КАК СЕ ОТРАЗЯВАТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРИОРИТЕТИ ЗА 2026 Г. ВЪРХУ БИЗНЕС СРЕДАТА

Годината 2026 се очертава да бъде ключова за икономическата политика на Европейския съюз. Както Програмата на Европейската комисия за 2026 г., така и приоритетите на Кипърското председателство на Съвета на ЕС ясно показват интерес към повишаване на конкурентоспособността и „отвореност към света“. Освен това те приоритизират намаляването на регулаторната тежест, укрепване на икономическата, енергийната и дигиталната сигурност, както и пълноценно функциониране на Единния пазар.

Програмата на Европейската комисия за 2026 г. и приоритетите й засягащи бизнеса.

Европейската комисия определя 2026 г. като „Моментът за независимост на Европа“. Под „независимост“, ЕК няма предвид изолация, а капацитет на Съюза да осигури собствената си икономическа устойчивост, оставайки отворен към свободната търговия.

В центъра на програмата стои огромно опростяване на законодателството. От общо 47 планирани законодателни инициативи, 25 имат ясно изразена цел за намаляване на административната и регулаторната тежест. Комисията си поставя конкретни цели:

• 25% намаляване на административната тежест като цяло;
• 35% намаляване на административната тежест за малките и средните предприятия;
• над 8,6 млрд. евро годишни спестявания за бизнеса в ЕС.

Конкретни инструменти за опростяване са „Омнибус“ законодателните пакети. Те обхващат: енергийното продуктово законодателство; данъчното облагане; автомобилния сектор; екологичните изисквания; безопасността на храните и фуражите; медицинските изделия. Целта е да се оптимизира докладването, да се ускори издаването на разрешителни и да се адаптира законодателството на ЕС в съответствие с променящите се пазарни условия.

Комисията предвижда 25 предложения за оттегляне на остарели или неефективни актове, както и 20 оценки (stress-tests) на действащото законодателство. Това се извършва с цел да се премахнат дублиращи се и неефективни правила.

Единният пазар, индустрията и инвестициите

Комисията заявява амбицията си до 2028 г. да бъде „завършен“ Единния пазар, като се премахнат оставащите бариери пред движението на капитали, услуги, енергия и цифрови решения. За бизнеса особено значение имат няколко ключови инициативи:

• Създаване на „28-и режим“. Това е единен правен режим за компании, които оперират трансгранично в ЕС. Може значително да улесни предприятията, които работят или планират да работят на повече от един пазар в ЕС.
• Европейски иновационен акт и въвеждане на „пета свобода“, а именно свободното движение на знания, данни и иновации. Това е от ключово значение за технологичните компании, научно-развойните центрове и стартъп екосистемата.
• Завършване на Съюза на спестяванията и инвестициите, включително улесняване на достъпа до финансиране за иновативни компании, стартъпи и МСП.
• Актуализиране на правилата за конкуренция и сливания, така че да се отчита не само ценовият ефект, но и приносът към иновации, устойчивост и стратегическа автономия.

Енергия и зелена трансформация

Високите и нестабилни цени на енергията са признати от Комисията като един от основните фактори, подкопаващи конкурентоспособността на европейската индустрия. Заради това, през 2026 г. се приоритизира: укрепване на Енергийния съюз; модернизация и разширяване на електроенергийните мрежи; намаляване на административните пречки пред трансграничните енергийни проекти; ускорена електрификация и инвестиции в чисти технологии.

В индустриален план Комисията ще предложи:

• Circular Economy Act, насочен към развитие на пазарите за кръгови продукти и намаляване на зависимостта от внос на критични суровини;
• Създаване на Център за критични суровини, който ще следи доставките, ще координира съвместни покупки и ще подпомага стратегическото складиране.

Приоритетите на Кипърското председателство

Мотото на Кипърското председателство на Съвета на ЕС за следващите 6 месеца е „Автономен Съюз – отворен към света“ („An Autonomous Union. Open to the World“). За бизнеса това се изразява в три ключови направления.

• Икономическа сигурност. Според Кипърското председателство, тя ще се постига чрез прилагане на Стратегията за икономическа сигурност от 2023 г., защита на критичната инфраструктура и технологии, както и намаляване на уязвимостите по веригите на доставка. Това означава по-строги изисквания в някои сектори, но и по-голяма предвидимост и стабилност.

• Конкурентоспособността и регулаторната яснота. Следващите 6 месеца ще се подкрепят напълно Омнибус пакетите за опростяване, завършването на Единния пазар и мерките в подкрепа на МСП и иновациите.

