КАК ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДА ПРОЕКТЪТ НА ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ ЗА 2022 Г.?
Автор: Гл.ас. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и научен секретар на катедра „Икономикс“ в УНСС
____________
Бюджет-2022 г. е натоварен с големи предизвикателства и очаквания. От една страна той трябва да даде отговор на пандемията и предизвиканите от нея проблеми, а от друга страна да подготви България за членство в Еврозоната и ОИСР. Това изисква наваксване на загубеното време поради множеството поредни политически избори през тази година и липсата на работещ парламент което ще скъси и времето за обсъждане на политики. От друга страна България няма право на грешки във фискалната си политика, ако иска в следващия петгодишен период да се присъедини към Еврозоната и ОИСР, което ще й гарантира място в семейството на високоразвитите държави.
Какво трябва да съдържа Бюджет-2022г.:
На първо място, той трябва да бъде силно синхронизиран с последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост, както и с Националната програма за развитие на България-2030. Това трябва да осигури мултиплициране на ефектите от трите документа и допълващо, а не конкуриращо се или двойно финансиране на отделни политики, което да доведе до неефективност на бюджетните разходи.
На второ място, пореден дефицит във втори последователен бюджет дава лош сигнал към външните инвеститори и води до оскъпяване на дълга. Доколкото е възможно, този дефицит следва да се избегне или да бъде минимален. Тръгването в посока на хроничен бюджетен дефицит би подкопало функционирането на валутния борд, както и усилията на България за присъединяване към Еврозоната. Отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ които ще има нужда от дофинансиране през следващите години и това ще създаде още по-високи стимули за хроничен бюджетен дефицит. Не трябва да забравяме, че бюджетния дефицит действа проинфлационно в условията на една глобална инфлационна тенденция в средносрочен период.
На трето място, неясната до момента бюджетна политика по отношение на т.нар. „зелена сделка“ на ЕС, която изисква визия за трансформация за българския енергиен сектор с осигуряване на съответното бюджетно финансиране за това. Следва да се има предвид, че дебатите за българската реакция още продължават, а от друга страна трансформацията на енергийния сектор се извършва за не по-малко от десетилетие. В същото време първите ефекти от „зелената сделка“ ще се почувстват още през 2025г., т.е. само след четири години. Бюджет 2022г. е последния шанс да реагираме проактивно и своевременно на тези ефекти. Парите и мерките в НПВУ не са достатъчни за тази цел. А потенциален дългосрочен срив на енергийния сектор след 2025г. ще е фатален за изтощената от пандемията българска икономика, която така или иначе е изоставаща в ЕС.
На четвърто място, бюджетни политики насочени към агресивно подобряване на институционалната среда и бизнесклимата. Липсата на инвестиционен интерес към българската икономика се дължи основно на сериозни дефекти в институционалната среда и бизнесклимата. Не трябва да се забравя, че ЕС има нова политика по отношение на финансирането на държави с неефективна съдебна система които имат проблеми с принципа за върховенство на закона.
На пето място, бюджетни политики насочени към намаляване на миграцията. Трябва сериозна реформа в сектора на управление на околната среда. Лошото качество на чистотата на атмосферния въздух на база на което България е на едно от първите места в света по смъртност от дихателни заболявания е една от причините за миграция. Пандемията показа, че и здравеопазването ни е едно от най-лошите в света, защото по смъртност от COVID изпреварваме дори и много развиващи се държави в челото на световната класация. Лошото здравеопазване е друга причина за високата миграция и тук също трябва реформа.
На шесто място, бюджетни политики насочени към намаляване на държавната администрация и разходите за нейната издръжка. Трябва да се постави въпросът, защо след като всяко правителство докладва въвеждането на електронни и дигитални публични услуги, в същото време броят на държавните служители расте в последните десет години поне със 7 хиляди човека, като растат и възнагражденията им поне с 20%. Наистина ли съществуват тези електронни публични услуги след като не водят до намаляване на човешкия персонал в държавната администрация или на разходите за неговата издръжка. И това се случва в условията на съкращения в бизнеса и фалит на фирми например в туризма. Поне 20% от държавната администрация в условията на дигиталната ера е излишна и това би спестило на бюджета поне един милиард лева.
Намаляване на бюджета на министерства и агенции с размера на бонусите и допълнителните премии на държавните служители във ведомствата които:
А). Не са въвели пълни електронни публични услуги за бизнеса и гражданите;
Б). Не публикуват пълни статистически отчети за своята дейност;
В). Са осъдени от граждани и фирми и дължат плащания по-големи от 50% от бюджета им;
Закриване на звена (дирекции) в министерства, чийто функции се изпълняват предимно чрез ЗОП. Например разработка на стратегии, програми и други аналитични документи от външни изпълнители, а в министерството има дирекция за стратегии и програми. Или дирекции които дублират цели агенции.
На седмо място, запазване на модела на данъчно облагане, както и на осигурителната тежест. Една изненадваща промяна в моделите на данъчно облагане и осигурителна тежест би стресирала бизнеса в период на несигурност предизвикана от пандемията. Тя би намалила и инвестиционната активност, като отблъсне потенциални чуждестранни инвеститори. Тук трябва да се добави и дискусията за размера на МРЗ, която трябва да е предвидима поне в средносрочен хоризонт за да може бизнеса да управлява производствените си разходи.
На осмо място, въвеждане на ефективно програмно бюджетиране със сериозен критичен анализ на сегашните неработещи цели и индикатори използвани от държавните ведомства.
