09.11.2021

Главен асистент Щерьо Ножаров, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ за покачването на цените на енергийните ресурси, инфлацията и поскъпването на стоки и услуги от първа необходимост

Водещ: Драстично покачване на цените на енергийните ресурси, инфлация и поскъпване на стоки и услуги от първа необходимост, недоволство от страна на обикновения потребител и всичко това – в разгара на пандемията от коронавирус. Каква е тенденцията, докога ще се наблюдава поскъпване на енергийните ресурси и на стоките и услугите и какви са причините за това? Тези въпроси ще коментира главен асистент Щерьо Ножаров, преподавател в Университета за национално и световно стопанство. На какво се дължи поскъпването на енергийните ресурси, природен газ, горива, електроенергия? За пример само ще дам, че за последния месец статистиката сочи, че бензинът е поскъпнал с 10 стотинки за литър, дизелът – с 11, а пропан-бутанът – с 13. Възможно ли е Зелената сделка и пандемията всъщност да бъдат предпоставка за това?

Щерьо Ножаров: Първо нека да кажем, че това е глобална тенденция. Наистина тя е свързана с поскъпването вече на газта и тъй като газта поскъпва, съответно нейните алтернативи също поскъпват, каквито са петролът и други продукти. Може би тази тенденция ще продължи около година. С това не искам да кажа, че и поскъпването ще продължи година, но цените ще се стабилизират сравнително на досегашните нива - да кажем около 90 долара на барел за петрола, и тези цени ще останат устойчиви някъде около година, както и цените на газта, с тенденция към много леко повишаване – максимум до около 100 долара на барел, което е сравнително високо, тъй като преди осем месеца и повече бяха два пъти по-ниски тези цени, всички го знаем. Сега на какво се дължи – както споменах, на първо място на газта. Това е свързано, разбира се, със Зелената сделка, тъй като климатичните промени вече са видими за всички, трудно някой може да ги оспорва. Разбира се, те се оспорват по други причини. Развиващите се държави искат да имат свободен път за развитие и споделяне на историческата отговорност за причиняването на екологичните проблеми с развитите, но това е един друг политически дебат, който се движи в ООН. По тази причина повечето държави в света се обединяват около усилията си за постигане на въглеродна неутралност в хоризонт 2030-2050 г. и алтернативното гориво за въглеродния преход - това е газта. Спрямо него започват да се измерват цените на всички останали петролни продукти, които успоредно с газта - като нейни алтернативи, започват да оскъпяват. Отделно възстановяването също оказва влияние. Говорим за икономическото възстановяване, което се дължи не толкова на големия процент ваксинирани, макар че и това го има, отколкото на навлизащата дигитална икономика, при която имаме два ефекта: на първо място – замяна на човешкия труд с механичен, т.е. с капиталови фактори от технически характер. Това е първото нещо при тази замяна. И второто е увеличаване, нарастване и все по-силно развитие на сектора на услугите. Секторът на услугите започва да доминира в структурата на икономиката, в брутния вътрешен продукт. А секторът на услугите в една или друга степен е по-малко засегнат от пандемията. Раждат се непрекъснато иновации във финансовия сектор – знаете, развитието на криптовалути и т.н. Изобщо секторът на услугите търпи бурно развитие и се реновира. Всичките тези процеси, които водят до една трансформация на глобалната икономика, оказват влияние и върху петролните цени. Възстановяванетои преходът към въглеродна неутралност са двете причини, които оказват това влияние.

Водещ: Каква според вас е тенденцията – вие отчасти отговорихте, но дали в дългосрочен план ще продължат да нарастват стойностите на цените?

Щерьо Ножаров: Аз отчасти отговорих, но това наистина е важен и сложен въпрос и нека да го коментирам по следния начин: сами по себе си енергийните цени не водят до инфлация. Дебатът тук се води на доста елементарно ниво – говоря в национален мащаб, тъй като увеличаването на енергийните цени от една страна води до увеличаването на производствените цени, но от друга страна води до повече разходи на потребителите, намалява личния им разполагаем доход и в този смисъл намалява количеството пари в обращение - паричната маса, като действа антиинфлационно. От една страна има проинфлационно действие за производствените цени, от друга страна – антиинфлационно. Откъде идват проблемите? Тук вече всичко зависи от това дали ще се стигне до самоподдържаща се спирала на заплати и цени. Какво означава това? Когато тръгне един такъв натиск, както енергийните цени се повишават с около 20%, и то не само в България, започват искания на синдикатите, искания на масовите граждани за индексиране на заплатите. В момента, в който се индексират заплатите, се увеличават цените. Защо? Защото самото предлагане и производство не се променят, т.е. ние нямаме по-висока производителност, нямаме по-висок икономически растеж. След като нямаме по-голямо предлагане като количество на брутен вътрешен продукт - негови единици, единственото, което става, е, че се увеличават цените автоматично спрямо индексираните заплати, което води до ново индексиране на заплатите – това е така нареченият Аржентински сценарий, след което отново се увеличават цените и така. Докато в същото време това не се балансира с промяна на производителността. Това обаче се случва при системи, които са по-слаби институционално. Там, където има политическа криза, някаква нестабилност. В тези случаи синдикатите успяват да окажат силен натиск, при което се започва нееднократно балансиране на заплати и цени, а това става многократно. Както при нас имаше предложение сега веднага минималната работна заплата да стане 700 лева и след два месеца – 764, вероятно след три месеца – 800, тъй като синдикатите заявиха, че те тя трябва да е поне 1000 лева до 2024 г. Това означава горе-долу на всеки шест месеца да се вдига. Ако тя се вдига, се създава т.нар. самовъзпроизвеждаща се, самоподдържаща се инерционна и инфлационна спирала, която води до балансиране на заплати и цени без балансиране на тези два компонента с увеличена производителност и икономически растеж, което е известно в науката като Аржентински сценарий. Високите енергийни цени сами по себе си не водят до инфлация. Те водят до инфлация само при политическа или институционална нестабилност, която да доведе до спирала на заплати и цени, която е инерционна.

