АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В СЕКТОР "ПРОИЗВОДСТВО НА МЕБЕЛИ"
Екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП), разработи анализ на пазара на труда в сектор „Производство на мебели“.
Сектор „Производство на мебели“ (КИД раздел 31) е утвърден отрасъл на българската преработваща промишленост с дългогодишна история, традиции и изявена международна идентичност. Развитието на мебелната промишленост е тясно свързано както с дървообработването, така и с по-широк кръг икономически дейности – строителство, интериорен дизайн, архитектура, туризъм и търговия. Това разширява значението на сектора, тъй като той участва в създаването на завършени потребителски и проектни решения и добавя стойност извън самото производство.
Сектор „Производство на мебели“ заема сравнително ограничено, но устойчиво място в структурата на преработващата промишленост на страната. През 2023 г. мебелните предприятия формират 8.7% от общия брой предприятия в преработващата промишленост, осигуряват 4.3% от заетостта и създават 2.3% от добавената ѝ стойност. Това съотношение очертава отрасъл с по-осезаемо присъствие по брой предприятия, отколкото по икономическа тежест в рамките на индустрията.
През периода 2019–2023 г. мебелната промишленост показва устойчивост, но и ограничени възможности за по-бързо разширяване. Броят на предприятията нараства с близо 9.5%, но този ръст не е съпроводен със съизмеримо увеличение на основните икономически показатели. След спада през кризисната 2020 г. произведената продукция и оборотът се възстановяват през 2021–2022 г., а през 2023 г. отново се отчита забавяне – съответно с 3.6% и 3.1% спрямо 2022 г. Въпреки това, в края на периода двата показателя остават над равнището от 2019 г. – съответно с 25% и 21.6%. Добавената стойност нараства с 25.1% за петгодишния период, но с по-умерен темп спрямо преработващата промишленост и икономиката като цяло, а делът на сектора в създаваната добавена стойност на преработващата промишленост остава ограничен – около 2.3% през 2023 г. Чуждестранните преки инвестиции са ниски и колебливи, като през 2023 г. формират едва около 0.05% от общите ЧПИ. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се възстановяват по-устойчиво и в края на периода са с 30.5% над нивото от 2019 г., но делът им в общите инвестиции остава нисък – около 0.3–0.4% за целия период. Това показва, че мебелната промишленост се адаптира и модернизира, но остава с ограничена инвестиционна привлекателност. Силната експортна ориентация запазва сектора в позиция на нетен износител, но едновременно с това го прави по-чувствителен към външното търсене и към нарастващия конкурентен натиск както на международните, така и на вътрешния пазар.
Профилът на работната сила в сектора също показва неблагоприятна динамика. В периода 2019–2023 г. броят на заетите намалява с 10.4%, а наетите по трудово правоотношение – с 13.4%, като динамиката е по-близка до тази в преработващата промишленост, отколкото до общата икономика. По отношение на възнагражденията и ефективността секторът отбелязва подобрение, но от ниска база. Средната брутна месечна работна заплата нараства с 45.4% през периода 2019–2023 г., но остава значително под средната за реалния сектор на икономиката. Производителността на труда също се повишава – с 39.6%, но през 2023 г. е едва около 55% от средното равнище за нефинансовите предприятия. Това ограничава възможностите за по-бърз ръст на доходите и влияе върху привличането на кадри в сектора.
Основните предизвикателства пред сектора са структурни и взаимно свързани. Нарастващият внос и ценовият натиск от външни пазари засилват конкуренцията на вътрешния пазар, а затрудненията по веригата на доставки и недостигът на квалифицирана работна ръка допълнително ограничават възможностите за разширяване и модернизация. Същевременно новите европейски изисквания, свързани с екодизайна, устойчивостта и проследимостта по веригата на доставки, ще изискват допълнителни инвестиции и организационен капацитет, но могат да открият и възможности за развитие на нови решения и бизнес модели в контекста на кръговата икономика.
Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) обединява двата стратегически сектора – дървообработване и мебелна промишленост, които имат дълбоки традиции в България и играят съществена роля за развитието на националната икономика. Тя представлява широка мрежа от предприятия и образователни институции и се утвърждава като естествен форум за взаимодействие между бизнеса, образованието и публичните власти, както и като двигател за модернизацията и конкурентоспособността на сектора. Чрез участието си в социалния диалог, в дейности, свързани с професионалното образование и обучението, както и чрез организиране на специализирани форуми и международни контакти, БКДМП подпомага адаптирането на сектора към кадровите, технологичните и регулаторните предизвикателства.
Мебелната промишленост в България съчетава устойчивост, адаптивност и натрупан производствен потенциал, но развитието ѝ остава ограничено от редица структурни фактори. Бъдещото ѝ развитие ще зависи не само от пазарното търсене и технологичната модернизация, а и от способността ѝ да осигури по-добро съответствие между нуждите на предприятията, образованието и секторните политики. Ключово за бъдещото развитие на сектора е модернизацията, връзката с образованието и кадровото обезпечаване да се превърнат в последователна дългосрочна стратегия. При такова развитие мебелната промишленост има основание да запази и разшири позициите си като разпознаваем български производствен сектор с регионално значение, експортен потенциал и способност да съчетава традиции, качество, дизайн и адаптация към новите изисквания на пазара.
В този процес БКДМП остава ключов участник чрез ролята си да обединява интересите на бизнеса, да насочва вниманието към стратегическите кадрови и регулаторни въпроси и да подпомага прехода на сектора към по-устойчив и конкурентоспособен модел на развитие.
Анализът е разработен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
