Каква година изпраща българският бизнес през погледа на Министерството на икономиката?
България е с много добри икономически показатели, имаме повишение на прогнозите за икономическото развитие. През третото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.7% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.7% спрямо второто тримесечие на 2019 г. Всъщност, тази година ЕК, Международният валутен фонд и Европейската централна банка повишиха прогнозите за икономическото развитие на България. Въпреки че в цяла Европа има забавяне и сваляне на прогнозите, в България имаме повишение и най-вероятно тази година ще е една от най-добрите за последното десетилетие. Размерът на брутния вътрешен продукт ще достигне и дори ще премине 120 млрд. лева тази година. Имаме и най-ниската безработица от 30 години насам - нещо, което също е показател и което също вдига цената на труда.
Износът, макар и в последните месеци да се забави, тази година ще отбележи рекорд в стопанската история на страната. Само за периода януари - септември 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност близо 43 млрд.лв., което е с 3.2% повече в сравнение със същия период на предходната година, според данните на НСИ.
Но най-важното за мен това е усещането на бизнеса за стабилност и възможност за работа в страната. Наскоро излезе проучване, според което близо 63% от анкетираните в България предприемачи очакват подобрение на бизнес климата през 2020 г. През 2019 г. делът им е бил 54%. Анкетата е част от мащабно бизнес проучване в Европа, в което участват над 53 000 фирми от 28 държави. Според проведеното проучване, предприемачите в България очакват по-добра 2020 г., на фона на предпазливите прогнози за глобална криза. Нивото на оптимизъм у нас леко се увеличава за 2020 г. спрямо 2019 г. - има повече фирми с позитивни очаквания. За мен тази позитивна нагласа на бизнеса е признание, че сме работили в правилната посока през годината.
Кое определяте като най-голямо предизвикателство, с което се справихте през изминалата 2019 г.?
Предизвикателствата са много - работата с инвеститорите, за да дойдат тук, чрез развитието на Индустриалните зони, подкрепата на българските фирми-износителки и мерките за решаване на проблема с недостига на работна ръка, чрез инвестиции в образованието. Най-вече съм радостен, че се заговори за България в световен мащаб като държава, която вече твърдо е на инвестиционната карта на Европа. България вече не се рекламира като държава с ниско заплащане на труда, а като страна с висококвалифицирани кадри, а оттам и постоянният ръст на заплатите в страната.
Кои инвестиции ще останат знакови за Вас?
Само през изминалата година бяха открити заводи и направени инвестиции в разширения на вече съществуващи предприятия за над 1 млрд. лв. От тях се очаква да разкрият близо 8000 нови работни места. Радостното е, че повечето от тези инвестиции бяха в заводи, в производства с висока добавена стойност. Най-вече тези инвестиции бяха в автомобилостроенето, и то – в райони из цялата страна. В Димитровград заводът на "Варок лайтинг системс", който открихме още в началото на годината, произвежда различни малки осветителни продукти като стоп светлини, фарове за мъгла и мигачи. В завода на германската компания „VOSS Automotive“ в село Баховица край Ловеч щe бъдат пpoизвeждaни ĸoмпoнeнти зa eлeĸтpoмoбилитe нa Меrсеdеѕ-Веnz. B нeгo вeчe ce пpoизвeждaт и чacти зa дpyги гигaнти ĸaтo Vоlkѕwаgеn, Аudі, Ѕkоdа, Ѕеаt, Fоrd и ВМW. В Пловдив е високотехнологиният завод за задните светлини на "Мерцедес“ на "Одело Фарба Лайтинг Груп“, в Плевен направихме първа копка на завод на немската компания Leoni, която предвижда постепенно да наеме 2000 души, производството ще е изцяло също за Mercedes-Benz и др. Не мога да не спомена и инвестицията на "Биовет", която откри нов завод за ветеринарни лекарства в Пещера на стойност 300 млн. лв. Инвестиции имаше и в металургията, и IТ сектора, който бележи изключително развитие. „Бош“, например, откри Инженеринг център в „София Тех Парк“, където ще работят близо 200 софтуерни специалисти. Целта на центъра в София е да се превърне във водещ IT глобален софтуерен доставчик на производителите на автомобили. Разработването на софтуер за бъдещото развитие на автомобилостроенето ще постави България на световната карта като важна дестинация за автомобилния бизнес.
