Общ преглед
Област Добрич се намира в Североизточна България и заема по-голямата част от Южна Добруджа. На север граничи с Република Румъния, на изток - с Черно море, на юг - с Варненска област, на югозапад - с Шуменска област, и на северозапад - със Силистренска област. На територията на областта са гранично-пропускателните пунктове Дуранкулак и Йовково. Територия: 4 719 кв. км. (4,24% от територията на страната). Обработваема земя: 344 558,3ha (7,1% от използваната земеделска земя в България).
Специфичните дадености на региона са предпоставка за развитие на селското стопанство като един от приоритетните отрасли в икономиката на областта. В областта се произвежда висококачествена продукция, която се преработва на място и е конкурентоспособна както на вътрешния, така и на външния пазар. Основни селскостопански култури са пшеница, царевица, слънчоглед. Структуроопределящ отрасъл в областта е хранително–вкусовата промишленост. Солиден е делът в национален мащаб в производството на млечни произведения, хляб и сладкарски изделия, олио и маргарин, вина и спиртни напитки. Областният център – гр. Добрич, е домакин на най-голямото селскостопанско изложение в страната „Селското стопанство и всичко за него“.
Доходи и стандарт на живот
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта продължава да нараства, но ръстът и размерът му са по-малки от средните за страната. През 2020 г. той достига 10 хил. лв. Нарастване има и при размерите на заплатите и доходите в областта. Средната годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 11,4 хил. лв. (при 15,2 хил. лв. в страната), а доходът на лице от домакинството – 5,5 хил. лв. (при 6,0 хил. лв. в страната). Въпреки изоставането на доходите и заплатите, бедността в област Добрич е близо до средната за страната - делът на населението, живеещо с материални лишения, е 19,5% (при 19,9% в страната), а делът на населението, живеещо под линията на бедността, е 22,8% (при 22,6% в страната).
Пазар на труда
През последното десетилетие икономическата активност в област Добрич отбелязва ръстове и спадове, но през последните няколко години се установява трайно под средните за страната стойности. През 2020 г. коефициентът на икономическа активност намалява до 72,8% (при 73,7% в страната). Това намаление е съпроводено от свиване на заетостта и ръст на безработицата в областта. Коефициентът на заетост достига 63,2% (при 68,5% в страната), а този на безработицата – 9,6% (при 5,2% в страната). Предизвикателство пред пазара на труда остава сравнително ниското образование на работната сила през 2020 г. Делът на хората на възраст 25–64 години с висше образование е 22,3% (при 29,2% в страната), а с основно и по-ниско образование – 25,6% (при 16,9% в страната). Застаряването на населението оказва отражение на местния пазар на труда. Все пак коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години се повишава през последните няколко години и достига 68,9% (при 67,1% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 69 младежи, на които им предстои да се включат в работната сила.
Инвестиции и икономика
Инвестиционната активност в област Добрич е сравнително ниска. Броят на предприятията намалява леко до 55 на 1000 души от населението (при 61 на 1000 души в страната). Силно свиване (с над 10%) се наблюдава при разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и размерът им достига 1811 лв./човек (при 3155 лв./човек в страната). Намаляване има и при преките чуждестранни инвестиции – до 1707 евро/човек (при 3655 евро/човек в страната), както и при обема на произведената продукция – до 14,5 хил. лв./човек (при 28,0 хил. лв./човек в страната). Усвояването на европейски средства в областта продължава да нараства, но остава по-ниско от средното за страната спрямо населението. Към 15 юни 2021 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 1722 лв./човек от населението (при 2217 лв./човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Добрич (град), а най-малко Добричка община.
Инфраструктура
Гъстотата на инфраструктурата в областта, особено на железопътната, остава ниска. Близо двойно по-нисък от средния е делът на автомагистралите и първокласните пътища в областта през 2020 г. – 10% при 19% в страната. Въпреки това качеството на пътищата е сравнително добро, като 46,7% от пътната настилка в областта е в добро състояние при 41,4% за страната. Достъпът на домакинствата до интернет остава сравнително нисък – 70,4% (при 78,9% в страната). Добрич е сред областите с най-висок дял на газифицираните домакинства – 8,0% (при 3,1% в страната). Сравнително много са и инсталираните ВЕИ мощности – 3,1 kW/човек от населението (при 0,6 kW/човек в страната).
Местни данъци
Нивото на местните данъци в общините от областта е сравнително ниско и през 2021 г. Особено голяма е разликата със средните за страната стойности по отношение на усреднените размери на данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, както и върху таксиметровия превоз. В рамките на областта най-ниски като цяло са местните данъци в община Тервел, а най-високи – в общините Добрич (град), Балчик и Шабла.
