БЪЛГАРСКИЯТ ИЗНОС НА ЗЪРНО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ

Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават обща характеристика за производството на зърно. За пълнота е направено сравнение в натура (в тона) за износа, вноса и баланса за балканските държави. В изводите са разгледани пет години преди членството на България в ЕС и петнадесет години след това. Това позволява по-ясно да се види причинно-следствената връзка между национална политика и състояние на сектора. 

В таблицата са само средногодишните стойности за последните петнадесет години. Безспорният водач на Балканите за този период на база положителен баланс в натура за зърното е Румъния, следвана от България и Сърбия. България има постоянно положително салдо за всичките позиции, но Румънското положително салдо е равно на сумата от положителните салда на България и Сърбия, взети заедно, като конкретно при пшеницата България и Румъния имаме еднакъв положителен баланс.

След членството в ЕС27, в сравнение с петилетката преди членството, България е практически водеща на Балканите с три пъти повече положителен баланс при зърнените култури - повече от 4.6 милиона тона. Износът на пшеницата е устойчиво положителен и достига повече от 5 милиона тона. При царевицата износът се променя между 1.4 и 2.5 милиона тона.

Пшеницата има средногодишен дял за 2007-2022 г. от повече от 64% в натура при износа, царевицата е с повече от 26%, а ечемикът е с близо 8%. За 2021 г. пшеницата вече води с дял от 69%, царевицата има 24%, а ечемикът - с близо 6%.

Секторът е един много положителен пример, особено отчитайки възможностите за световния пазар на Руската федерация и Украйна. Първият приоритет на този сектор би трябвало да бъде задълбочения анализ на зърнопроизводството в НАТУРА и възможностите за оползотворяване на максимална част от добавената стойност в земеделието у нас. Липсва информация в каква степен секторът е основа за евентуално развитие на българското производство на мляко и месо. При създаване на национална българска стратегия той може да бъде използван и за разширяване на възможностите за доставка на природен газ, защото основни доставчици на газ в Средиземноморието са потребители на българска пшеница.

Автор: Борислав Георгиев

________

Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.