Какво не достига на страната ни, за да се пребори за завода на Volkswagen?
Както вече споменах, има все по-голям инвеститорски интерес към страната ни и интересът на Volkswagen го доказа. В сектора на автомобилостроене вече имаме около 250 компании, в които работят над 60 000 души, произвеждащи компоненти за всеки от големите световни производители на автомобили. Неслучайно в 80% от колите на стария континент има части, произведени тук. Предложихме най-доброто според правилата на ЕС и до финала участвахме с две локации. България остана единствената държава в съревнованието с Турция за домакинство на новия завод. В битката за „Фолксваген“ България само спечели имиджово, защото страната ни има добър бизнес климат, но нека не забравяме, че в крайна сметка за момента компанията не е решила нищо окончателно.
Какви са прогнозите на Министерството на икономиката за предстоящата 2020 г.?
Разбира се, вече има доста налични данни за притеснителни тенденции във водещите икономики. България няма как да избегне външния натиск при следващо влошаване на конюнктурата в световната икономика, тъй като икономиката ни е доста отворена, подобно на почти всички страни в Централна и Източна Европа.
Европейската комисия понижи прогнозата си за растеж на икономиката в еврозоната, като заяви, че глобалното търговско напрежение ще бъде определящо за стабилността на региона, заради способността си да ограничи икономическата му експанзия. Въпреки това, България е една от малкото държави в ЕС, където се очаква растеж около 3% и през следващата година.
Комисията посочи несигурността около търговските преговори между САЩ и Китай, бъдещите отношения между Великобритания и ЕС - тъй като и двете трябва да установят нови правила за търговия след Brexit, и новите потребителски предпочитания в автомобилната индустрия като основни рискове, оказващи влияние върху краткосрочните перспективи. Няма как рецесия в глобалната икономика, дори само в Германия, да не се отрази на българския износ, оттам и на всички останали сектори.
За намаляване на отражението на външните фактори е необходима дългосрочна промяна, която се изразява в навлизането на нови производители и инвеститори, създаването на нови производствени мощности, които да разширят капацитета на българската икономика, включително в нови пазарни ниши. Ето защо, работим изключително много за привличане на нови инвеститори особено чрез индустриалните зони в страната, както и по насърчаване на износа към трети страни. Като цяло, прогнозите за страната ни са за ръст пак над 3%, което значи запазване на стабилен икономически растеж.
Положително влияние върху потреблението догодина ще има увеличението на заплатите в публичния сектор, както и учителските възнаграждения. Инвестициите в основен капитал ще се увеличават, подкрепени както от частните, така и от публичните инвестиции. Средна заплата от 1400-1500 лева в края на мандата през 2021 г. е постижима и възможна. Очакваме и безработицата да продължи да пада и да достигне до 4% през 2022 г.
Какво е Вашето пожелание към българските предприемачи?
Нашите усилия са насочени да осигурим благоприятни условия, при които всеки да има възможността да реализира потенциала си и да превърне идеите си в работещ бизнес. Именно предприемаческата енергия, креативност и мотивация задвижват производството и продажбата на нови продукти и услуги, а предприемачите представляват незаменим ресурс за творчески идеи и решителност.
Работим активно за подпомагане на стартиращи предприемачи, защото вярваме, че създаването на иновативни предприятия и тяхното разрастване е път към постигане на икономически растеж. Само за последната година сме осигурили близо 200 млн. лв. за предприемачи през различни финансови инструменти.
Българите са изключително креативни хора, а предприемач е не този, който само има идея, а този, който има кураж да я реализира. Пожелавам им да продължават да създават идеи и да имат смелостта да ги отстояват и реализират, а подкрепата на министерството ще продължи все така на всички нива.