Водещ: Тъй като заговорихме за инфлация, вие казахте, че енергийните цени не водят до такава, но все пак се наблюдава от друга страна поскъпване на стоки и услуги от първа необходимост у нас. На какво се дължи това драстично покачване?

Щерьо Ножаров: Поскъпването на стоките и цените точно се дължи на тази инерционна, вградена инфлация, която всъщност чисто дефиниционно означава, че и потребителите, и производителите, и търговците имат постоянни очаквания за инфлация, което означава, че едните имат постоянни очаквания за това да им се повишава дохода, а другите имат постоянни очаквания за това, че могат да вдигат цените и да максимизират печалбата си така. На това се дължи по-скоро това поскъпване. Ако погледнете като база, хармонизираният индекс на потребителските цени не е повече от 3,8%, въпреки че в неговата структура самите енергийни цени са 20%, отделни хранителни продукти също скачат силно, но общо ние нямаме чак такава от някакъв тип галопираща или друга инфлация. Това е по-скоро усещане за инфлация, което се наблюдава при по-слаба институционална среда, която при нас за съжаление се получава заради в случая тази година и политическа криза, и донякъде обаче привнесена. По-скоро от Еврозоната донякъде е привнесена, тъй като тук ефектите, които са привнесени от Еврозоната, се засилват, защото ние първо нямаме развит финансов пазар, след това нямаме гъвкав пазар на труда. За съжаление и там много трябва да се работи. Нямаме и гъвкав имотен пазар. Това по принцип са буфери в развитите икономики, които ограничават и намаляват инфлацията. А при нас тези буфери ги няма. Тепърва трябва да се работи за тяхното развитие, но това не е лесен процес и разбира се не е и кратък.

Водещ: Вие казахте, че усещането за инфлация се дължи на слаба институционална среда. И всъщност при едно стабилно и редовно правителство в такъв случай как ще се промени икономическата обстановка у нас и ще се стабилизира ли икономиката?

Щерьо Ножаров: Това също е важен въпрос. Защо? Защото на практика в момента при нас, заради политическите сътресения, които продължават вече доста време – всъщност сътресения не е най-точната дума, но все пак нямаме редовно правителство, което означава и парламент – по-скоро това е по-големият проблем, не може да се провежда ефективна макроикономическа политика. Какво означава това? От една страна, основният начин за провеждане на макроикономическа политика това е паричната и монетарна политика. Там обаче ние сме във Валутен борд или Паричен съвет, както е по-научно казано. Тук възможностите са намалени. От друга страна, другата част на макроикономическата политика е фискална. Фискалната политика обаче се провежда от парламент, т.е. тя не е вече нормативна – промяна на данъчни закони, промяна в нормативни актове, свързани с разходни политики. Ние пък нямаме и парламент. И какво се получава? Макроикономическата ни политика е стопирана в период на криза, нито е парична, защото сме във Валутен борд, нито е фискална, защото нямаме парламент. Чисто научно погледнато е така, при което съвсем закономерно започват да тръгват едни тенденции, които са проинфлационни, защото когато нямаш макроикономическа политика – все едно при един автомобил си вдигнал ръцете от волана и краката от съответно газта и спирачките и разбира се резултатът няма как да е много добър. Така че и в двата случая е добре първо да ускорим навлизането си в Еврозоната и членството си, за да може все пак паричната политика да бъде по-гъвкава, защото там има инструменти – не е едно и също, както да сме в Паричен съвет. И от друга страна – бърза да се формира парламент, който да е устойчив, стабилен, за да може да се провежда фискална политика, т.е. промяна на нормативни актове, които имат икономически отражения. Без фискална политика реално ние не може да управляваме икономиката. Колкото и да е добро служебното правителство – аз не казвам, че не се справя, но възможностите му са изключително ограничени на ниво декрети. То може да издава само подзаконови нормативни актове, и то които са силно ограничени от гледна точка на икономиката. Така че това е всъщност големият проблем – че към момента, пак в заключение на този ваш въпрос бих казал, че има невъзможност за провеждане както на парична политика заради Валутния борд, така и на фискална заради липсата на парламент, което води до въобще липса на макроикономическа политика.

Дата: 09.11.2021

Източник: Aгенция "Фокус"

Прочетено: 1605