ПАРТНЬОРСКИ ПРЕГЛЕД НА ФИРМЕНИТЕ ПОЛИТИКИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРЕСА НА РАБОТНОТО МЯСТО

Партньорският преглед на фирмените политики и подходи в управлението на стреса на работното място се осъществява от БСК в партньорство с МТСП и КНСБ в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 съфинансирана от ЕС чрез ЕСФ+. Прегледът беше проведен в периода май-август 2026 г. с цел да се проучи, установи и анализира:

• динамиката в рисковете за психичното здраве на работещите;
• разбирането и нагласите на служителите и ръководителите към въздействията и  последствията от стреса на работното място;
• политиките, инструментите и подходите на предприятията в управлението на стреса на работното място.

Прегледът обхвана 30 предприятия (организации) от 5 икономически сектора: „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“; „Търговия“ (на едро и дребно); „Хотелиерство и ресторантьорство“; „Хуманно здравеопазване“; „Артистична и творческа дейност и изпълнителско изкуство“.

При провеждането на прегледа бяха използвани в съчетание качествени и количествени методи на изследване, като кабинетно проучване, работни срещи, интервю и анкетно проучване с над 700 заети в посочените сектори лица (мениджъри, специалисти, работници и служители).

Резултатите от прегледа на фирмените политики и подходи в управлението на стреса на работното място са представени в съответните пет секторни доклади, като на основата на изводите и препоръките в тях бяха разработени:

• секторни партньорски програми за минимизиране на психосоциалните рискове на работното място, за формиране на работна среда и култура на опазване на психичното здраве и изграждане на устойчивост към стрес, напрежение и несигурност;
• фирмен наръчник за превенция на синдрома на професионалното прегаряне (бърнаут);
• корпоративен модел за управление на стреса на работното място.

Документите са свободно достъпни на сайта на проекта https://zaedno.bia-bg.com/analyse/burnout.

Отчитайки последствията от интензивното нарастване на стреса в работата, БСК създаде и реализира в момента дистанционна програма за тренинг и сертифициране на 100 вътрешнофирмени консултанти по управление на стреса и превенция на професионалното прегаряне (бърнаут) в предприятията от обхванати по проекта икономически сектори. 

Ниво на стрес на работното място

Данните от проучването на стреса на работното място очертават изключително тревожна картина. Почти всеки втори (46%) от изследваните лица е в състояние (стадий) на напреднал или хроничен стрес (Графика 1). Най-високи нива на стрес изпитват работещите в здравеопазването, културата и търговията (Графика 2).

Графика 1. Ниво (стадий) на работен стрес в изследваните лица – общо за 5-те икономически сектора

Графика 2. Ниво (стадий) на работен стрес в изследваните лица – % по сектори

Напредналото ниво на стрес е състояние на нарастващо безпокойство, напрежение, физическо и психическо изтощение под влияние на силен, продължителен, непреодолян стрес в работата. Характеризира се с изчерпване на адаптивните ресурси и способности за справяне на организма, загуба на енергия, жизнен тонус и развитие на нездравословни реакции спрямо стресиращите фактори. Съпроводено е с висока тревожност, постоянна умора, отпадналост, потиснатост, натрапчиво, негативно мислене, когнитивни нарушения, нервност и раздразнителност. Постепенно настъпват соматични и психологически патологии, които с времето се трансформират в по-тежки и продължителни и трудно лечими заболявания.

Хроничното ниво на стрес е устойчиво състояние, повлияно от травмиращото въздействие на стреса в работата. Характеризира се с постоянно психическо и физическо напрежение, произтичащо от продължителни и непреодолени стресиращи въздействия, надвишаващи адаптационните способности на организма. Симптомите са свързани с усещане за хронична преумора и неспособност за възстановяване, емоционално изтощение, загуба на работоспособност, изострящи се здравословни проблеми, когнитивни нарушения и проблеми в социалното взаимодействие (загуба на увереност, отчуждаване, проблеми в общуването, агресивност, дисфункционални нагласи и поведение, дезориентация в ценностите и др.). В зависимост от личностните особености, характера на професията и интензивността на неблагоприятните условия в работната среда, хроничният стрес може да прерасне в бърнаут – състояние на професионално прегаряне, при което работещият вече не е способен да се ангажира нормално с работата си.

Демографски особености:

• Жените са по-уязвими в сравнение с мъжете. В стадий на напреднал и хроничен стрес са 27% от жените и 19% от мъжете;
• Най-високо ниво на стрес в работата си изпитват изследваните лица на възраст 35-44 години (поколение Y). В хранителната промишленост в най-висок стадий на стрес са работещите на възраст 55-65 г. (поколение Т) и 18-34 години (поколение Z).

Основни източници на напрежение и стрес в работната среда

Графика 3. Нагласи към източниците на напрежение и стрес в работната среда (% от изследваните лица)

Резултатите от проучванията показват, че в ТОП 5 на факторите, оказващи най-силно въздействие върху стреса в работата, влизат:

• недостатъчната оценка и признание за положените усилия и постигнатите резултати, вкл. несправедлива оценка, възнаграждение и стимулиране (59%);
• прекомерното натоварване, високата интензивност, натиска за постигане на резултат и нереалните срокове за изпълнение на работата (50%);
• влошената атмосфера на взаимоотношения, конфликти, противоречия, липсата на емпатия и колегиалност (45%);
• неефективната организация на работата (43%);
• постоянните промени в изискванията, непредвидимостта и несигурността в работата (41%).

Всеки трети от изследваните лица изпитва напрежение и стрес, поради нарушения баланс между работа и личен живот, липсата на екипност, сътрудничество и подкрепа от колегите и ръководителите, ограничената автономия и свобода в изпълнението. Съществено влияние върху стреса в работата оказва необходимостта от приспособяване към новите технологии и липсата на яснота за ролите и отговорностите на работното място.

