Макар и да твърдим обратното, ние хората принадлежим към животинския свят. Въпреки хилядите години еволюция, инстинктът ни за оцеляване и реакция на опасност не се е променил и до днес. Стресът при приматите е бил естествен начин за запазване на живота и самосъхранение. Какво се е случвало, когато някой от нашите прародители се е натъквал, примерно … на тигър? Задействал се е инстинктът „Бий се или бягай!“. Човешкото тяло се превключва в режим на скорост и бойна готовност. Под въздействие на стреса в организма настъпват множество биохимични промени – отделяне на хормони, в т.ч. адреналин и кортизол, отделяне на захар, ускоряване на сърдечния ритъм и притока на кръв, учестяване на дишането, напрягане на мускулите, черният дроб повишава енергията на организма, кръвта се съсирва по-бързо, така че да е готова да поправи евентуална повреда в кръвоносните съдове, и т.н.
Днес е малка вероятността да срещнем тигър на улицата, но продължаваме да се чувстваме и държим така, че все едно ни гонят диви животни. Светът сякаш е полудял, всичко се случва прекалено бързо, живеем в несигурност и непредвидимост, предизвикателствата се сменят и непрекъснато трябва да сме под напрежение, за да догонваме. Искаме много неща, но и от нас се иска да правим все повече и все по-бързо. Днес физическите опасности са много по-малко, но те са заместени от безброй други стресиращи въздействия. Нашето тяло не се интересува от какъв тип са заплахите, то реагира инстинктивно на стреса по начина, по който го е правило винаги – „Бий се или бягай!“.
Стрес и дистрес
Стресът не може да бъде избегнат напълно, той е нашият живот и ние не можем да съществуваме извън това състояние. Стресовата ситуация може да ни мобилизира, развълнува и да предизвика да покажем най-доброто от себе си. Стресът ни активира, зарежда ни с енергия за промяна и ни прави по-целенасочени, по-адекватни, по-бдителни и по-действени. Това е полезната страна, но има и вредна, от която страда една-трета от човечеството. Стресът не е болест, но той е състояние, което може да доведе до сериозни последствия. Това, което вреди, е прекомерното, хронично ниво на стрес, наричано „дистрес“, което ни пречи да бъдем пълноценни, блокира имунната ни система, съкращава живота ни и влошава цялостното физическо и психично здраве и благополучие.
Стресът е състояние на напрежение, което възниква под влияние на силни въздействия. Той е реакция на организма към всяка промяна в обичайната ни среда, към всяко изискване за приспособяване или преустройство. Изпитваме стрес всеки път, когато сме изправени пред събитие или ситуация, която възприемаме като предизвикваща или надвишаваща способността ни да се справим. В резултат на усещането за стрес настъпват два типа ефекти - незабавни и продължителни, трудно излечими. Първите се проявяват под формата на нарастваща тревожност, повишена емоционалност и промени в организма, които го привеждат в готовност да отговори на промяната. Нашето тяло намира начин да се справи със стреса, но има лимит на ресурсите и енергията. Ако ситуацията не бъде овладяна, ако страха, нервността, тревожността и депресията се развиват във времето, идва ред на продължителните, негативни ефекти от стреса. С тях настъпват и съответните проблеми в поведението, общуването и социалното взаимодействие, които допълнително го засилват. Иначе казано, стресът причинява нов стрес.
Стресът не е това, което се случва с нас, а това, което си мислим, че се случва.
Вярваме или не, повечето от стреса, който изпитваме, е създаден от нас самите. „В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли“ – твърди писателят Уейн Дайър. Светът е безкрайно разнообразие, но поради ограничеността на нашите сетива, ние можем да възприемем само една малка част от това разнообразие. И тази част, която възприемаме, се филтрира от натрупания опит, култура, език, убеждения, ценности, чувства, доминиращ тип разсъждения и предположения. Така, всеки живее в свой собствен, уникален модел за света или „мисловна карта“, както я наричат специалистите по НЛП. Хората са убедени, че тяхната мисловна карта е истинската реалност, докато всъщност тя е само интерпретация, вътрешна представа за реалността, повлияна от особеностите на тяхното съзнание.
