БЪЛГАРСКИЯТ АГРОИЗНОС ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ

Настоящият анализ обхваща стокообменът на България (в тонове и в евро) за периода 2007-2021 г. на селскостопанска продукция, представлявана от: зеленчуци - глава 7 на Митническата тарифа, плодове (без цитрусовите) – глава 8, месо и карантия – глава 2, млечни продукти – глава 4, и зърно – глава 10.

В отделни предишни публикации бяха представени данните (в натура) за отделните сектори и изводите за всеки от тях, в сравнение с останалите балкански страни - Гърция, Румъния, Сърбия и Турция. В настоящия анализ са добавени и стойностите в евро, и се прави обобщение на данните.

Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават и обща характеристика за производството. Това позволява по-ясно да се види причинно-следствената връзка между националната политика и състоянието на секторите.

За съжаление, трябва да посочим упоритата българска тенденция за отрицателен баланс в натура и в стойност при зеленчуците, месата, млякото и млечните продукти за последните 15 години. Въпреки вековния български опит и самодостатъчност в тези сектори! Съществената и основна причина за това е липсата на национална политика.

Проблеми има и при плодовете, но там има положителни „проблясъци“, измервани чрез устойчивото положително салдо в натура и стойност при преработваните плодове.

За радост, има устойчиви положителни показатели при зърнопроизводството – основно пшеницата, със значително положително салдо в тона и в евро.

Общо картината за тези пет сектора през последните 15 години е със средногодишни показатели от повече от пет милиона тона и близо 1,3 милиарда евро износ, при положителен баланс от повече от 4 милиона тона, на стойност повече от 500 милиона евро. Тази съществена част от българското земеделие се характеризира с показатели, подсказващи възможности за устойчиво бъдеще, но след съществена промяна.

При аналогични или близки условия на Балканите, Гърция и Сърбия показват съществени положителни данни. След като „неволята не ни учи“ и си правим различни очевидно неуспешни експерименти, защо да не си наемем гръцки или сръбски ръководители на секторите, а защо не и земеделски министър?! Това може да се окаже една „вносна“ възможност за положителна промяна.

Автор: Борислав Георгиев

________

Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.