БЪДЕЩЕТО НА МИННАТА ИНДУСТРИЯ
Високо в планините на южно Перу се намира огромната медна мина Quellaveco. Тя е една от най-големите неизползвани находища на червения метал в света. Минният гигант Anglo American и неговият мажоритарен собственик заедно с още един инвеститор похарчиха над 5 млрд. долара, за да я пуснат в експлоатация. Очаква се това да стане през 2022 г. След като заработи, тя ще добави повече от 10% към производството на мед в Перу - вторият най-голям производител на метала в света.
Когато цените на суровините се покачваха в миналото, както растат и сега, минните компании се насочват към големи проекти като Quellaveco. Този проект обаче е уникален. Малко от компаниите бегемоти като Anglo American, BHP, Glencore, Rio Tinto и Vale разработват нови находища. Това се дължи отчасти на дългото време, необходимо за това в индустрията - Anglo купи Quellaveco през 1992 г. Под тихата инвестиция се крият и други сили. Те ще имат последствия за енергийния преход към по-благоприятен за климата свят.
Затвърдена пазарна мощ
Петте големи компании за добив на метали затвърдиха пазарната си мощ с изобилие от огромни придобивания през 2000 г. - тъкмо навреме за появата на Китай като огромен потребител на метали. Резултатът от това беше 15-годишен суперцикъл на високи цени. Миннните компании похарчиха около 1 трлн. долара в преследване на по-високи добиви и мегапроекти. Много от тях се оказаха пагубни - вероятно една пета от тази инвестиция беше върната на акционерите според една оценка. След поредица от уволнения ново поколение от директори обещава да се справи по-добре. През последните години не обемът, а стойността се превърна в лозунг на индустрията. "Никога няма да загубим капиталовата си дисциплина", обещава Едуардо Бартоломео, шеф на Vale.
Засега добиващите компании спазват обещанието си. Въпреки че капиталовите разходи в индустрията се увеличават от 2015 г. насам, те все още са с 50% под пика им от 2012 г. Повечето от тях бяха похарчени за запазване на производството, а не за добавяне на нов капацитет. Макар покачващите се цени на металите да повишиха маржовете на печалба, разходите за проучвания остават ниски, отбелязва Даниел Чигумира от брокерската компания Bernstein. Това е радикална промяна.
Дали отрезвяването ще бъде продължително зависи от свежите попълнения изпълнителни директори. През последните 18 месеца три от гигантите се сдобиха с петима нови шефове. През януари 2020 г. Майк Хенри пое контрол над BHP, а година по-късно Якоб Стаусхолм стана шеф на Rio Tinto, след като предшественикът му беше уволнен заради разрушаването на аборигенски находки на 46 хил. години в Австралия. На 1 юли Гари Негъл застава на върха на Glencore, с което ще сложи край на 19-годишното управление на Айвън Глазенберг на базирания в Швейцария търговец, превърнат в минна компания. Марк Кутифани, шефът на Anglo American, може да се пенсионира догодина.
Най-голямото предизвикателство
Най-голямото предизвикателство пред тях е как ще отговорят на енергийния преход. Компаниите предприеха някои защитни стъпки, като се отърваха от най-интензивните си въглеродни операции. Rio Tinto например напусна бизнеса с въглища през 2018 г. На 6 юни Anglo също прекрати дейността си с въглища. BHP и Vale обещаха да направят същото. Мините по света изпускат по-малко въглероден диоксид във въздуха, защото операторите инвестират във възобновяема енергия и електрифицират превозните средства в находищата.
В бъдеще добивните компании се очаква да създадат повече стратегически партньорства с правителствата.
На теория енергийният преход може да е много доходоносен за мините. Ако светът трябва да постигне целта на Парижкото споразумение да ограничи глобалното затопляне до 1.5°C в сравнение с периода преди индустриализацията, търсенето на метали като кобалт, мед, литий и никел ще експлодира. Международната агенция по енергетика изчислява, че един електромобил се нуждае от шест пъти повече съдържание на метал в сравнение с автомобил с двигател. А средната вятърна електроцентрала на сушата се нуждае от 9 пъти повече ресурси от газова централа.
