Измина повече от година от обявяването на разпространението на Covid-19 за пандемия. Ограничителните мерки, наложени за нейното овладяване, доведоха икономически и социални последици, сравнявани по своя мащаб с тези от Втората световна война. През месец май 2020 г, Европейската комисия (ЕК) предложи мащабен пакет от мерки, който да проправи пътя за излизане от кризата и да положи основите на модерна и по-устойчива Европа - Next Generation EU.
Next Generation EU е нов временен инструмент за възстановяване за периода 2021—2027 г. в размер на 750 млрд. евро, с който бюджетът на ЕС ще се увеличи с ново финансиране, набрано на финансовите пазари. Инструментът е разгърнат в рамките на три стълба: (1) Подпомагане на възстановяването на държавите-членки (обхващащ Механизъм за възстановяване и устойчивост, Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа — REACT-EU, Подсилени програми за развитие на селските райони и Подсилен механизъм за справедлив преход); (2) Тласък на икономиката и подпомагане на частните инвестиции (включва Инструмент за подкрепа на платежоспособността, Инструмент за стратегически инвестиции и Укрепена програма InvestEU) и (3) Извличане на поуки от кризата (Нова програма на ЕС за здравеопазване; Подсилен rescEU и Подсилени програми за научни изследвания, иновации и външна дейност)
Какво представлява Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ)?
Най-общо, чрез МВУ се финансира провеждането на реформи и инвестиции в общи за ЕС приоритети и, по-специално - зелена, дигитална и социална устойчивост, които да създадат работни места и устойчив растеж. Чрез Механизма ЕС ще предоставя на държавите-членки невъзстановима финансова помощ (грант), допълнена от нисколихвени заеми, в подкрепа на публични инвестиции и реформи. Инструментът се администрира от ЕК и се финансира с общо 672,5 млрд. евро (312,5 млрд. евро за грантове и 360 млрд. за заеми.) Сумата, определена за България, е в размер на 6,3 млрд. евро за периода 2021-2027 г. под формата на грант и възможност за 4,5 млрд. евро заем.[1]
Национални планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ)
Подкрепата на ЕС ще бъде закрепена в национални планове за възстановяване и устойчивост, които подлежат на оценка и одобрение от ЕК. Ако бъдат покрити критериите на оценката, държавите-членки могат да получат грантове и да ги допълват със заеми. Оценката на изпълнението на националните планове се извършва в рамките на Европейския семестър. При значително непостигане на резултатите финанирането може да бъде спирано.
Максималният размер на грантовете за всяка държава-членка е обвързан с броя на населението, БВП на глава от населението и процентът на безработица, а максималният размер на заемите за всяка държава-членка ще е до 6,8 % от брутния национален доход. Заемите могат да се искат с националните планове или в друг момент, при ревизия на плана. Сумите ще се изплащат на траншове, въз основа на изпълнение на ключови показатели и цели.
Всеки национален план трябва да съответства на Специфичните препоръки на Съвета към съответната държава, Националната програма за реформи, Националния план за енергетика и климат, Националния план за Справедлив преход (Just transition plan), Споразумението за партньорство и Оперативните програми, и да е придружен от бюджет и график. Плановете трябва да обосновават потенциала за растеж и разкриване на работни места; приноса към зеления (37%) и дигитален (20%) преход. Необходимо е да се посочат и предвидените етапи, цели и индикативен график за изпълнение на реформите, предвидените инвестиционни проекти и съответния инвестиционен период, както и общи прогнозни разходи, необходими за реформите и инвестициите, обхванати от плана. Всички тези изисквания и условия правят процеса по изготвянето на националните планове значително сложен, изискващ синергия в работата на десетки ведомства, съобразяване с разнородни стратегически документи, съчетано с необходимостта от смела визия за възстановяване и устойчиво развитие на икономиките на държавите-членки.
Планът за възстановяване и устойчивост, представен от държавата-членка, може да бъде подаден в единен интегриран документ заедно с националната програма за реформи на държавата и се представя по правило най-късно до 30 април 2021 г. ЕК оценява плана в срок от два месеца от официалното му представяне и прави предложение за решение за изпълнение на Съвета. При условие че Съветът приеме до 31 декември 2021 г. решението за изпълнение, Комисията извършва плащане по предварително финансиране на сума в размер до 13% от финансовото участие.