Нагласи на изследваните лица към потенциалните мерки на работодателите
за ограничаване на напрежението и стреса на работното място.

Топ 10 от най-предпочитаните мерки в управлението на напрежението и стреса в работата (подредени по степен на важност за изследваните лица):

1. Създаване на справедлива система за оценка, възнаграждение и признание;
2. Въвеждане на опции за гъвкаво работно време и увеличаване времето за възстановяване (почивки и отпуски);
3. Зачитане на границите между личен и професионален живот, вкл. правото на дигитално изключване от работната среда;
4. Подобряване на планирането и организацията, намаляване на ненужната администрация и документация с фокус върху същинската работа;
5. Контрол на емоционалния климат и конструктивно управление на конфликтите;
6. Подобряване на фирмената комуникация, повишаване на информираността и предоставяне на своевременна обратна връзка за резултатите от изпълнението;
7. Редовен преглед, преразпределение и оптимизиране на работното натоварване;
8. Подобряване координацията и синхронизацията между структурните звена;
9. Включване на психичното здраве като приоритет в управленските решения и бизнес планирането;
10. Развиване на фирмена програма за психично здраве, вкл. предоставяне на пакет от здравни услуги и достъп до консултации с психотерапевт.

Около 30% от изследваните лица акцентират и на други мерки, като:

• Осигуряване на равен достъп до ресурси за обучение и развитие;
• Прецизиране на вътрешнофирмените актове и създаване на ясни работни роли;
• Ограничаване на опекунстването и повишаване на свободата и автономността в изпълнението;
• Обучение в техники за разпознаване и управление на стреса в работата;
• Редовно изследване и анализ на нивото на стрес и минимизиране на рисковете за психичното здраве.

Политики, инструменти и подходи на ръководствата на предприятията
в управлението на стреса на работното място.

Ръководствата на обхванатите в партньорския преглед предприятия (организации) разбират важността на проблемите и последствията, свързани със стреса на работното място. Въпреки многообразието от мерки и действия за намаляване на работното напрежение и стрес, в предприятията от петте икономически сектори липсват устойчиво въведени механизми за наблюдение и оценяване на стреса на работното място, както и цялостни и последователни политики и програми, насочени към управлението на стреса, превенция на професионалното прегаряне (бърнаут) и опазването на психичното здраве и благополучие. Проблемите на стреса не се пренебрегват и подценяват, а по-скоро (с малки изключения[1]) се управляват интуитивно, недостатъчно ефективно, според наличната експертиза и организационен капацитет.

Изследването на работния стрес и прегарянето не се осъществява чрез специфични за бизнеса корпоративни инструменти, а чрез ограничен брой външни инициативи (научни изследвания, международни, национални и секторни проекти). На тази основа в ръководствата на предприятията (организациите) не съществува еднозначна, обективна оценка за нивото на стрес в служителите, а сбор от субективни мнения, които обхващат широк диапазон – от „стресът е нормална част от работата“ до „стресът е прекомерно висок и разрушителен“.

Нито една българска организация в петте сектора не е сертифицирана по БДС ИСО 45003:2021 и ИСО 10075-1:2017, които предоставят насоки и процедури за управление на психосоциалните рискове и ергономични принципи, свързани с психическото натоварване в работата.

Управлението на стреса в изследваните предприятия се основава предимно на традиционни социални политики, на комуникация, „добрата воля“ и лични умения на ръководителите, а не на устойчиви организационни механизми. Предприятията са ориентирани предимно към спазване на законовите изисквания за оценка на професионалния риск и върху контрола и превенцията при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Изградени са комитети (групи) по условия на труд, определени са специалисти по ЗБУТ, ангажирани са служби по трудова медицина, със съдействието на които се прилагат мерки за оценка и минимизиране на рисковите фактори в работната среда. Проблемът е, че тези мерки се отнасят в много по-голяма степен до физическите рискове и се подценяват социалнопсихологическите рискове за здравето и благополучието на работещите.

Данните от прегледа и изследванията показват, че съществува разминаване между очакванията и значимостта, която служителите отдават на мерките за управление на стреса и степента на тяхното реално организационно прилагане. Резултатите показват очакване сред служителите за много по-прагматичен, системен и структуриран подход към проблемите на психичното здраве на работното място.

Изследваните лица демонстрират известна степен на устойчивост към напрежение и стрес, но тя се основава предимно на лични усилия и индивидуални стратегии за адаптация, а не на системна подкрепа, обучение в умения и насърчаване развитието на култура за опазване на психичното здраве.

Проблемите на стреса и професионалното прегаряне не са намерили достатъчно място в социалния диалог и партньорството на ниво предприятие и сектор. Колективните трудови договори (там където съществуват) копират разпоредбите на Кодекса на труда без специфични клаузи за психично здраве – нищо, което да надгражда минимума, предвиден в закона. В сектор „Култура“ са сключени четири браншови колективни трудови договора. В тях са договорени специфични клаузи за превенция на психосоциалните рискове, но бюджетните рамки ограничават обхвата на тяхното прилагане.

ИЗТЕГЛЕТЕ:

• Секторен доклад - здравеопазване
• Секторен доклад - култура
• Секторен доклад - месопреработвана
• Секторен доклад - търговия
• Секторен доклад - хотели и ресторанти
• Секторна програма - здравеопазване
• Секторна програма - месопреработване
• Секторна програма - търговия
• Секторна програма - хотели и ресторанти

*********

[1] По-големите компании с международно участие (вкл. търговски вериги)