• Търговията и външните партньорства. Диверсификация на пазарите е основен приоритет, върху който наблегна посланикът на Кипър в България на срещата за обсъждане приоритетите в четвъртък, 08.01.2026г. Важно е укрепването на функционираща многостранна търговска система и по-ефективно прилагане на съществуващите търговски споразумения.

На 27 януари Кипър заявява пред Европейския парламент, че председателството ще даде приоритет на потребителската програма за 2030 г., бързо напредване по всички цифрови омнибус досиета и приключване на преговорите по митническата реформа и правилата за командироване на работници. Те обсъждат опростяването на регулаторната рамка за МСП, намаляването на зависимостта от извъневропейски доставчици и интегрирането на МСП в стратегически вериги за доставки.

Михаил Дамианос, министър на енергетиката, търговията и промишлеността, твърди, че в основата на търговските отношения на ЕС трябва да стоят основани на правила, отворени, но откровени отношения с другите страни. В същото време ЕС трябва да защитава своите ценности и законодателна независимост.

Никодемос Дамиану, министър на научните изследвания, иновациите и цифровата политика, заяви, че председателството ще работи по Закона за цифровите мрежи и насърчаване на научните изследвания с цел стимулиране на иновациите и задържане на таланти.

Позицията на BusinessEurope

BusinessEurope, ясно подкрепя стратегическата насока на ЕС, но поставя силен акцент върху реалното изпълнение и споделя 6 важни насоки към Кипърското председателство с декларацията си от Съвета на представителите в Никозия.

• Единство и търговска диверсификация

BusinessEurope подчертава, че в условията на засилена геополитическа нестабилност, ЕС трябва да действа единно, за да защитава ефективно икономическите си интереси на международната сцена. Европейският бизнес подкрепя постигнатото споразумение със САЩ относно тарифите. Паралелно с това се настоява за търговска диверсификация чрез бърза ратификация на споразумения като ЕС–Mercosur и ЕС–Мексико и напредък в преговорите с Индия и страните от АСЕАН.

• Реално и ускорено намаляване на регулаторната тежест за предприятията

В декларацията от Никозия се подчертава, че обещаното намаляване на административната тежест с 25% за всички предприятия и 35% за МСП трябва да бъде постигнато чрез бързо приемане и ефективно прилагане. Изрично се очаква Кипърското председателство да финализира без забавяне висящите омнибус пакети и да опрости Директивата за прозрачност на заплащането, за да се улесни нейното транспониране и прилагане от предприятията.

• Пълноценно функциониращ Единен пазар

Според BusinessEurope оставащите бариери в Единния пазар имат ефект, сравним с мита от 44% за стоките и 110% за услугите, което сериозно подкопава конкурентоспособността. Кипърското председателство следва да ускори прилагането на Стратегията за Единния пазар и да изготви амбициозна пътна карта до 2028 г. Особен акцент се поставя върху премахването на бариерите, произтичащи от национално „gold-plating“ на европейското законодателство.

• Достъпна енергия и изпълнима климатична политика

Декларацията потвърждава ангажимента си към климатичната неутралност до 2050 г., но подчертава, че целите трябва да бъдат подкрепени с реални икономически условия за инвестиции в декарбонизация. BusinessEurope настоява за достъпна и предвидима енергия, мобилизиране на значителни публични и частни инвестиции и ускорено изграждане на необходимата инфраструктура. От особено значение е стабилна, технологично неутрална регулаторна рамка, както и ефективна защита срещу въглеродно изтичане. Обяснено е, че ако Механизмът за въглеродна корекция на границата (CBAM) не се окаже достатъчно ефективен, поетапното премахване на безплатните квоти по ETS следва да бъде отложено.

• Умения, заетост и гъвкавост за компаниите

Застаряването на населението и недостигът на работна сила изискват едновременно повишаване на заетостта и производителността. Съюзът на уменията е положителна стъпка, но недостатъчна сама по себе си, казва BusinessEurope. Трябва да бъде съпътствана от нови инициативи, които ограничават гъвкавостта на компаниите. Декларацията предупреждава, че бъдещи актове, като Закона за качествени работни места, не трябва да подкопават конкурентоспособността, индустриалните политики или внедряването на иновации, включително в областта на изкуствения интелект и дистанционната работа.

• Повече инвестиции, без нови данъчни тежести

BusinessEurope отбелязва, че макар ЕС да инвестира сходен дял от БВП като САЩ, той изостава значително в стратегически области като зелени технологии, цифровизация и научни изследвания. Затова е от ключово значение задълбочаването на капиталовите пазари в рамките на Съюза на спестяванията и инвестициите, включително премахване на бариерите пред трансграничните капиталови потоци. По отношение на предстоящата Многогодишна финансова рамка, европейският бизнес настоява за запазване на увеличеното финансиране за конкурентоспособност, иновации и ключови програми като Horizon Europe, InvestEU и Connecting Europe Facility, без допълнително увеличаване на данъчната тежест за предприятията.

