ОТНОСНО ЗИД НА КСО, ВНЕСЕН ОТ МАРТИН ДИМИТРОВ И ГР.Н.ПР., №52-654-01-64
|
Изх. №04-00-6/22.6.2026 г. |
|
ДО Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, |
ОТНОСНО: 1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса социално осигуряване, №52-654-01-64, внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,
Представяме на Вашето внимание становището на Българската стопанска камара (БСК) по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса социално осигуряване, №52-654-01-64, внесен от Мартин Димитров и група народни представители, предвиждащ поетапно, за период от шест години, поемане на лична част от осигурителни вноски от държавните служители.
Като националнопредставителна организация на работодателите, БСК подкрепя принципа, че личните осигуровки на държавните служители следва да са за тяхна сметка. Това предложение е правено от БСК в продължение на близо две десетилетия, в различен икономически и политически контекст, като мотивите ни са напълно актуални и към днешна дата.
Същевременно изразяваме известни резерви по отношение на така разписания законопроект.
Дебатът за осигурителните вноски на държавните служители е само част от по-широкия кръг от проблеми, свързани с дългосрочната финансова устойчивост на държавното обществено осигуряване. Подчертаваме необходимостта да се търсят системни решения, които са устойчиви във времето и допринасят както за повишаване на справедливостта и доверието в осигурителната система, така и за подобряване на структурата на разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. Смятаме, че подобна мярка следва да бъде разглеждана като част от бъдещата дългосрочна Пътна карта за развитието на пенсионната система.
В мотивите към законопроекта е посочено, че мярката ще се въвежда плавно за период от 6 години, без да се намалява реалният разполагаем доход на служителите, като същият бъде компенсиран чрез стандартното индексиране на заплатите. Обръщаме внимание, че т. нар. механизъм „стандартно индексиране на заплатите“ не е регламентиран в действащата нормативна уредба – нито като възможност, нито като размер. Не става ясно дали се предвижда политика по доходите, ако да – каква ще бъде тя, ще компенсира ли загубата на разполагаемия доход на засегнатите лица и какъв ще бъде разходният ѝ ефект върху публичните финанси.
Допълнително, законопроектът цели постигане на равнопоставеност на различните категории работещи, без да разглеждат в цялост статутът на държавния служител, размерът на осигурителната вноска за отделните категории държавни служители, размерът на бъдещите пенсии и очакваният период на тяхното получаване.
С оглед на гореизложеното, БСК подкрепя с резерви конкретното предложение, като смята че е наложително преди неговото обсъждане в Народното събрание да бъде представена подробна предварителна оценка на фискалния ефект на мярката, включително при възможност и актюерски разчети.
Необходимо е също така да бъде оценена необходимостта от допълващи политики, включително мерки, които да са част от бъдеща административна реформа и да засягат статута на държавния служител.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК
