ЩЕ УСПЕЕМ ЛИ ДА СЪХРАНИМ РОДНОТО МЛЕКОПРОИЗВОДСТВО?
През м. януари представих на сайта на БСК анализ на българския стокообмен на млечни продукти в натура през последните 15 години. В допълнение към темата трябва да бъдат повторени и припомнени факти за съдбата на сектора, защото с последните скандали в „ЛБ Булгарикум“ (член на БСК) сме на път да го унищожим и, едновременно с това, да излезем от японския пазар. Там присъстваме от десетилетия, вероятно преди да са се били родили родителите на днешни управляващи.
Това е вековен български отрасъл със световни вековни пазари. Има пряко значение за здравословното хранене и жизнеността на българите. Затова беше създадена държавната фирма „ЛБ Булгарикум“, която не е просто търговско дружество, а хранилище и национална щамотека. НС през 1992 г. я включи в списъка с предприятията, съхраняващи стратегически български активи и забранени за приватизация.
Това се разбира и от партньори от Япония и САЩ. Японската фирма „Мейджи Милк“ закупува български лиценз и вече близо 50 години произвежда и продава в Япония българско кисело мляко „ЛБ Булгарикум“. През 1995 г. японското правителство дари на „ЛБ Булгарикум“ специализирано оборудване, за да може лабораторията да използва най-съвременни средства при производството на закваските. Американският кооператив „Ленд О Лейкс“ помогна значително и през 1991 г. беше създадена Асоциацията на млекопреработвателите в България, с което се спря разбиването и разграждането на сектора и бяха защитени интересите на млекопроизводителите и млекопреработвателите. След 1989 г. един млечен евромастодонт се сдоби с щам от селско родопско кисело мляко при безуспешен опит за индустриално производство на продукта. След това се опитаха да ни глобализират, като предлагат само йогурт, а не кисело мляко, вместо просто като японците да си купят лиценз.
Благодарение на „върховенството на българския пазарния глобализъм и обезличаване“, само след една петилетка, през 1997 г. беше създаден „втори млечен синод“ – Национална асоциация на млекопреработвателите. През 2009 г. беше създадена държавна структура Национален млечен борд. По-късно държавната фирма „ЛБ Булгарикум“ беше вкарана в Държавната консолидационна компания (ДКК), създадена през 2010 г. по идея на Световната банка, предложена на МС от министрите Симеон Дянков и Трайчо Трайков, като уж временна структура.
Резултатът за българския млечен сектор от изброените действия/бездействия, асоциации, борд, визии, измерван със салдото между износа и вноса в тонове, е силно отрицателен и дори самоунищожителен. Нашите балкански съседи за периода 2002 – 2021 г. много по-добре от нас запазват и развиват националния си млечния сектор. За периода 2002 – 2006 г. българският отрицателен баланс е 4,5 хиляди тона, докато след присъединяване към ЕС през 2007 г. за три петилетки става близо 71,6 хиляди тона, т.е. „почервенява“ поне 17 пъти! Все още има две групи от характерни вековни български продукти с положителен баланс за всичките тези четири петилетки – сиренето, кашкавала и киселото мляко. Числата в натура добавят и нюанси/привкус на сухо мляко и палмово масло. Например, България през 2021 г. е внесла близо 109 хиляди тона от тези три продукта, а Швейцария повече от три пъти по-малко – близо 33 хиляди тона. Годишният внос в тона само на сухо мляко в България за 2019 - 2021 г. е близо или равен на общия внос на Сърбия, Гърция, Румъния и Швейцария, взети заедно. Не се обсъжда, например, сравнителната таблица с евросубсидиите за производството на мляко – на кое място и защо е поставена България.
Запазването и/или развитие и жизненост на сектора изискват принципни структурни промени в отрасъла и спешно прекратяване на саморазрушаването.
Автор: Борислав Георгиев
________
Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.
