, както и за подкрепа на икономическия растеж и стабилност. Подобни мерки имат особено значение за адекватното посрещане на текущите потребности на бизнеса, паралелно с разработването и прилагането на дългосрочни и устойчиви политики в тази област.

БСК заявява готовност да продължи активния диалог и сътрудничество с всички заинтересовани страни и компетентни институции с оглед своевременното приемане и ефективното прилагане на необходимите законодателни промени.

Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България е насочен към привеждане на националната уредба в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233[1] и постигане на съответствие на националната законодателна уредба относно предвиденото в правния инструментариум на ЕС по отношение Пакта по миграция и убежище. 

Българска стопанска камара изразява принципна подкрепа за предложения законопроект, като представяме следните бележки и предложения:

1. По § 8 от законопроекта

Подкрепяме въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233, с която се предвижда възможност за притежателите на единно разрешение: 1) да сменят работодателя си с друг в държавата-членка, за която е издадено разрешението, както и 2) да се регистрират като безработни за определен срок, в случай че загубят работата си и да останат на територията на държавата членка.

Същевременно отново напомняме, че макар 6-месечният минимален период от време, през който притежателят на единно разрешение трябва да работи за първия работодател, да е заложен в директивата, то според БСК този срок е много кратък и не е в полза на работодателите, които на практика са отделили значителен времеви и финансов ресурс за наемането на ГТД, който няма как да им бъде възстановен.

Ето защо, считаме за важно да се обсъдят възможности за законен компенсационен механизъм в тези случаи, когато напускането не е вследствие на тежко нарушение от страна на работодателя на условията на трудовото правоотношение (например, ако промяната е извършена до 6 месеца след изтичане на минималния период при първия работодател, същият да има право да поиска от новия работодател да му възстанови разходите, свързани с привличането на работника от трета държава).

С цел избягване на проблеми при тълкуването, предлагаме да е ясно посочено следното:

• Притежателите на единно разрешение имат възможност да сменят работодателя си с друг в държавата-членка, за която е издадено разрешението. Единното разрешение за пребиваване и работа е с национален обхват – само за територията на съответната държава – членка.
• Какъв е режимът, предложен в новата ал. 22 на чл. 24и – уведомителен или разрешителен, при който производството завършва с издадено от дирекция „Миграция“ разрешение или друг акт. Това е важно, за да се знае от кой точно момент възниква новото трудово правоотношение, съответно правото на работника да постъпи законно на работа при новия работодател.

2. По отношение на задължението на чужденеца за уведомяване на дирекция „Миграция“ при оставане без работа и регистрация в Агенция по заетостта (чл 24и, нова ал. 2), както и правната възможност за отнемане на разрешено пребиваване в случай, че при оставане без работа и регистрация в Агенция по заетостта, чужденецът не уведоми за това дирекция „Миграция“ в определения срок (чл. 40, ал. 1, нова т. 25): Считаме, че подобен тип уведомления и справки лесно биха могли да се извършват или предоставят служебно от АЗ, в съответствие с принципите на Закона за електронното управление и на стремежа за намаляване на административната тежест.

3. По § 34, т. 5 от законопроекта

Във връзка с настаняването на сезонни работници отбелязваме, че Директива 2014/36/ЕС допуска, но не изисква задължително заплащане на наем. Поради това предлагаме редакция на чл. 28, ал. 2 от ЗТМТМ, която да отразява възможността за безвъзмездно настаняване и да изключи автоматичното приспадане на наема от възнаграждението.

„ В случаите по ал. 1 с чужденеца се сключва писмен договор, в който са уредени условията за наем на жилището. В случай, че в договора е уговорено заплащането на наемна цена, то тя трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не може да се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.“

4. Същевременно, следва да отбележим, че законопроектът дублира в някои отношения, но не напълно, предложенията за законодателни промени, направени с Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, публикуван на портала за обществени консултации на 08.01.2026 г. с номер на консултация 2064-К, приключила на 22.01.2026 г. С оглед на това, намираме за необходимо и следните предложения за промени, залегнали в него, да намерят място в законодателството:

• Предложението за увеличение на т.нар. ограничителни квоти за наемане на ГТД. Една от основните административни пречки пред бизнеса продължават да бъдат т.нар. ограничителни квоти за наемане на ГТД. На фона на рекордно ниската безработица в страната тези квоти отдавна са загубили първоначалното си предназначение за защита на вътрешния пазар на труда и не допринасят за повишаване на заетостта на българските граждани;
• Предложението за създаване на възможност за промяна на мястото на работа на ГТД, в т. ч. изричното уточнение, че в случаите, когато мястото на работа следва характера на работата, следва да се посочва седалището на работодателя или мястото на извършване на основната му дейност, когато то е различно;

Напомняме, че това предложение е в съответствие и с Директива (ЕС) 2024/1233 относно ЕРПР, която изрично допуска промени в условията на заетост, включително обичайното място на работа, без това да се счита за смяна на работодателя (съображение 29).

