10.04.2023

Настоящият преглед на износа е провокиран от много добрите данни за ръст на износа на стоки, поне в сравнение с повечето държави от ЕС. Подобен преглед бе направен и за първото полугодие на 2022 г. Тогава се оказа, че ръстът в количество е значително по-малък от ръста в стойност, т.е. повишените цени водят до толкова положителни резултати.

За да обективизираме успехите ни в износа, разглеждаме суровини и борсови стоки, тъй като при тях промяната в качествените характеристики са сравнително малко. Количествата износ през 2022 г. умножаваме по цените през 2021 г. и така по-точно оценяваме успешността си. За съжаление, този подход не е приложим при повечето други стоки, вкл. междинни и крайни продукти, понеже е възможно повишената им цена да се дължи и на променено съдържание и качествени характеристики.

Използваме данните на Световната търговска организация, тъй като модулът за външна търговия на НСИ не работи повече от година, а и експортирането на данни оттам е практически невъзможно. Това е причината стойностите да са в щатски долари.

Износът на стоки от България през 2022 г. е на стойност 50 239 мил. щ.д., което е ръст с 21,4% спрямо 2021 г.

Само за тези 40 суровини и борсови продукта резултатът е износ, по-малък с 2 507 мил. щ.д. Това означава, че ръстът в износа, дължащ се на променени цени на суровини и борсови стоки, е 6%. Разбира се, приносът на различни стоки е различен.

От повишените цени най-много печелят горивата, електроенергия, природният газ, пшеница и слънчогледът. От друга страна, стоки, които през 2021 г. са били със значително по-високи цени спрямо 2022 г., са концентратите на благородни метали и медта.

Добрата новина е, че повечето от разглежданите стоки бележат експортен ръст и в количество. Най-голям е той при горивата, сярната киселина, слънчогледовото кюспе и олиото, биодизела и природния газ.

Спад в количеството на износа имат пшеницата, царевицата, електроенергията, ечемикът, циментът, както и някои изделия от желязо и стомана.

_________

Автор: Веселин Илиев

Веселин Илиев е с богат опит в сферата на външната търговия, подпомагане на износа, пазарни анализи, инвестиционно консултиране, корпоративното управление, производствената автоматизация, консултирането на международни компании. До април 2023 г. е главен директор на Център „Външноикономическо сътрудничество” в БСК. В рамките на членството на БСК в BUSINESSEUROPE дълги години отговаря за партньорството с тази най-голяма бизнес организация в Европа по темите: търговска политика; митници, експортен контрол, мерки за търговска защита, сигурност по веригата на доставки.

Колко е успешен българският износ през 2022 г.?