Появата на стреса е процес, състоящ се от два елемента. Първо възниква „нещо отвън“ - ситуация или събитие, което ни предизвиква и ангажира, а после нашият „вътрешен свят“ реагира на това „нещо от вън“ по начин, който ни кара да изпитваме стрес. Тоест, ние самите даваме възможност на тези външни събития да ни напрягат, чрез начина, по който ги възприемаме, чувстваме и мислим за тях.
Един от лесните начини да разберем и управляваме стреса е моделът „A-B-C” на американския психолог и водещ психотерапевт Алберт Елис. При него се различават три компонента: А - стресиращото събитие, стресиращият фактор; В – нашата „мисловна карта“, нагласи, вярвания, мисли по отношение на този фактор или събитие; С – последици от изпитания стрес за нашето здраве, психика и поведение. Така имаме три възможности да овладеем и управляваме стреса:
- Да променим А. Това означава, да променим условията в нашата среда, които водят до събития и ситуации, пораждащи стрес. Донякъде е възможно, като развиваме собствени ресурси и умения за справяне. Но не е възможно да спрем промяната и хода на събитията, колкото и да се съпротивляваме или изолираме. Това не зависи от нас. За съжаление, повечето хора избират тази стратегия и затъват още повече.
- Да променим В. Това означава, да променим начинът, по който възприемаме и мислим за стресиращото събитие (А). Не можем да контролираме всичко, което ни се случва, но можем да управляваме собствените си реакции спрямо него. За да постигнем това, трябва да умеем да контролираме мисленето си, да бъдем по-широко скроени, по-гъвкави и по-адаптивни по отношение на нашата „мисловна карта“. Това, което е истинско в нашите мисли, е настоящето, но ние не живеем в него, защото го възприемаме чрез спомените за миналото и тревогите, въображението за бъдещето. Трябва да се научим да приемаме реалностите, а не да ги осъждаме или да се правим, че не съществуват. Може би ще бъде полезно, ако си припомним мъдростта в т.нар. „молитва на покоя“: „Господи, помогни ни да приемем нещата, които не можем да променим; дай ни сила да променим нещата, които можем, и мъдростта да видим разликата!“. Ако искаме да разбираме този турбулентен свят, трябва да „сменяме ъгъла на зрение“ и да се научим да гледаме различно на нещата. Или, както твърди Алберт Елис: „Често надрастваме това, без което сме си мислили, че не можем да живеем. И се влюбваме в това, което не сме осъзнавали, че сме искали“.
- Да променим C. Дори и да не можем да променим ситуацията (A) и начина, по който мислим за нея (B), можем да използваме холистични подходи за профилактика и превенция на стреса. Става дума за формиране на съпротивителни сили в организма и психиката, за самоконтрол, себеовладяване, освобождаване от негативни модели на мислене, контрол върху настроенията и емоциите, развитие на емоционална интелигентност, баланс между работа и личен живот, повече спорт и движение, отдих сред природата, правилно дишане, правилно хранене, правилен режим на възстановяване и сън, повече любими занимания, повече време за любими хора, премахване на лоши навици и зависимости.
Изпитвали ли сте усещането, че сте персонаж в някакъв филм, че действате не по своя воля, а ви води външен сценарий? Вие искате да промените действителността, но тя съществува, защото вече се е случила. Вие искате да управлявате бъдещите събития, но не го постигате, защото не разполагате със сценария и вниманието ви е приковано в текущия кадър. Може би трябва да се откажете от тази роля, да излезете от филма, да се огледате, да съберете мислите си, да се запитате кой сте, защо сте тук и какво действително искате. А това много напомня на казаното преди 60 години от полския писател Станислав Лец: „Спрете света! Искам да сляза!“
