БЪЛГАРСКИЯТ ИЗНОС НА МЕСО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ

Глава 02 на Митническата тарифа описва външната търговия с меса и карантии, годни за консумация: месо от едър рогат добитък (ЕРД), прясно и охладено (тарифна позиция 0201); месо от ЕРД замразено (тарифна позиция 0202); свинско месо, прясно, охладено и замразено (тарифна позиция 0203); овче/козе месо, прясно, охладено и замразено (тарифна позиция 0204); конско прясно, охладено и замразено месо (тарифна позиция 0205); карантии от ЕРД, свине, овце, кози, коне, прясно, охладено, замразено (тарифна позиция 0206); меса и карантии от птици (тарифна позиция 0207); други меса (тарифна позиция 0208); сланина и мазнини (тарифна позиция 0209); меса и карантии осолени, сушени и пушени (тарифна позиция 0210).

Настоящият анализ се основава на сравнение на данните в натура (в тона) за износа, вноса и баланса на балканските държави, като са обхванати пет години преди приемането на България в ЕС (2002-2006 г.) и 15 години след това (2007-2021 г.). По този начин се вижда причинно-следствената връзка между националната политика и състоянието на сектора. Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават и обща характеристика на месния сектор.

В таблицата са само средногодишните стойности за последните петнадесет години. Безспорният водач на Балканите за този период, на база положителен баланс в натура за месата, с очевидна последователна национална политика е Турция, следвана частично от Сърбия.

България е общо „червена“ (въпреки съществения износ на птиче месо), тъй като вносът надвишава с много износа, но не толкова колкото са Румъния и Гърция. За 2002 – 2006 г. (в петилетката пред пълноправното членство в ЕС27) нашият положителен баланс в износа от близо 14,5 хиляди тона става близо 47 хиляди това в следващите петнадесет години или се увеличава близо 3 пъти. Такъв значителен растеж има и при вноса, като през петилетката преди ЕС той е близо 98,5 хиляди тона, а за трите петилетки след членството в ЕС става повече от 237 хиляди тона или расте близо 2,5 пъти. Само при овчето месо има устойчиво положително салдо в тона, но с тенденция за намаляване през последните години.

Българският износ на месо от птици е с дял от 79% в натура, но с увеличаващо се отрицателно салдо през последните години. Следват свинското (с дял от близо 7%) и овчето месо (с повече от 5%). За свинското месо има силна тенденция на нарастване на вноса спрямо износа, докато за овчето месо, като че ли все още българското преобладава.

Посочените числа позволяват да направим извода, че България все още има месни „островчета“, но липсва национална месна политика. И тук, подобно на млечните продукти, не се помни и/или прилага българският вековен опит. Първият приоритет на този сектор трябва да бъде задълбоченият анализ в НАТУРА и Национална експортна стратегия, ако търсим само достатъчност и развитие.

Автор: Борислав Георгиев

________