БСК ПОДКРЕПЯ ЗИД НА КТ, РЕГЛАМЕНТИРАЩ НОВ МЕХАНИЗЪМ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МРЗ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-602-01-40, внесен от Министерския съвет на 10.09.2026 г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Във връзка с предстоящото разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-602-01-40, внесен от Министерски съвет на 10.09.2026 г., и писмо Изх. № КТДСП -52-653-12-33 от 15.09.2026 г. г. на председателя на Комисията по труда, демографската и социалната политика, представяме на Вашето внимание становището на Българската стопанска камара (БСК).

В качеството си на представителна организация на работодателите, БСК изразява принципна подкрепа по предложения законопроект, регламентиращ нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната при съобразяване на социални и икономически критерии.

С предложения законопроект на практика се финализира процесът на преговори и консултации между социалните партньори и държавата по транспониране на чл. 5 на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз[1], като се отчитат и изискванията на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална работна заплата[2] (ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 24 януари 2018 г. (обнародван в Държавен вестник, бр. 12 от 6 февруари 2018 г.). Предложеният нов текст на чл. 244 на Кодекса на труда за създаване на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната е плод на степента на съгласие, която бе възможно да бъде постигната между социалните партньори и държавата, в лицето а изпълнителната власт.

Дългогодишно отстояваната принципната позиция на БСК е, че минималната работна заплата следва да се определя на базата на механизъм, който да взема предвид както социални критерии и потребностите на работещите, така и икономически фактори, като се отчитат различията между отделните икономически дейности и региони, динамиката на производителността на труда, финансовото състояние и икономическите възможности на предприятията, както и общата икономическа среда.

По отношение на предложената ал. 2 на чл. 244, регламентираща критериите за определяне на МРЗ, БСК оценява положително разширяването на набора от показатели, които следва да бъдат вземани предвид покупателната способност, общото равнище и динамиката на работните заплати и дългосрочните равнища на производителността на труда. Особено важно е изричното включване на производителността на труда сред критериите, тъй като устойчивият ръст на трудовите възнаграждения в дългосрочен план следва да бъде съобразен с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност.

Оценяваме положително и предложението размерът на МРЗ за следващата календарна година да бъде определян до 15 август на текущата година. Подобен срок е по-подходящ от практиката решенията да се приемат непосредствено преди началото на съответната година, тъй като по-ранното определяне на размера създава необходимата предвидимост при планирането на разходите за труд, ценообразуването, участието в обществени поръчки и инвестиционните решения на предприятията.

По отношение на предложената ал. 4 на чл. 244, свързана с оценката на адекватността на МРЗ, БСК подкрепя въвеждането на периодична оценка, която да позволява да се проследява доколко минималното трудово възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.

По отношение на показателя „издръжка на живот“ е необходимо да бъде осигурена единна, прозрачна и общоприета методология, основана на официални статистически данни. От съществено значение е този показател да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето.

БСК подкрепя и необходимостта от оценка на адекватността на МРЗ чрез подзаконов нормативен акт. Следва още на законово ниво да бъде гарантирано, че консултациите със социалните партньори са реални, навременни и съдържателни, а не формални.

БСК принципно подкрепя и възможността за договаряне на по-високи минимални размери на трудовите възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори. Подобен подход съответства на принципите на колективното трудово договаряне и позволява по-пълно да бъдат отчетени специфичните икономически условия, производителността и възможностите за заплащане в отделните отрасли и браншове.

БСК оценява положително и предложението за въвеждане на нормативно задължение за определяне и публикуване на официални данни за издръжката на живот.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

***

[1] Член. 5, пар. 1 Държавите членки установяват процедури за определяне и актуализиране на минималните заплати спрямо критерии за постигане на достоен живот и намаляване на бедността, определени според националните практики.

[2] Член 2

Минималните заплати ще имат законова сила и не подлежат на намаляване, като неприлагането им ще води за съответното лице или лица до отговорност с налагане на респективни наказателни или други санкции.

При спазване на разпоредбите на параграф 1 от настоящия член, свободата на колективното договаряне ще се спазва изцяло.

Член 3

Елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата включват, доколкото е възможно и целесъобразно във връзка с националните практики и условия --

• (a) потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, придобивките, обезпечаващи социална сигурност и относителния жизнен стандарт на други социални групи;
• (б) икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.