Българският план
България стартира изготвянето на проект на план и консултациите със социалните партньори още през август 2020 г. Първа версия на плана беше официално публикувана на специален сайт[2] на 30 октомври 2020 г.[3], с което започна и процес на широки обществени консултации[4] и, паралелно с това – на неформални обсъждания със службите на ЕК. Представеният план е на обща стойност 12 159,5 млн. лв. и е структуриран в четири стълба[5]:
- Иновативна България – целящ повишаването на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж – 2 431.9 млн. лв. (20% от ресурсите по Плана);
- Зелена България – с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план – 4 499 млн. лв. (37% от ресурсите по Плана);
- Свързана България – акцентиращ върху осигуряването на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, въз основана специфичния местен потенциал –2675.1 млн. лв. (22% от ресурсите по Плана);
- Справедлива България – със специален фокус върху групите и лицата в неравностойно положение за постигане на по-включващ и по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите – 2553.5 млн. лв. (21% от ресурсите по Плана).
На 27.11.2020 г. първата версия на проекта беше обсъдена в Националния съвет за тристранно сътрудничество. На 01.12.2020 г., по инициатива на председателя на БСК и председател на Комисията по икономическа политика на Икономическия и социален съвет (ИСС) – Радосвет Радев, ИСС прие свое становище[6], съдържащо общото виждане на работодателските и синдикалните организации, както и останалите организации на гражданското общество, представени в Съвета. В него бяха изложени редица критики и предложения за подобряване както на съдържанието на самия проект на план, така и на заложеното финансиране.
На 08.02.2021 г. бе публикуванa вторa, разширена версия на НПВУ, отразяваща част от препоръките. Обособен е нов елемент – Програма за икономическа трансформация, мобилизираща ресурс от 900 млн. лв., за сметка на МВУ и допълващо частно съфинансиране на стойност 828 млн. лв. Програмата се състои от три фонда („Технологична модернизация“, „Зелен преход“ и „Дигитализация“) и предвижда предоставяне на целева подкрепа на българските малки и средни предприятия в основните проблемни области, които забавят трансформацията към цифрова, нисковъглеродна и ресурсно ефективна икономика. Включен е елемент, насочен към изграждане на основни цифрови умения в работната сила. Преструктурирана е частта, предвиждаща предоставяне на подкрепа за преход към нисковъглеродна икономика.
Какво ще се случи с разработения проект на НПВУ?
Разработването на проект на НПВУ отне повече от 7 месеца, като по него все още има „довършителни дейности“. Междувременно, след провеждане на парламентарните избори, беше оповестено намерението на правителството да не внесе НПВУ, а да предостави тази възможност на новосформираното правителство. На 16 април 2021 г. в Народното събрание беше депозиран трети, актуализиран вариант. Какви са възможните сценарии за развитие?
1. Проектът на план да бъде внесен във вида, в който се намира. При този сценарий, ще бъде спазен срокът за внасяне и България може да поиска и да получи авансово финансиране в размер на 13% в рамките на близките няколко месеца.
2. Иницииране на промени на отделни елементи на НПВУ. При този сценарий, следва да бъдат разработени промите в проектите, въз основа на които е изготвен НПВУ. Новите проекти следва да бъдат обсъдени с ЕК, както и да бъдат представени на обществото в много кратки срокове. За да се ползва авансовото плащане. Цялата процедура (вкл. изготвяне, консултиране, официално внасяне в ЕК, оценка и решение на Съвета) трябва да приключи до 31.12.2021 г.[7]
3. Разработване на изцяло нов НПВУ. Опирайки се на досегашния опит, би могло да се допусне, че само разработването на нов план би отнело поне няколко месеца. Следва формално внасяне, оценка и одобрение от страна на ЕК и решение за изпълнение от Съвета. Съществува вероятност процесът да не може да бъде довършен до края на 2021 г., което потенциално би лишило страната ни от възможността за ползване на 13% авансово плащане.
На 16 април 2021 г., на съвместна прескконференция работодателските и синдикални организации призоваха всички парламентарно представени партии НПВУ да бъде внесен в ЕК до края на месец април 2021 г. Решението, разбира се, е в ръцете на законодателната и изпълнителната власт.
____________
[1] Подробна информация е налична на страницата на ЕК: https://ec.europa.eu/info/strategy/recovery-plan-europe_bg#-
[2] https://www.nextgeneration.bg/#one
[3] Първоначалното намерение на правителството беше България да представи своя национален план до 31 декември 2020 г.
[4] https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5572
[5] Описанието и целите на четирите стълба са цитирани от версия 1.0 на План за възстанояване и устойчивост на Република България, публикуван на 30.10.2020 г.
[6] „Предложения на Икономическия и социален съвет във връзка с подготовката на „План за възстановяване и устойчивост на Република България“, ИСС/3/070/2020 г., Комисия по икономическа политика, Комисия по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения
[7] Чл. 13 на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост
