БЪЛГАРСКИЯТ ИЗНОС НА ПЛОДОВЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ
Глава 8 на митническата тарифа описва външната търговия с плодове: Плодове, замразени (митническа тарифна позиция 0811); Плодове, временно консервирани (0812); Кайсии, череши, праскови, сливи (0809); Пъпеши и дини (0807); Плодове сушени (0813); Други плодове, пресни (0810); Грозде и стафиди (0806); Ябълки, круши и дюли (0808).
Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават и обща характеристика за производството на плодове. За да има балканска сравнимост, разглеждаме само плодовете без цитрусовите плодове. За пълнота и сравнимост използваме числата в натура (в тона) за износа, вноса и баланса за балканските държави, наши съседи. В изводите разглеждаме пет години преди членството на България в ЕС през 2007 г. и петнадесет години след това. Това позволява по-ясно да се види причинно-следствената връзка между националната политика и състоянието на сектора.
Източник: www.trademap.org, февруари 2023, БГ
Безспорният водач на Балканите за този период на база положителен баланс в натура за плодовете (без цитрусовите такива) са Турция, Гърция и Сърбия, следвани от България и Румъния. България има постоянно положително салдо само за две от митническите тарифни позиции – замразени плодове и временно консервирани плодовете. За всички останали салдото в повечето случаи е силно отрицателно в размер от десетки хиляди тона.
Водещите продукти в българския износ са замразените плодове със средногодишен дял за трите петилетки от близо 28% в натура и близо 31% за 2021 г., следват временно консервираните плодове със средногодишен дял от 25% и близо 28% за 2021 г. На трета позиция са кайсиите, черешите, прасковите, сливите със средногодишен дял в тона от 12% и 15% за 2021 г.
При вноса в България водещи са ябълките, крушите и дюлите със средногодишен дял от близо 31% и за 2021 г. близо 33%, следвани от пъпешите и дините с повече от 26% средногодишно и повече от 27% за 2021 г.
Като мащаб българският средногодишен износ на плодове в тона е 9 пъти по малък от този на Сърбия и близо 18 пъти по-малък от този на Гърция (в това число не са включени цитрусовите плодове). Сумарният внос на Гърция и Сърбия на плодове е едва 2/3 от количеството на българския внос.
Количествата на българския износ/внос и баланс на плодове, сравнени с тези на балканските ни съседи, показват по-скоро един затихващ сектор от българското земеделие. Затова първият приоритет на този сектор би трябвало да бъде задълбочения анализ на овощарството, за да търсим възстановяване на вековните традиции и развитие.
Автор: Борислав Георгиев
________
Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.
