Какви са основните промени в правната среда за чуждестранните инвестиции?

Две са основните промени, които влязоха в сила през тази година и се отразяват върху правната среда за чуждестранните инвестиции.

Първата промяна е влизането в сила на 29.08.2020 г. на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите-членки на ЕС. То е резултат от решение на Съда на ЕО (дело С-284/16, Achmea), в което се постановява, че арбитражните клаузи между инвеститори и държава, включени в тези договори, са несъвместими с правото на ЕС. Съответно, България и останалите държави-членки вече няма да могат да завеждат искове и да водят арбитражни дела, поради отпаднало правно основание.

Втората промяна е прилагането от 11.10.2020 г. на правилата за скрининг на преките чуждестранни инвестиции от трети страни, които биха могли да засегнат сигурността и обществения ред на Съюза и неговите държави-членки. Регламентът е първият инструмент на ниво ЕС в тази област и цели защитата на ключови отрасли, като създава обща рамка и средства за комуникация между държавите. Съгласно легалната дефиниция в Регламента "скрининг" е процедура, даваща възможност да бъдат оценени, проучени, разрешени, обвързани с условия, забранени или прекратени преки чуждестранни инвестиции, направени от лица от държави извън ЕС.

В по-широки граници се разбира и понятието пряка чуждестранна инвестиция от трета държава. Например, това включва не само директна собственост на компания или дял от компания, но и случаите, при които физическо лице участва в управлението на компания и изпълнява нарежданията на чуждо правителство.

Механизмът за сътрудничество се прилага за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), реализирани след 10.04.2019 г. Становища по отношение на направените инвестиции могат да се правят от ЕК и да се предлагат коментари от останалите страни-членки до 15 месеца след приключване на ПЧИ. Например, ако една инвестиция е приключила през януари 2020 г., то тя може да е предмет на становища и коментари до април 2021 г.

Защо е съществена информацията за инвестициите в ЕС и България?

ЕС е най-голямата дестинация за чуждестранни инвестиции с почти една-трета от размера на всички инвестиции в света и те обикновено са двигател за иновации, конкурентоспособност, икономически ръст и създаване на работни места.

В България в периода 2014-2019 г. се наблюдава промяна към увеличаване на относителния дял на инвестициите в преработващата и добивната промишленост, селското стопанство, но намаляват в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, хотелиерство и ресторантьорство, операции с недвижими имоти. Показателно е, че независимо от малкия им относителен дял в общия обем инвестиции, около два пъти са се увеличили инвестициите в хуманно здравеопазване, образование, селско стопанство.

Изградени ли са механизми за скрининг в отделните страни от ЕС?

В 14 държави от ЕС са налични механизми за скрининг, но те не са еднородни. Сред източноевропейските страни механизмите са налични в Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словения и Унгария. Такъв механизъм все още няма изграден в нашата страна. Вероятно в следващите години постепенно ще се създаде подобен механизъм и у нас, тъй като това е добра практика.

Идентифицирани ли са специфични проекти или програми на ЕС, за които е особено важно прилагането на механизма за наблюдение?

Да. Сред проектите и програмите, за които се счита, че са от особен интерес за ЕС, попадат европейските спътникови навигационни системи, транспортната, енергийната и телекомуникационната мрежи, „Хоризонт 2020“ и европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната.

Къде виждате мястото на България в международната верига на доставките и инвестициите?

Промените, които евентуално щяха да настъпят в следващите няколко години, бяха ускорени от настоящата медицинска криза, която постепенно се превръща в икономическа. Те не могат да се оценят непременно като отрицателни, но отразяват нарушаването и измененията във веригите на доставките и пренасочването към т.нар. „близки дестинации“ (nearshoring), където България евентуално може да намери своето място в устойчиви вериги на инвестиции и производство.

Какви са очакванията на инвеститорите?

За инвеститорите е ясно, че законодателството не може да остане статично и се актуализира текущо, тъй като предприятията се нуждаят от ясно, модерно и висококачествено законодателство, което да отразява променящите се реалности.

В същото време, гарантирането на стабилност и предвидимост е изключително важно за инвеститорите, особено когато те са активни в области, изискващи дългосрочни инвестиции като енергетика, индустриално производство и др.

Все още има случаи, при които за кратък период настъпват съществени промени в политиката, което води до значително обезценяване на инвестициите, като ги превръща в неефективни или остарели. Ето защо е от съществено значение инвеститорите да имат ясно разбиране за правния обхват и значението на техните легитимни очаквания, за да могат да вземат правилните решения за бъдещето на своята инвестиция.

Друг важен аспект за поддържане на добрия инвестиционен климат са подходящата инфраструктура и административен капацитет, подкрепени от адекватното и навременно прилагане на принципите на добро управление.

ПЧИ в България (размер към края на периода), млн. евро

2014 г.

2019 г.

 

Относителен дял, 2014 г.

Относителен дял, 2019 г.

Общо

37444,6

46345,7

 

100,00%

100,00%

В т.ч.

 

 

 

 

 

Селско, горско и рибно стопанство

101,1

248,4

 

0,27%

0,54%

Добивна промишленост

377,0

774,8

 

1,01%

1,67%

Преработваща промишленост

6588,8

8445,1

 

17,60%

18,22%

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

3062,8

2984,3

 

8,18%

6,44%

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

211,5

291,6

 

0,56%

0,63%

Строителство

1134,0

1462,0

 

3,03%

3,15%

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

4444,0

6981,5

 

11,87%

15,06%

Транспорт, складиране и пощи

402,3

654,6

 

1,07%

1,41%

Хотелиерство и ресторантьорство

624,6

707,8

 

1,67%

1,53%

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

276,6

1369,1

 

0,74%

2,95%

Финансови и застрахователни дейности

6113,9

8197,0

 

16,33%

17,69%

Операции с недвижими имоти

9801,2

10623,9

 

26,18%

22,92%

Професионални дейности и научни изследвания

1337,9

1704,7

 

3,57%

3,68%

Административни и спомагателни дейности

258,6

465,4

 

0,69%

1,00%

Некласифицирани

2610,1

1282,9

 

6,97%

2,77%

Образование

3,9

7,4

 

0,01%

0,02%

Хуманно здравеопазване и социална работа

6,2

13,8

 

0,02%

0,03%

Култура, спорт и развлечения

79,3

118,3

 

0,21%

0,26%

Други дейности

10,7

13,1

 

0,03%

0,03%

Източник БНБ

Дата: 11.01.2021

Автор: Силвия Тодорова, директор на Център „Предприемачество“ в БСК

Прочетено: 598