Администрация
Покритието на кадастралната карта в област Добрич традиционно е по-високо от средното за страната, а през 2019 г. почти цялата територия на областта вече е включена в кадастъра (97,7% при 91,4% в страната). Развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ в общините от областта се подобряват през 2021 г., но услугите на „едно гише“ изостават от средните за страната оценки. През 2021 г. оценката на добричките общини за прозрачността на органите на местното самоуправление се повишава значително и областта заема челното място с 83,6% (при 73,2% в страната). Особено високи са оценките за прозрачността на общините Добрич и Балчик.
Демография
Коефициентът на естествен прираст намалява до –11,9‰ (при –9,5‰ средно за страната) през 2020 г. Същевременно коефициентът на механичен прираст се повишава до 3,1‰ и е положителен за първи път от почти 15 години. Процесите на застаряване на населението обаче продължават. Коефициентът на възрастова зависимост като съотношение на населението на над 65 години към това на 0–14 години нараства до 161,6% (при 150,6% в страната), а към това на 15–64 години – до 35,7% (при 34,1% в страната). Делът на градското население остава сравнително нисък – 68,7% (при 72,9% в страната), а Добрич продължава да е областта с най-ниска гъстота на населението в урбанизираните територии – 663 души/кв.км (при 1506 души/кв.км в страната).
Образование
Представянето на област Добрич по показателите, измерващи образованието, е слабо. Коефициентът на записване в V–VIII клас намалява до 73,4% през 2020 г. и остава най-ниският в страната. Високи пък са дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование. Броят на учителите намалява, но остава по-висок от средния за страната – 93 преподаватели на 1000 ученици (при 87 на 1000 ученици в страната). Резултатите на учениците през 2021 г. остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 30,5 т. (при 37,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,08 (при „Добър“ 4,21 в страната), а делът на слабите оценки се повишава до 9% (при 7% в страната). Висшето образование в област Добрич е слабо представено от филиалите на Шуменския университет и на Техническия университет – Варна. Броят на студентите в областта е 4 на 1000 души от населението (при 32 на 1000 души за страната).
Здравеопазване
Добрич остава сред областите с най-нисък дял на здравноосигурените лица и през 2020 г. – 85,3% (при 88,7% в страната). Областта страда и от остър недостиг на лекари специалисти, въпреки че броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е сравнително висок. С изключение на област Перник, Добрич е областта с най-нисък брой на леглата в местните многопрофилни болници – 2,82 на 1000 души от населението (при 5,52 на 1000 души в страната). Вероятно недостигът на специалисти и на болнични легла обяснява сравнително ниския брой на преминалите за лечение болни през местните болници – 98 на 1000 души от населението (при 138 на 1000 души в страната). Коефициентът на детска смъртност в областта намалява през 2020 г. до 5,7‰, но остава по-висок от средния за страната (5,1‰).
Ред и сигурност
Натовареността на наказателните съдии в област Добрич остава сравнително ниска и през 2020 г., което се отразява на бързината на правораздаването. Един местен съдия разглежда средно по 5,8 дела месечно (при 8,6 дела на съдия в страната). Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, намалява, но продължава да е сравнително висок – 92% (при 90% в страната). Броят на регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността остава малко по-нисък от средния за страната (9,4 на 1000 души при 9,9 на 1000 души в страната), а разкриваемостта – малко по-висока (55,4% при 52,1% в страната).
Околна среда
Добрич е сред областите с най-чиста от въглероден диоксид атмосфера, като през 2019 г. вредните емисии са 7,2 т/кв.км. Делът на населението в селища с обществена канализация все още е по-нисък от средния за страната (70,9% в областта при 76,4% в страната), но делът на канализацията, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води, остава по-висок (70,9% в областта при 64,6% в страната). През 2018 г. обемът на образуваните битови отпадъци е близък до средния за страната – 399 кг/човек (при 409 кг/човек в страната), но предадените за третиране и рециклиране отпадъци се повишават значително – до 84% (при 71% в страната).
ОБОБЩЕНИЕ:
Условията за правене на бизнес са над средните за страната – ниско данъчно облагане, висок коефициент на икономически активно население, сравнително добра образователна структура на населението, много добро ниво на административно обслужване и висока степен на прозрачност на органите на местното самоуправление.
Икономическата активност е сравнително ниска, особено на фона на добрата бизнес среда – недостатъчно инвестиции (вкл. ПЧИ), нисък БВП, ниски доходи.
________
За статията са ползвани материали на ИПИ
