ТВОРЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ Е СЛАБОТО МЯСТО НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ
Творческото мислене не се развива достатъчно добре в българските училища.
България е и една от страните с най-голяма разлика в постиженията по творческо мислене според това дали детето произлиза от богато или бедно семейство.
Това показват данните от специален сегмент на PISA 2022, който е проверявал не само четивната, математическата и природонаучната грамотност, но и когнитивните способности за творческа работа.
Българските ученици, на които са се паднали задачи по творческо мислене в PISA 2022, са работили 60 минути върху тест за творческо мислене и още един час върху останалите въпроси от универсалното проучване.
Тестът за творческо мислене проверява три аспекта:
- могат ли учениците да измислят множество разнообразни и уместни идеи спрямо дадена задача
- да генерират идеи и подходи, които не биха хрумнали на много хора
- да оценяват и да усъвършенстват съществуващи идеи по оригинален начин
Проверявани са възможностите на учениците за писмено и визуално изразяване, решаване на обществени проблеми (например - задача за хора с инвалидни колички или за събиране на отпадъци), както и решаване на научни проблеми.
Целта е да се провери как децата мислят и изобретяват свои правдоподобни хипотези, а не да налучкат "правилното" решение в тест. Възможностите за демонстриране на творческо мислене са безкрайни.
Оценките се определят по скала от шест равнища - между 1 (най-лесни задачи) и 6 (най-трудни задачи).
Резултатите показват неприятна тенденция за България.
При среден резултат за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 33 г., българските ученици достигат само 21 г.
Само 7.8% от тях са достигнали до 5 и 6 равнище на сложност на креативното мислене, а над 60% от участниците в теста са останали на най-ниските 1 и 2 нивo (или дори по-слабо от това).
България е една от 20 страни, в която повече от 50% от децата не са стигнали равнище 3. Това означава, че много ученици в тези страни се затрудняват да измислят подходящи идеи на определените въпроси и много малка част могат да предложат оригинални идеи за познати проблеми.
- Най-доброто представяне (26.9% в България спрямо 50.3% средно за ОИСР) има в писменото изразяване.
- 21.5% от учениците са успели да дадат верни решения в сегмента "социални проблеми", а при научните проблеми делът пада под 20 на сто (при 32.2% средно за ОИСР).
Цялостното представяне е под средното равнище при различните когнитивни процеси с малко по-добър резултат за генерирането на креативни идеи за сметка на по-слаба способност за оценка и усъвършенстване на идеи.
Най-голяма "ножица" между българските ученици и всички останали в изследването се вижда по това доколко могат да измислят разнообразни идеи за дадени проблеми - почти двойно по-лошо представяне в България спрямо средното ниво на PISA 2022.
Оказва се, че момчетата и момичетата в България имат близки показатели за творческо мислене.
Големият разделител не е полът, а са парите.
Училищните директори са дали свои данни, според които над една пета от децата имат достъп до театрални занимания или курсове по твроческо писане, а над 40% - до часове по изкуство и компютърно програмиране поне веднъж месечно.
Изследването "Млада България" от 2023 г. на "Булевард България" и "Насока" обаче показа, че пренебрежимо малък дял от българите между 16 и 25 години се занимават с музика, художествено изкуство или театър извън учебните си задължения.
Липсата на творчески занимания или активности е тенденция, наследена още от 2013 г.
При по-възрастната група от 20-25 г. се вижда и че иновативността и новите разработки на евентуалното работно място не са особено голям приоритет (само за 14%), като този показател е изпреварен от заплатата, свободното време, психическият комфорт, възможността за кариерно израстване, хубавият офис и възможността за дистанционна работа.
Въпреки че 60% от българските ученици смятат, че учителите им дават "достатъчно време, за да предложат творчески решения на задачите", по всичко личи, че това не е достатъчно.
Вижте графики ТУК
