Кои са трите основни предизвикателства пред българската икономика, с които трябва да се справи страната ни?
Румен Радев: В сегашната ситуация предизвикателството пред българската икономика е едно – да преодолее опустошителните последици от разпространението на вируса COVID -19. Тепърва ще се изчисляват последиците от тази криза, но определени сектори като туризъм и транспорт вече пострадаха. Затова призовах за комплекс от устойчиви мерки в подкрепа на „здравето“ на българската икономика, за да не губят хората своята работа и поминък. Трябва да отговорим на сериозните и фундаментални въпроси как след настоящата криза ще функционираме като държава и обществен модел. Със сигурност промени ще има и за българската икономика.
Сега е моментът да си дадем сметка, че е дошло време за промяна и трябва да се вземат важни решения със стратегически хоризонт. Докато икономическият модел у нас разчита на евтина работна ръка, няма как да достигнем стандарта на водещите икономики в ЕС. За тази цел ни е необходим висок устойчив икономически растеж, с растящ дял на иновациите и производствата с висока добавена стойност, с акцент на конкурентоспособността инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, работещо електронно правителство. А не имитации на реформи и мерки на парче.
Г-н Радев, в края на всяка календарна година, Българската стопанска камара прави проучване за нагласите на бизнеса. Традиционно Президентската институция печели най-високо доверие. През 2019 г. то е 54%. Високата оценка е похвална, но Президентът няма преки управленски лостове да въздейства върху икономическото развитие. На какво смятате, че се дължи това високо ниво на доверие?
Румен Радев: Доверието на българите е най-големият капитал не само за всяка институция, но е и показател и оценка за качеството на водената политика. Мисля, че трябва да имаме реална представа за случващото се около нас, което е в интерес на цялото общество. Само така може да се търсят адекватни решения за натрупаните проблеми и промяна на показателите към положителни стойности. Разбира се, по-изчерпателен отговор на този въпрос трябва да се търси от социолози, политолози и експерти в обществената сфера.
Самият бизнес добре знае, че в рамките на възможностите, с които разполагам, аз и моята администрация сме отворени да съдействаме на българските компании. Организирахме тук няколко срещи на изключително високо ниво – като например, българо-японския бизнес форум в началото на февруари. В България дойдоха 15 от най-големите японски корпорации, с общ годишен оборот над 390 млрд. евро, и ги срещнахме с наши предприемачи. Надявам се огромният потенциал, който имаме в търговските връзки с Япония, да бъде оползотворен.
При визитите ми в чужбина, винаги когато е възможно, водя със себе си бизнес делегации. Защото искам да насърча навлизането на български фирми на нови пазари или пък те да затвърждават позициите си на пазарите, на които вече са стъпили. При посещенията ми в страната също винаги настоявам да имам и поне една среща с бизнеса – да видя конкретно производство или предприятие, да поговоря директно със собствениците и хората, които работят там.
Особено съм щастлив да видя иновативни, предприемчиви и образовани мениджъри, които търсят нови хоризонти за развитие у нас или в чужбина.
Стартирахме и нова инициатива – среща на млади и иновативни български компании с чужди посланици и инвеститори, в стремежа да увеличим шансовете на млади и талантливи българи да реализират своите идеи.
С кои държави считате, че имаме неразкрит потенциал за сътрудничество във външнотърговските отношения?
Румен Радев: Държавите се делят на малки и големи не в зависимост от територията и населението си, а по своите амбиции. България е малка като размер, но е с голям потенциал за сътрудничество в областта на икономиката, търговията, образованието, науката и иновациите. При моите срещи винаги ясно изтъквам инвестиционните предимства на страната ни – стратегическо географско положение между Европа и Азия, икономическа и финансова стабилност, висококвалифицирана работна ръка, огромен потенциал на нашите млади хора, които редовно печелят призови места в престижни международни олимпиади по природни науки.
Естествено е Европейският съюз да е основен търговски партньор на България. Но мисля, че българският бизнес трябва да надскочи тези граници – да възстанови позициите си на традиционни пазари като тези в Япония, която вече споменах, арабския свят, Централна Азия, Индия, Куба.
Тук искам да направя едно важно уточнение. За мен не търговията е толкова важна, а по-скоро постигането на икономическа синергия, т.е. добавената стойност на всяко едно партньорство. Т.е. акцентът да пада върху образователните връзки със съответната страна, съвместна подготовка на кадри, съвместни научни изследвания, да инвестираме заедно и заедно да развиваме производство. Само по този начин може да се създаде устойчив бизнес модел.
Каква трябва да бъде фигурата на българския предприемач? Може ли да посочите конкретни примери?
Румен Радев: Не само днешният български бизнесмен, но и гражданите, трябва да се стремят към идеалите на предприемачите от периода на Българското възраждане. Тогава мнозина трудолюбиви и иновативни българи натрупват състояния, сравними с тези на най-богатите европейски предприемачи. Питате ме за пример – веднага се сещам за братята Евлоги и Христо Георгиеви, които остават в историята не толкова с богатствата, които са натрупали, а с това, което са направили за своите съграждани, с мисията си да допринесат България да стане модерна, европейска страна.
Това трябва да правят и все повече от сегашните предприемачи – да използват част от състоянието си, за да облагородят и направят по-добър живота на хората, които са били в основата на техния успех, да подпомогнат пътя към успеха и на своите сънародници.
На 25 април 2020 г. Българска стопанска камара навършва 40 години от своето основаване. Какво е Вашето пожелание към нашите членове? (БСК има над 10 000 директни членове, регионални структури в цялата страна и браншови организации, покриващи целия бизнес спектър.)
Румен Радев: За тези 40 години БСК се утвърди като един от водещите партньори на държавата при определянето на икономическата политика, настояващ за ускорен и устойчив растеж, основан на знанието, за прозрачно управление, за стабилно законодателство, за конкурентен пазар, за съхраняване и развитие на българското производство. Пожелавам да сте все така отговорни и надпартийни в преодоляването на трудни икономически ситуации, каквито за съжаление не липсват и днес.
