На 13 декември 2021 г., БСК представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, проведено в периода 8 ноември – 8 декември 2021 г. сред 817 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
Проучването се осъществява за 17-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година. За втора поредна година специален акцент е поставен върху отражението на коронакризата върху бизнеса.
Обща макроикономическа оценка
През 2021 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените им фирми. Спрямо предходнана година има леко подобряване на оценките, но ефектите от кризата са все още силно видими. (Фиг.1)
Бизнесът и COVID-19
В резултат от ковид-пандемията, 44% от анкетираните са били принудени да се откажат от инвестиционните си намерения, както и да пристъпят към оптимизация на разходите, а 41% са прекратили работа за определен период. По отношение на персонала предприетите действия са в няколко направления – 33% от фирмите (основно в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството) са пристъпили към съкращения, 27% са въвели частична или пълна дистанционна работа, а 47% са ползвали възможностите за платен или неплатен отпуск на служителите. В условията на пандемия бизнесът потърси нови начини да се съхрани, вкл. чрез стартиране или развитие на онлайн продажби (19%), както и трансформация на производството към нови продукти и/или пазари (14%). Инвестиции с цел спазване на противоепидемичните наредби са направили 28% от предприятията. Едва 3% са увеличили екипите си с нови назначения.
През настоящата година всеки трети предприемач се е възползвал от антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса, което е с 12% пункта повече от миналата година. Заедно с това, нараства процентът на фирмите, за които мерките са неприложими. 43% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 39% - от бюрокрация и тежка документация. 11% не са се сблъсквали с пречки при получаването на помощта. Резултатът почти напълно се припокрива с миналогодишния.
Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина анкетираните да очакват подкрепа в посока запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (58%) и безвъзмездна финансова помощ (49%), както и намаляване или отлагане на държавни (53%) и общински (35%) плащания, вкл. данъци, такси и наеми. Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (24%), както и за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (24%). Прави впечатление, че почти наполовина намаляват желаещите да ползват мерки, насочени към модернизация и технологично обновление – 15% през 2021 г. при 28% през 2020 г. Едва 5% от анкетираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа.
Бизнесът е силно разколебан в оценката си за Зелените сертификати и прилагането им във вътрешностопанската дейност. Приблизително равен брой участници в анкетата смятат, че „мярката е неправилна“, че е „правилна, но закъсняла“, или че е „правилна, но приложена по неправилен начин“. Едва 2% одобряват напълно мярката. Все пак, преобладаващата част от анкетираните (64%) дават негативна оценка на „Зелените сертификати“, а по-скоро положително настроени са 32%. 4% се затрудняват да преценят ефективността и правилността на мярката.
56% от участниците в проучването споделят, че въвежднето на Зелените сертификати се е отразило негативно върху дейността им, вкл. са намалели клиентите и поръчките, създали са се проблеми с работната ръка. На 41% от анкетираните мярката не се е отразила по никакъв начин и осъществяват бизнес, както обикновено, с обичайния си капацитет. Едва 3% от анкетираните усещат полза от мярката, тъй като това е дало възможност да работят без ограничения, вкл. отчитат увеличен брой на клиентите и поръчките.
Основни пречки пред бизнеса
Липсата на оборотен капитал (79%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (73%), както и често променящата се нормативна уредба (57%) са най-големите пречки пред бизнеса и през настоящата година. Въпреки ковид-пандемията, проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (67%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните (преди 2020 г.) години, в някои от които той надхвърляше 80%.
Плановете за увеличение на минималната работна заплата носят силен инфлационен заряд – почти половината анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. За всеки четвърти работодател ръстът на МРЗ означава ръст на всички възнаграждения в компанията, което е непосилно бреме в условията на криза и, в крайна сметка, ще доведе до съкращения на персонал. Всеки пети работодател пък смята да излезе от ситуацията чрез увеличение на възнагражденията само на наетите на МРЗ. Едва 12% от анкетираните не се притесняват от ръста на МРЗ.
Състояние на компаниите
Ковид-кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 година, вкл. обемите на производство намаляват в 62% от компаниите, продажбите/ оборотите – за 66% от тях, външните пазари – за 36%, работните места – в 47%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват едва в 14% от фирмите, но в почти половината компании е налице ръст, вероятно дължащ се на увеличението на МРЗ. Спрямо 2020 г. е налице леко подобрение на всички тези показатели, но въпреки това картината продължава да е силно притеснителна. (Фиг.2)
Очаквания за 2022 г.
Спрямо предходната година нараства оптимизмът. 42% от анкетираните очакват икономически спад през 2022 г., но в миналогодишното изследване песимистите са били почти двойно повече. 17% не очакват никаква промяна, а 31% са оптимистите, които са тройно повече спрямо миналата година.
Мнозинството от анкетираните (над 85%) очакват ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и на инфлацията. Най-сериозни притеснения за бъдещето анкетираните имат по отношение на високите енергийни цени и инфлационния натиск (80-82%). 70% от участниците в анкетата очакват ковид-кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2022 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 53% от анкетираните.
Умереност и предпазливост са налице при плановете за бизнес развитие през 2022 г. Ръст на производството, нови продукти/услуги и нови пазари планират между 35 и 42% от анкетираните, докато през предкризисната 2019 г. са били 57%. Инвестициите в производствени мощности и иновации влизат в плановете средно на 20% от анкетираните, докато през 2019 г. средният процент е бил почти два пъти по-голям (38%). Известен ръст се забелязва в намеренията за инвестиции в развитие на човешките ресурси и увеличението на работните места – тази година 30-31% от анкетираните заявяват подобни намерения, докато през 2020 г. такива планове са декларирали 12-13% от участниците в проучването. Ръст на трудовите възнаграждения предвиждат 49% от анкетираните, което по-скоро се дължи на очакваното увеличение на минималната работна заплата, а оттам – цялостен ръст на цената на труда. Налице е лек ръст през тази година при намеренията за кредити и лизинг (21% при 19% миналата година), както и спад на интереса към изпълнение на европроекти (25% при 32% миналата година). (Фиг.3)
В заключение...
За последното десетилетие 2020-а беше най-наситената с бизнес негативизъм година – и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Година по-късно е налице плах опит за оттласкване от дъното, но общият негативизъм продължава с пълна сила. Тази година той е най-сериозно изразен по отношение очакванията за драстичен ръст на цените на енергийните ресурси и суровините, инфлацията и негативните тенденции в световен мащаб.
Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващата (и с необозрим във времето край) ковид-криза, както и в политическите турбуленции у нас, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.
Общото усещане е за недостатъчност и мудност на мерките за подкрепа. Затова не е изненадващо, че по-малко от половината фирми са се възползвали от част от антикризисните мерки – най-вече от тези за подкрепа на заетостта. Реални мерки за подкрепа на фирмената ликвидност липсват или не са достатъчно атрактивни и познати.
В резултат на това, бизнесът прави (не)възможното, за да спаси работните места и пазарните си позиции, вкл. чрез адаптиране на разходите, трансформация на производството, използване на цифровите технологии, развитие на онлайн продажби, дистанционна работа, гъвкаво работно време, отпуски и оптимизация на персонала.
Ковид-кризата създаде недостиг на оборотни средства у почти 80% от предприятията. Това, в комбинация със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание.
В условията на неясни перспективи, основно свързани с развитието на медицинската криза и съпътстващите я прекъсвания във веригите на доставките, недостига на суровини и енергийни ресурси, бизнесът запазва висока степен на песимизъм, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма.