Въпреки това промяната към зелени метали се оказва по-трудна, отколкото отказа от мръсни минерали. Портфолиото на петте големи миньора е утежнено от суровините от предишния суперцикъл. Желязната руда и изкопаемите горива носят над половината от приходите от добив и три четвърти от брутната оперативна печалба. Високите цени на металите карат потенциалните бъдещи цели да изглеждат скъпи.
Разработването на собствени проекти също създава проблеми. Единият е инвеститорите. След последната загуба на акционерна стойност компаниите за добив са контролирани изкъсо. Директорите "знаят, че начинът да бъдат уволнени е да се захванат с един от тези мегапроекти", твърди инвеститор. Повечето от паричните потоци идват благодарение на нарастващите цени на суровините и се връщат при акционерите под формата на рекордни дивиденти и обратни изкупувания. Един от изпълнителните директори се опасява, че силната възвращаемост е променила образа на акционерите и е привлякла гладни за печалба инвеститори, които не желаят да влагат в проекти за растеж.
На второ място е фактът, че много от зелените метали са твърде малки като пазарна ниша, с която да се захванат големите в сектора. Да вземем например лития, който се използва в батериите. През 2004 г. Rio Tinto откри голямо находище в Ядар, Сърбия. Щом проектът стартира след няколко години, той може да добави 2-3% към приходите на Rio, изчислява Лиъм Фицпатрик от Deutsche Bank. Това не е достатъчно да предизвика промяна във фирма с пазарна капитализация от 140 млрд. долара. Пазарът на кобалт е дори още по-малък.
Изключение прави медта. Използването й в кабели я прави един от най-големите пазари за метали по стойност днес. Ако светът трябва да спази климатичните цели, които си е поставил, търсенето на мед може да нарасне почти три пъти. Въпреки това намирането на нова ниша за добив на метала е трудна работа. Находищата стават все по-малки, качествата на рудите - по-лоши, а това ги прави по-скъпи. Големите компании за добив с изключение може би на авантюриста Glencore все повече избягват по-слабо проучените, но богати на мед райони като Демократична република Конго, които обикновено са политически нестабилни. Дори когато намерят подходящо находище, увеличаването на продукцията е трудна задача заради обществения натиск да намалят последствията за околната среда и гражданите. Една мина се нуждае средно от около 15 години, за да премине от откриване към производство.
След това идва ресурсният национализъм. Пандемията изпразни държавната хазна и минните гиганти се притесняват, че ще бъдат помолени да компенсират недостига на пари. Най-големият производител на мед в света, Чили, изготвя нова конституция, а закон, който си проправя път в парламента, може да наложи 80% данък върху печалбата от добива. Президентът на Перу Педро Кастильо иска да обложи печалбата от минните дейности със 70%. Замбия и Панама, две други богати на мед страни, също обмислят по-високи данъци.
Конкуренцията на по-малките
Конкуренцията има потенциал да развърже кесиите на минните компании. Малките фирми като Lithium Americas и Global Cobalt, както и някои източни гиганти се надяват на бърз успех. Голямата руска компания за добив Norilsk Nickel планира да инвестира между 15 и 17.5 млрд. долара през следващите пет години (миналата година тя похарчи 1.7 млрд. долара). Китайският й конкурент Zijin Mining също има големи планове за експанзия. Ако цените останат високи, за което някои шефове са скептични предвид резкия им скок, както и понижаването на цената на медта след пика й през май, някои големи проекти на сложни места като Конго могат отново да изглеждат атрактивно.
Ценовата промяна може да дойде с любезното съдействие на западните правителства. На 8 юни Белият дом публикува преглед на веригите на доставки, според който са необходими повече действия за осигуряване на критично необходими минерали като литий и никел. Европейският съюз иска да направи същото със зелената си индустриална стратегия. Бартоломео от Vale очаква в бъдеще добивните компании да създадат повече стратегически партньорства с правителствата.
Ако добивът обаче не се увеличи, недостигът на някои метали като мед може да се окаже неизбежен. Част от него може да бъде посрещнат чрез заместване с други метали или рециклиране на вече използвани, но няма как това да се случи на 100%. Инвеститорите аплодират сдържаността на шефовете за добив. Планетата може да предпочете връщане към изобилието от миналото.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
