Проф. Евгени Станимиров, професор по икономика и ректор на Икономически университет-Варна
Евгени Станимиров е професор по икономика и ректор на Икономически университет-Варна. Като бизнес и маркетинг консултант, има над 50 успешно приключени бизнес проекта. Участвал е в повече от 40 изследователски проекта (към Световната банка и ЕС). Ръководил е съвместна образователна програма с Nottingham Trent University (NTU - Великобритания). Координирал е програма по предприемачество, креативност и иновации на Stanford University (Калифорния, САЩ). Участва в 6 редакционните колегии на български и чуждестранни научни издания. Член е на УС на Асоциацията на специалистите по корпоративна социална отговорност и на УС на Съюза на икономистите в България.
________________
Проф. Станимиров, как се промени икономиката през 2020 г.?
Първо, трябва да разграничим икономиките по света. В Европейския съюз, в Еврозоната и, в частност – в България ситуацията е различна. За нашата страна можем да кажем, че беше пощадена, за разлика от развитите икономики. За да не бъда голословен, ще посоча няколко числа. Спадът на БВП в България за тази година ще е 5,1%, което е по-малко от предварителните очаквания след старта на пандемията. Прогноза за следващата година е ръст от 2,6%, а през 2022 г. – 3,7%. В западноевропейските страни спадът през второто тримесечие беше от порядъка на 11,4%, а през третото тримесечие имаше компенсаторен ръст от около 12%, т.е. наблюдавахме оттласкване от дъното. Колкото е по-рязък спадът, толкова е по-рязък скокът след това.
В България процесът беше по-плавен и апокалиптичните прогнози на синдикатите за безработица над 10% тази година, не се оправдаха. В момента безработицата при нас е около 6%, а очакванията за следващата година са тя да спадне до 5,6%. В Еврозоната безработицата е 8,3%. В България дори се наблюдава увеличение на средната работна заплата с около 10% спрямо 2019 г. Това обаче е подвеждащо, защото в много бизнеси бяха освободени ниско платени работници. През третото тримесечие има 11% ръст на работещите с временни договори, което показва адаптивността на българина.
А как ще анализирате тези числа? Вичко това плюс ли е за България, или точно обратното?
Не може да се каже дали е добре, или зле, защото структурите на икономиките са различни. Докато в Германия, където ръстът беше над 8% през третото тримесечие, а във Франция, Италия и Испания - до 15%, В България до месец юни спадът беше по-нисък от очаквания, защото тук туризмът има специфична роля при формиране на брутния вътрешен продукт. И ние очаквахме съживяване през лятото. Беше направен опит за бързо препозициониране на туристическия ни продукт към вътрешния пазар, но не успяхме да компенсираме 2/3 от чуждия пазар, в резултат на което данните за експорта, тъй като това на практика е износ на услуга, са по-слаби от очакваните. И ако направим препратка към свързаните бизнеси – туроператори, летища и др. – те на практика отчетоха спад от 70-80%. Това няма как да бъде компенсирано.
Добре ли се държа бизнесът по време на Ковид-кризата? Правилни ли бяха реакциите му по време на първия шок през пролетта и след него?
Няма еднозначен отговор на този въпрос, но като цяло мога да кажа, че се оформи икономика на няколко скорости. Има няколко фази на процеса след обявяване на пандемията. Първата беше СТУПОР. Много бизнеси замряха и не знаеха как да реагират и влязоха много бързо във втора фаза – ЛИКВИДНА КРИЗА, което произтече и от междуфирмената задлъжнялост. Оборотите намаляха драстично за един период от време, мерките на държавата бяха задействани, но недостатъчно бързо, колкото в САЩ или пък Западна Европа... Третата фаза е ПРЕОСМИСЛЯНЕ на бизнес процесите, на стратегията ни и цялостния бизнес модел. Това означава да преосмислим каква стойност даваме на клиента. Т.е. какъв е продуктът ни, по какви канали го дистрибутираме и т.н.
Трябва ли бизнесът да се преструктурира и препозиционира, за да мине по-леко през 2021 г.?
За да си отговорим на този въпрос, е нужен анализ. Бизнес диагностиката е прекрасен инструмент, който може да ни помогне. В момента има компании, които правят безплатна бизнес диагностика и могат да дадат много ценни съвети за "пробойните" в бизнес модела. Диагностика може да се направи и от вътрешни специалисти или паралелно с външни, защото е добре да се види независима и безпристрастна оценка на бизнеса ни. Диагностиката би показала накъде вървим, къде са ни грешките и в какви области имаме неоползотворен потенциал.
И, ако трябва да отговоря директно на въпроса дали трябва да се преструктурира бизнесът, да. Той вече частично се преструктурира, най-малко първо като собственост. По-важно е обаче дали и как ще се преструктурира като начин на правене на бизнес. И пак опираме до бизнес модела. Ако има потребност на пазара, т.е. има специфично търсене, тогава ще се появи бизнес, който предлага продукт, задоволяващ точно тази потребност.
Например, все повече хора се страхуват да се събират на публични места, включително да посещават магазини, следователно ще се развият канали за разнос. Но тук нещата са силно противоречиви, защото никога не може да се разсъждава едноплоскостно. Например, ако някой се страхува от вируса и се стреми към изрядна чистота вкъщи и до момента е наемал почистваща фирма или човек, който да почиства, сега може да го е страх от служителите на почистващата фирма и да спре да ползва тези услуги.
Вашите съвети за личното ни поведение през новата година? Как да се преквалифицираме и дообразоваме - в какви сфери? И как да управляваме парите си?
На въпроса какво трябва да бъде или ще бъде личното ни поведение през новата година мога да отговоря с една дума: "Предпазливо". Забелязва се "островизация" на държави, на компании от хора. Ще има много по-висока "селективност" в поведението ни. Става въпрос за избор на дестинации, доставчици и т.н.
В какви направления да се развиваме?
Аз бих посъветвал да се огледаме какво в момента се търси на пазара и да се опитаме да установим в каква посока са тенденциите. Езиковата и компютърната подготовка винаги са в плюс и ще можем да ги приложим на всяка работна позиция. Супер тясната специализация вече започва да излиза от мода, защото тя се свързва с по-ниска способност за адаптация. Това е валидно за наетите служители. Ако говорим за предприемачи, там всяко ново умение е от полза.
По отношение на личните финанси е добре да се види в каква валута може да се съхраняват спестяванията. При всички положения трябва да се търси диверсификация, преразпределяне на риска. Стремежът е да купуваме евтино и да продаваме скъпо или да купуваме скъпо и да продаваме още по-скъпо. Въпросът е да познаваме тенденциите.
Доларът в момента започва да се очертава като не особено перспективна валута в кратък срок за сметка на еврото. От друга страна, инвестирането в недвижим имот не е за подценяване. Въпросът е в какъв имот и къде? Основно бих препоръчал жилищен имот. По отношение на бизнес имотите, там ще има отлив от ползване на офис площи. При покупката на имот има 3 съображения, за да е конверируем той - първото е локация, второто е локация и третото е локация. Е, и функционалността не е за подценяване.