С оглед на горното предлагаме и изменение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ чрез премахване на думата „място“, с което да се създаде ясна правна възможност за промяна на мястото на работа в рамките на същото трудово правоотношение;

• Предложението за въвеждане на ново изключение от прилагането на ограничителните квоти за ГТД, заети в обекти и дейности от национално значение, определяни с постановление на Министерския съвет за всеки конкретен случай;
• Предложението, свързано с отпадане на изискването за доказване на професионален опит в определени случаи (когато не е посочено в обявата на работодателя);

За да се гарантира гъвкавост на пазара на труда при текущия критичен дефицит на работна ръка, предлагаме да се въведе декларативен режим, при който работодателят да декларира, че е проверил уменията на лицето и наличието на опит, когато такъв не се изисква от нормативен акт.

5. Използваме възможността да споделим и за следните неблагоприятни ефекти от приетите през последните две години промени в ЗЧРБ, относно дългосрочната сезонна заетост:

• Приетата през 2024 г. нова т. 9 от чл. 24к, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България, предвиждаща свидетелството за съдимост да се прилага при първоначалното подаване на заявление за издаване на разрешение за дългосрочната сезонна заетост, сериозно затруднява работата и е в ущърб на работодателите, тъй като изисква огромни разходи и време за администрирането на документа, което цялостно забавя подаването на заявлението много преди лицето да е одобрено за достъп до пазара на труда. Случва се да минат повече от 6 месеца от издаването на документа до постъпването на работа на лицето, което не е целесъобразно. Предлагаме свидетелството за съдимост да се представя на етап кандидатстване за виза, за да се гарантира неговата актуалност към момента на влизане на лицето в България и когато вече има положително становище за достъп до пазара на труда.
• Проблемите със свидетелствата за съдимост за удължаващите престоя си, доколкото чл. 24л, ал. 3 ЗЧРБ изисква прилагането на този документ към заявлението за удължаване на престоя.

В тази връзка, както и с оглед обстоятелството, че валидността на свидетелствата за съдимост от различните държави варира, предлагаме следното:

В чл. 24л се създава нова ал. 4:

“(4) Към заявлението за издаване на виза за краткосрочно пребиваване, чужденецът може да приложи документа по чл. 24к, ал. 8, т. 9. Когато чужденецът е влязъл при условията на безвизов режим, документът може да се представи пред органите за административен контрол на чужденци, в случай на пребиваването по ал. 3. В тези случаи документът се счита за валиден за целия период на заетостта, включително при удължаване на престоя по реда на ал. 3.“

• Изискването за задължителна медицинска застраховка със срок от поне 3 месеца до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, наред с дължимите от работодателя здравни осигуровки на лицето след издаване на разрешението за продължително пребиваване. На практика са необходими не повече от две седмици за издаване на разрешението за продължително пребиваване след влизане на чужденеца на територията на Република България. Застрахователите не прекратяват влязла в сила застраховка след получаване на разрешението на чужденеца и така се получава застъпване от 2-2,5 месеца на платена застраховка и плащане на здравни осигуровки, което също е солиден разход за работодателите. В тази връзка, предлагаме да бъде променен срокът на медицинската застраховка по чл.24к, ал. 18 ЗЧРБ на „поне един месец - до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник“.

6. В допълнение към всичко изложено, обръщаме внимание и на съществуващия проблем със забавяния на процедурите от страна на институциите. Основното предизвикателство, което наблюдаваме, е разминаването между реалните потребности на бизнеса от работна сила и административния капацитет за обработка на необходимите документи. В тази връзка, Българската стопанска камара последователно подкрепя всички мерки за дигитализация на процесите, тъй като ефективни са именно онези решения, които повишават прозрачността и ускоряват законните процедури. За съжаление, предвидените в един от последните законопроекти за чужденците допълнения, предназначени да осигурят функционирането на единна онлайн платформа за издаване на разрешения за работа, бяха отхвърлени от НС без мотиви. По наше мнение, това представлява съществен пропуск, който възпрепятства намаляването на административната тежест, забавя обслужването и, най-вече, осуетява постигането на пълна прозрачност на процесите.

Отчитаме, че засиленият регулаторен контрол е необходим, но същевременно считаме, че законодателството следва да намери баланс между защитата на правата на работниците и конкурентоспособността на бизнеса. Прекалено строгите, скъпи и негъвкави регулации крият риск от изтласкване на добросъвестния бизнес към сивия сектор, като нелоялната конкуренция от страна на недобросъвестни работодатели в сивата икономика създава допълнителни затруднения за изрядните данъкоплатци.

Българска стопанска камара ще продължи активно да работи за ускореното и пълноценно прилагане на ефективни, прозрачни и балансирани механизми в областта на трудовата миграция.  

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

[1] Директива (ЕС) 2024/1233 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка, със срок на транспониране до 20 май 2026 г.