Г-жо Борисова, ако сега бяхте студентка с житейския опит, който имате, по-различно ли бихте гледали на обучението си, отколкото когато следвахте и, ако е така, защо?
Аз съм филолог по образование и определено бих избрала да се развивам в друго направление, което да бъде основната ми квалификация, а езиците да я надграждат. В сферата, в която работя, ми липсва сериозно технологично образование, което се опитвам да компенсирам с курсове, самообучение и пр. А и все пак съм мениджър и работата ми е да организирам, като се опирам на експертната оценка на екипа, с който работя.
Изборът на професия е един от най-важните, които правим в живота си. Срещат ли младите хора, според вас, затруднения с този избор и какво може да се направи, за да се ориентират по-добре?
Моите наблюдения са, че в системата на средното образование в страната напоследък започва по-сериозна работа в тази посока. Имам информация, че през 2016 г. по програма НОИР е стартирал проект за създаване на система за кариерно развитие на училищното образование, като целевата група са 100 000 ученици от 1-ви до 12-ти клас от общо над 600 000 ученици в цялата страна. Смятам, че това е стъпка в правилната посока, като трябва да се работи и за ранното кариерно ориентиране, което да подпомага разкриването и развитието на заложби в децата и, съответно – насочването им към подходящата за тези заложби професия. Посещения на място в компании с различен предмет на дейност или отправяне на покани към изявени експерти, които да споделят опита си, пътя, който са извървели, и какво ги е направило успешни професионалисти, са също стъпки в посока към избора на подходящата за всеки млад човек специалност в професионалното училище, колежа или университета.
По-различни ли са студентите днес и, ако е така, какво трябва да се промени в начина на обучение, за да е адекватен на потребностите им?
Аз нямам наблюдение върху масата от студенти, а само върху тези, които идват да се обучават в Сиско мрежовата ни академия. Те определено са по-организирани, по-прагматични и по-целенасочени от нашето поколение. Знаят, че придобитите знания, умения и сертификация ще им дадат шансове за по-добра работа и по-добър стандарт на живот. Те получават информация от много източници, по-голямата част от които онлайн, и умеят да учат самостоятелно. Именно с този техен подход трябва да са съобразени и новите методи за преподаване.
Много от добре обучените млади хора завършват и отиват да живеят и работят в чужбина. Има ли начини да ги задържим в България и какви са те?
Младите хора днес са деца на света - живеят и работят там, където им се предоставят по-добри условия, където осигурителната система, здравеопазването, пенсионната система и др. са подходящи да работят и отглеждат децата си. Ако не можем да ги задържим тук, причината е в нас. Не можем да разчитаме единствено на патриотичните им чувства.
Кои са най-важните неща, които Вашите възпитаници трябва да знаят, преди да излязат на пазара на труда?
Разговаряла съм с доста работодатели в сферата на информационните и комуникационните технологии, които казват, че за тях са изключително важни т.нар. меки умения на кандидатите за работа – уменията за работа в екип, за комуникация, лоялност към работодателя, отговорност и пр., като на знания и умения за работата им те могат да ги научат на място. В този смисъл, семейството, училището и обществото ни трябва да изграждаме личности, които впоследствие да станат и успешни експерти, мениджъри, предприемачи.