Какво означава всичко това за българския бизнес

Европейските приоритети за 2026 г., както и стратегическата рамка на Кипърското председателство, очертават среда, която ще окаже пряко влияние върху българските предприятия. Част от мерките, макар и добре планирани, крият риск от допълнителни разходи, нови изисквания и административни тежести, които могат да окажат негативно влияние върху бизнес средата в страната. Очакванията могат да бъдат групирани в няколко времеви хоризонта.

Възможности и рискове в краткосрочен план (до 1 година)

В краткосрочен план бизнесът може да се сблъска с увеличени разходи за съответствие, произтичащи от нови регулаторни режими, свързани с икономическата сигурност, киберсигурността и защитата на критичните технологии. Въпреки обещанията за намаляване на административната тежест, въвеждането на Омнибус пакетите може да доведе до временна несигурност, необходимост от адаптиране на вътрешни процеси и допълнителни консултантски разходи. Малките и средните предприятия, които разполагат с ограничен административен капацитет, могат да бъдат непропорционално засегнати.

Какви са възможностите?

Приемането на законодателните пакети ще доведе до опростени процедури, по-бързо издаване на разрешителни и намаляване на административните разходи, особено за МСП. Паралелно с това ще се засили предвидимостта на регулаторната рамка чрез оттегляне на остарели актове и провеждане на оценки на действащото законодателство.

Средносрочни възможности и рискове (1–5 години)

В средносрочен план новите европейски стандарти за устойчивост, кръгова икономика и цифрови мрежи могат да доведат до необходимостта от повишена необходимост от капитали и значителни инвестиции в модернизация, сертификация и технологично обновяване. За много български компании това може да се окаже финансово предизвикателство. Премахването на бариерите в Единния пазар предполага увеличаване на конкуренцията от по-големи и по-капитализирани европейски компании, което да постави под натиск местните производители и доставчици на услуги. Съответно пазарът на труда ще бъде поставен в условията на допълнителни или нови изисквания за качество на работните места, обучение и социални стандарти, което да увеличи разходите за работодателите.

Сред възможностите за българските предприятие е пълноценното възползване от функциите на Единния пазар, например въвеждането на „28-ия режим“ и премахването на оставащите бариери пред услугите ще улеснят трансграничната дейност, особено за ИТ сектора, аутсорсинг индустрията и високотехнологичните компании. Развитието на енергийната инфраструктура и по-широкото прилагане на договори за покупка на енергия (Power Purchase Agreements, PPAs) и договорите за разлика (Contracts-for-Difference, CfDs) ще подобрят предвидимостта на енергийните разходи, което е ключово за индустрията. Новите правила за къговата икономика ще създадат възможности за иновации и нови бизнес модели, но и ще наложат адаптиране към по-високи стандарти за устойчивост. Пазарът на труда ще бъде повлиян от европейските инициативи за умения и качество на работните места, което ще изисква инвестиции в обучение, автоматизация и привличане на таланти.

Дългосрочни възможности и рискове (над 5 години)

В дългосрочен план индустриалната трансформация, движена от декарбонизация, електрификация и кръгова икономика, може да изисква значителни капиталови вложения, които не всички компании ще могат да си позволят. Ако механизмите като CBAM и ETS не бъдат адаптирани към реалностите на по-слабо развитите икономики, българските енергоинтензивни предприятия могат да загубят конкурентоспособност. Допълнителни изисквания за ESG отчетност, прозрачност и управление на риска могат да увеличат административната тежест и да доведат до необходимост от нови вътрешни структури, системи и персонал. Ако реформите в капиталовите пазари се забавят, българските компании могат да останат в неблагоприятна позиция спрямо конкуренти от държави с по-добре развити финансови екосистеми. Накрая, засилените изисквания за икономическа сигурност и контрол върху веригите на доставки могат да ограничат достъпа до определени пазари, технологии или доставчици, което да повиши разходите и да намали гъвкавостта на бизнеса.

В дългосрочен план завършването на Единния пазар до 2028 г. и задълбочаването на Съюза на спестяванията и инвестициите ще създадат условия за по-висока конкурентоспособност на българските компании. Очаква се по-лесен достъп до капитал, по-голяма интеграция в европейските вериги за стойност и разширяване на възможностите за износ чрез нови търговски споразумения. Компаниите, които се адаптират рано към новите стандарти за устойчивост, корпоративно управление и технологична неутралност, ще бъдат по-добре позиционирани в европейската и глобалната конкуренция.