Машиностроенето е част от човешката цивилизация и развитие от хилядолетия. За да бъдат построени Пирамидите, Великата китайска стена или Родоският колос, древните инженери първо са създали колелото и оста, подемни съоръжения, а Херон Алксандрийски изобретява дори първата парна машина. И тъй като недостигът на квалифицирана работна сила не е от днес, а още от Античността, и тогава е имало специалисти, които да се грижат работниците, участващи в градежа, да не пострадат и бъдат сравнително здрави, разбира се, доколкото е било възможно през онези векове.
Грижата за безопасността и здравето при работа намалява значително от Средновековието, чак до 19 век. Дори един роман на Чарлз Дикенс ни е достатъчен, за да разберем, че промени в условията на труд са били нужни и Човекът, в крайна сметка, трябва да бъде в центъра на всеки напредък.
XX и XXI век са епохата, в която мисленето на държавите, на международната общност, на работодатели и на работници се променя изключително много и условията на труд, безопасността и здравето при работа стават водещ момент в трудовите отношения.
Машиностроенето и машинната безопасност и днес продължават да бъдат от ключово значение за индустрията. Машиностроенето съчетава различни видове дейности: от леярството, през горещата и студена обработка на металите, до изработването на крайния продукт и придаването му в добър търговски вид, което включва шлайфане, нанасяне на различни покрития, лазерна обработка и други. Всичко това налага при определяне на условията на труд добре да се познава технологията на процеса, възможностите на базата, в която се разполага производството, както и осигуреността със средства за колективна и индивидуална защита на работещите.
За машиностроенето, както за редица други сфери на дейност, условията на труд се формират от три основни групи фактори.
На първо място, това са факторите на работната среда, които обхващат физически и химически фактори. Към физическите фактори спадат микроклимат/температура, влажност и скорост на движение на въздуха в работната среда и инфрачервени лъчи (нейонизиращи) при пряко въздействие на силно нагряти до червено източници, осветеност, прах, шум, вибрации (общи и локални), нейонизиращи лъчения (лазери и др.), йонизиращи лъчения (използване на изотопи за контрол).
Следват факторите на работния процес, към които се отнасят физическото натоварване, организацията на работното място, ергономията, организацията на работното време, включително продължителност, сменност, режим на труд и почивка, както и организацията на работния процес.
Важно е да се отбележи, че оценката на елементите в тези две групи фактори се извършва на базата на действащите в страната стандарти, съдържащи се както в националното ни законодателство, така и в общоевропейските актове.
Третата група фактори, са допълнителните фактори, пораждащи риск от трудов травматизъм, към които спадат състоянието на подовите настилки в помещенията за работа, осигурените зони за движение на вътрецехов транспорт и пешеходни зони, електро- и пожарната безопасност.
Законодателната рамка, уреждаща здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ), както и спецификите, които следва да се отчитат при дейностите, свързани с машиностроенето, обхваща основно Кодекса на труда, Закона за ЗБУТ, Наредба №7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба №16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, Наредба №15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и други.
През месец август 2020 г. Българска браншова камара - машиностроене (ББКМ), член на Българската стопанска камара, обяви, че инициира нова Наредба за осигуряване на ЗБУТ при леене на метали и метални сплави. Подзаконовият нормативен акт бе изготвен съвместно с експерти от Министерството на икономиката, екип от водещи специалисти от леярските компании и представители на академичните среди. Като цел на бъдещата наредба бе посочена необходимостта от отмяна на действащия от 1967 г. „Правилник по техническа безопасност при леене на метали", издаден от тогавашното Министерство на машиностроенето, съдържащ вече неприложими в XXI век разпоредби и регламентиращ технологии, които вече отдавна не се използват.
Наредба РД-06-4 от 2 март 2021 г. за осигуряване на ЗБУТ при леене на метали и метални сплави вече е факт, като бе обнародвана в бр. 23 на Държавен вестник и влезе в сила от 20 септември 2021 г.
С наредбата се определят изискванията за осигуряване на ЗБУТ при производството на лети полуготови продукти и отливки от метали и метални сплави. Наредбата урежда, също така, изискванията за оценка на риска, като са посочени и основните действащи фактори, които следва да бъдат оценени, а именно:
- опасността от експозиция на шум и/или вибрации в работната среда;
- опасността от пожар и взрив;
- опасността от експозиция на химични агенти;
- опасността от експозиция на канцерогени или мутагени;
- потенциалното въздействие на източниците на топлина;
- въздействието на механични и електростатични влияния.
Важно за работодателите е да са уведомени, че Наредбата урежда задължението им да информират работещите за възможните рискове, свързани с изпълнение на служебните им задължения, както и да провеждат обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа и оказване на първа долекарска помощ. Задължение на работодателя е да утвърди и инструкции за безопасност и здраве при работа. В наредбата са посочени конкретно следните писмени инструкции и/или правила, които работодателят трябва да има:
1. специфичните изисквания за безопасна експлоатация на съоръжения при леене на метали и метални сплави;
2. специфичните изисквания за безопасност при работа на електропещи;
3. специфичните изисквания за безопасност при работа на пламъчни пещи;
4. специфичните изисквания за безопасност при леене на магнезиеви сплави и модифициране и легиране с магнезий;
5. специфичните изисквания за безопасност при леене на цветни метали и сплави;
6. специфичните изисквания за безопасност при работа с формовъчни и сърцеви материали;
7. специфичните изисквания при изработка на леярски форми и сърца;
8. специфичните изисквания при използване на леярското оборудване;
9. специфичните изисквания при заливане, охлаждане, избиване, почистване, опаковане, транспортиране и съхранение на отливките.
Наредба № РД-06-4 от 2 март 2021 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при леене на метали и метални сплави отговаря на всички европейски стандарти и изисквания и нейното правилно прилагане е гаранция за минимизиране на професионалните болести и трудовите злополуки в един от основните и особено тежки етапи на машиностроенето – приоритет не само на бизнеса, но и на цялото общество п
