Дата: 21.03.2019

Прочетено: 28

- Господин Томов, промените, приети в образованието през последните години, гарантират ли по-качествени кадри на пазара на труда?

Промените, които бяха приети, са в посока приближаване на резултатите от образованието към потребностите на пазара на труда. Но е необходима смяна на концепцията. Трябва да се премине от парцелирано по учебни дисциплини образование към мултифункционално знание. Аз говоря за умения, свързани с използването на наука, математика, инженеринг, умения, които дават възможност на завършилия да използва различни знания от различни дисциплини, а не да бъде обучаван по една дисциплина и след това да премине към друга. Подготовката в сферата на дигиталните умения трябва да навлезе много по-широко в образованието. Целта трябва да бъде ученикът сам да достигне с помощта на учителя до съответните изводи, да бъде винаги критичен към информацията, която възприема. Ролята на учителя е да слезе от сцената като единствено знаещ и компетентен и да се превърне в медиатор. 

- Тоест да се започне обучение по нов, иновативен подход от много ранен етап на развитие...


Сега говорим, че на учениците им липсват умения да работят в екип, умения да общуват, отговорност.... Тези умения се създават в семейството, в детската градина. Необходимо е и да се осигури приемственост между различните нива на образованието. Например, важно е да се изгради връзка между професионалното образование и университетите, да се въведе кредитна система и да се признават кредити за по-бързо завършване на висшето образование. Правихме изследвания, според които жизненият цикъл на една квалификация, ако през 60-те години на миналия век е бил 30 години, сега е между 3 и 5-6 години - след това знанията остаряват и трябва да се придобива нови. Т.е. вече говорим за учене през целия живот.

- В какви направления според Вас трябва да се насочат младите хора?

Това, което се променя в света, е свързано преди всичко с дигитализацията, свързано е с настъплението на изкуствения интелект. На вратата ни чука индустрията 4.0. В други страни вече се говори за индустрия 5.0, 6.0. Тук става въпрос за интелигентни заводи, в които огромна част от дейностите ще се извършват от роботизирани системи. 

- Говорим за изкуствен интелект. До каква степен той ще измести човека?


Първо, изкуственият интелект не може да измести човека. Той може да облекчи човека в неговата работа. Каквото и да говорят конструкторите, изкуственият интелект не може да изпитва емоции и чувства, не притежава воля. Но в определени професии ще измести определени видове труд. От друга страна, ние знаем много за изкуствения интелект, но не знаем почти нищо за човека. Така че с развитието на технологиите, ще научаваме много и за самия човек. В чисто индустриален план трудът се променя. Например, на някои американски пристанища, на които са въведени роботизирани системи за разтоварване на кораби, са съкратени почти всички докери. Тенденцията е с въвеждането на индустрията 4.0 да отпадне 60-70 процента от работната сила. Отчитайки застаряването на населението, японците правят роботи, които ще гледат възрастни хора и деца. Те инвестират в дронове, които да носят храна, а „Тесла“, „Форд“ и други компании усилено разработват интелигентни, безпилотни коли, което означава, че до 15-20 години вероятно няма да има нужда от шофьори. Впрочем, тези разработки са една добра възможност за България, която има потенциал да се превърне в център за разработване на изкуствен интелект за автомобилната индустрия, но за целта ще са ни необходими около 200 000 софтуерни инженери. Така че промените в индустрията неминуемо водят до коренни промени на пазара на труда и изискванията към работната сила – и в количествено, и в качествено отношение.