Гл.ас. д-р Щерьо Ножаров е доктор по икономика, магистър по финанси и магистър по право. Той е редовен преподавател в УНСС и научен секретар на катедра „Икономикс“. Член е на УС на Университетския научен център по устойчиво развитие при УНСС. Също така, е секретар и член на ръководството на секция „Икономически науки“ при „Съюза на учените в България“. В периода 2003 – 2009 г. е бил експертен представител на България в ООН. Има продължителен опит в публичната администрация като директор в МОСВ и главен директор в Министерство на културата. Част е от екипа на БСК от 2021 г.
___________________
Ефектите от COVID-19 засенчиха всички останали дългосрочни проблеми на туристическия сектор. Въпреки, че глобалната пандемия се възприема като краткосрочно явление, тя показа уязвимостта на туризма от външни за системата шокове и необходимостта от по-сериозен анализ на всички потенциални рискове.
Промяната на климата е един от тези рискове и неговата особеност е свързана с очакваната дългосрочна необратимост на процеса, както и неопределеността, която съществува в тази връзка относно интензитета и икономическите ефекти на явлението.
Приносът на пътуванията и туризма към БВП на България е на ниво от 11,6 % през 2019 г., спрямо 11,7 % предходната година. Това характеризира сектора като важен за националната икономика. От друга страна, България се намира в регион с висока уязвимост към климатичните промени: повишени температури и екстремни валежи, засушавания и интензивни наводнения. Към 2050 г. и 2080 г., прогнозираното увеличение на темперанурите в страната ни е между 1.6°C и 3.1°C и, съответно – между 2.9°C и 4.1°C. Прогнозите за валежите в България показват намаляване с около 15% към 2050 г. и около 40% към 2080 г.
Предвид това, уязвимостта и адаптацията се превръщат в централен въпрос относно преценката на степента, в която туристическият сектор има потенциал да се справи с рисковете и заплахите, предизвикани от промяната на климата.
Сложността в този процес произтича от конкуренцията между адаптацията на различни стопански отрасли и общносни групи за един и същи ограничен публичен финансов ресурс. Всеки икономически отрасъл счита, че е важен и следва да има предимство при получаването на ограничения публичен ресурс. От друга страна, има риск и от т.нар. прехвърляне на ефекти – адаптацията на един стопански сектор да води до влошаването на ситуацията в друг – например, конкуренцията за водни ресурси между голф-туризма и напояването за селскостопански нужди. Диверсификацията на туристическите продукти е най-подходящият метод за адаптация.
Съществува висока степен на неопределеност по редица въпроси, която пречи да бъде изградена бърза и ефективна стратегия за адаптация. Не е сигурна скоростта и интензивността на промяната. Все още е недостатъчно изучено как туристите реагират на екстремни събития.
Най-важен е въпросът за конструирането на система от конкректни мерки за адаптация към климатичните промени, които са неизбежни. На първо място, това е ребрандирането на съответната дестинация с оглед на необходимостта от диверсификация с нови продукти като: кулинарен, винен, уелнес, спа, селски и културен туризъм. Ребрандирането е сложен процес, но има дългосрочен ефект.
Ребрандирането може да е свързано и с таргет-групата на туристи с определени финансови възможности. Офертите за „ол инклузив“, от една страна, произтичат от високата конкуренция в туристическия отрасъл, но от друга страна, те носят ниски финансови приходи и позиционират дестинацията като „курорт от нисък клас“.
Мерките за изкуствен сняг изискват разходи за инфраструктура и разход на водни ресурси, които могат да са необходими за други икономически или социални дейности. Също така, съществува риск от сезонен ресурсен пик на използването на вода. Такъв тип мерки увеличават разходите за предоставяне на туристическата услуга и отделно могат да отблъснат потенциални туристи, които са екологично настроени. Отделно, новата инфраструктура може да бъде неестествена за природния пеизаж, да го урбанизира или да нарушава естетическите усещания на посетителите. Разбира се, има различни други възможности, но те също са свързани с финансови разходи – улавяне и задържане на сняг, включително косене на трева извън сезоните, очертаване на склонове, озеленяване и защита на северни склонове.
Предлагането на алтернативни продукти, съпътстващи ски спортовете е друга възможност – например, зимни сафарита. Тук обаче отново е необходима известна инфраструктура и съществува риск от сблъсък с природозащитните интереси. А летните дейности като рафтинг и планинско колоездене се срещат на много други места в ЕС и, предвид това, не са уникални и привлекателни.
Промените в климата водят до възобновяване на интереса към вътрешния туризъм в северните държави в ЕС, които имат най-платежоспособно население. Този отлив на платежоспособни туристи от южните дестинации, каквато е и България, трудно ще може да бъде компенсиран в бъдеще. В допълнение, екологично настроените туристи започват да препочитат т.нар. „бавни методи“ за придвижване до дестинацията. Те избягват въздушния транспорт, като източник на много парникови емисии. В допълнение, съществува възможност ЕС да приеме тежък въглероден данък за въздушния транспорт. Това води до трудност в планирането на резервациите и донякъде намалява и ограничава мобилността на туристите, които започват да предпочитат по-близки дестинации.
Очевидно е, че мерките за адаптация са скъпи и могат да срещнат съпротива от конкурентни отрасли, природозащитници или местни засегнати групи. Това подчертава нуждата от държавна подкрепа на отрасъла.
Фирмите от туристическия бранш са масово малки и средни. Това не им позволява да предприемат със собствен финансов ресурс мерки за адаптация към климатичните промени. На този етап, финансови средства за адаптация на българския туристически сектор са предимно от външни източници – финансирани от ЕС оперативни програми.
Държавната подкрепа може да се изрази в данъчни облекчения за фирмите, прилагащи препоръчаните мерки за адаптация. Също така, възможност представлява и държавна подкрепа за специфични субсидирани застрахователни услуги.
Оскъпяват се и инвестициите в поддръжка и развитие на сградната инфраструктура. Банките оскъпяват заемния ресурс, заради по-високия климатичен риск, особено при зимния туризъм. Това също изисква някаква форма на държавна подкрепа при инвестиционната активност в зимния туризъм.
Източници:
Knoema (2021). Data: Bulgaria - Contribution of travel and tourism to GDP as a share of GDP. https://knoema.com/atlas/Bulgaria/topics/Tourism/Travel-and-Tourism-Total-Contribution-to-GDP/Contribution-of-travel-and-tourism-to-GDP-percent-of-GDP
Eva Kaján & Jarkko Saarinen (2013). Tourism, climate change and adaptation: a review, Current Issues in Tourism, 16 (2), 167-195, DOI: 10.1080/13683500.2013.774323
Sharon F.H. Pang, Bob McKercher & Bruce Prideaux (2013). Climate Change and Tourism: An Overview, Asia Pacific Journal of Tourism Research, 18 (1-2), 4-20, DOI: 10.1080/10941665.2012.688509
Scott, D., Gössling, S. and Hall, C.M. (2012), International tourism and climate change. WIREs Clim Change, 3: 213-232. https://doi.org/10.1002/wcc.165
Министерски съвет (2019). Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие - Секторна оценка за сектор „Туризъм“.
