Илко Стоянов, кмет на Благоевград
Г-н Стоянов, през м. юли стана точно една година, откакто положихте клетва като кмет на Благоевград. Какво се промени за тази една година?
Истината е, че поех управлението на Благоевград в условията на тежка икономическа и политическа криза. Само за година се смениха три правителства, цените на горивата и тока скочиха многократно, което изправи пред нови предизвикателства не само гражданите, но и местните власти. На този фон, успяваме да задържим финансово стабилна Общината и, най-важното – работим активно по реализиране на редица стратегически проекти.
Преборихме се за държавно финансиране за важен инфраструктурен обект – скоро ще изградим съвсем нова улица, която ще бъде ключова и значително ще облекчи трафика на шофьори и пешеходци на три квартала в областния център. До момента това беше проблем, за който не можеше да се намери решение десетки години.
Доволен съм, че успяхме да възродим редица фестивали и обичани културни събития в града, които бяха замразени от предишното ръководство. Разбира се, поставихме основите и на нови такива, които вярвам, че ще се превърнат в традиция.
Сигурността на жителите на една община е сред основните неща, които трябва да бъдат гарантирани. В тази посока също правим сериозни постъпки. Преди година основахме звено „Инспекторат“, което смея да твърдя, съумява да се справи с поверените му функции.
Въпреки сложната икономическа ситуация, не само за Благоевград, а като цяло, успяхме да привлечем и инвеститори, които осигуряват работни места. За пример ще дам фирма „Оттобок“, която стъпи на благоевградска територия и чиято дейност е производство на иновативни медицински изделия и протези. Привлякохме и международна автотранспортна фирма, която развива дейност в САЩ – “Montway“, Тя отвори офиси в Благоевград и дава възможност за работа на десетки хора.
Като говорим за икономика, бих искал да припомня, че през м. март тази година проведохме един изключително ползотворен форум "Инвестиции и иновации в Благоевград", съвместно с Американския университет и с участието на представители на едни от най-големите IT компании на пазара у нас. Вследствие на този форум се отвориха нови работни места, създадохме и „мостове“, които ще играят важна роля занапред в икономически план.
За мен, като кмет, важна роля за една община играят университетите. В Благоевград своята дейност развиват престижни учебни заведения – Югозападен университет „Неофит Рилски“, Американски университет в България, Колеж по туризъм. Радвам се, че за първи път от 30 години насам Община Благоевград и АУБ работят заедно по съвместни проекти, сред които форуми, фестивали и др.
Работим усилено и за развитието на спорта в Благоевград. Например, успяхме да възродим баскетбола. В момента се прави основен ремонт на зала, която ще се използва за този колективен спорт, разбира се не само, но основно. Това се случва благодарение на волята на дарител, който предоставя 100 000 лева.
Не мога да не спомена, че успяхме да разкрием и пресечем фрапиращи злоупотреби в СБАЛО „Св. Мина“, която приема онкоболни пациенти не само от област Благоевград, а и от цялата страна. Ако не бяхме разкрили схемите на хора от предишното ръководство на болницата, имаше опасност тези пациенти да останат без лечение, защото пред лечебното заведение стоеше угрозата за фалит. Говорим за стотици хиляди левове, източвани през ВСК, но ще спра дотук с тази тема, в момента се извършва проверка от АДФИ, ще изчакаме резултатите.
В Плана за интегрирано развитие на община Благоевград (2021-2027 г.) се предвижда създаването на нов индустриален парк, както и нова индустриално-логистична зона. Общият индикативен бюджет за тези проекти е 880 млн. лв. Споделете малко повече за тази идея и докъде стигна развитието й?
Като всеки областен град, и Благоевград има нужда от своята индустриална зона. Първата задача в тази посока е да се намери подходящото място, върху което да бъде изградена. Към настоящия момент съм възложил задание, което да промени Общия устройствен план на Благоевград, така че да бъдат очертани границите на тази зона. След това трябва да се пристъпи към даване на задание за изготвяне на проект и накрая е вписването й в регистъра на индустриалните зони и търсенето на финансиране. Този процес е дълъг и сложен. Ще продължи около две-три години, но за сметка на това, бъдещата зона ще даде развитието на града за много години напред. Така че съм оптимист, защото към настоящия момент успяхме, въпреки разпокъсаната собственост, да намерим място, което да е подходящо за създаване на подобна обособена зона. Надявам се съвсем скоро, през м. октомври, то да бъде гласувано от Общинския съвет.
Хубавата новина е, че икономическото изоставане на Благоевград, поради липсата на такава зона до момента, сега ще даде тласък и възможност да изградим Индустриална зона, която да отговаря на новите реалности и на бизнеса, който е разположен по съвсем различен начин, с оглед на неговото релокиране, с оглед нулевите въглеродни емисии. В този смисъл, можем да говорим за една модерна и технологична Индустриална зона.
Не трябва да подценяваме също и т.нар. Иновационен квартал, който също е вид зона, но за развитие на IT сектора. За тази цел сме предвидили терена на бившите казарми, където в бъдеще предвиждаме да бъде изграден един квартал. Той ще бъде „МиниТехпарк зона“, в която ще се развива IT секторът в Благоевград. Теренът вече е отреден за този проект.
Имате ли добри примери за публично-частни партньорства?
За съжаление, нямаме нито един пример за добро публично-частно партньорство. Всичките публично-частни партньорства в Благоевград до този момент са пример за това как се прави нещо лошо. За пример давам така наречения Покрит пазар, който всъщност унищожи старото тържище и съсипа идеята търговците и производителите да имат по-добро място за реализация на своята продукция. Така че аз не съм особен привърженик на публично-частните партньорства, поне в този им вид, в който функционират в Благоевград. Този вид отношения са печеливши, когато са равнопоставени, а не едната страна да печели за сметка на другата.
Какъв трябва да бъде, според Вас, обликът на икономиката на региона?
Икономиката на региона трябва да бъде насочена към IT сектора, стартъпите, микроелектроника. Със сигурност, трябва да бъде свързана с образованието на нашия град, който е университетски. Тоест предимството на университетите трябва да бъде доразвито в средните училища, дори и да бъде надградено с един научен институт за развитие на микроелектроника. И всичко това трябва да бъде в синергия помежду си. В бъдещата индустриална зона ще бъдат разположени предприятия, работещи в леката промишленост (тъй като Благоевград няма как да има тежка промишленост), хранително-вкусовата. Защо да не създадем тук и един Балкански логистичен център? Да не пропусна и развитието на туризма, естествено. Между другото, туризмът е перо, което до момента е с нулева добавена стойност за Благоевград и, със сигурност, може да бъде развито с оглед на минералната вода и планините.
Как общината съдейства за този облик? Имате ли запитвания от чуждестранни инвеститори за инвестиция и партньорство на територията на общината?
Провеждаме кръгли маси и непрекъснати срещи между учебните заведения – средни и висши, и посредничим с частния сектор. От наша страна предоставяме добри условия за развитие чрез определянето на бъдещата Индустриална зона , чрез съдействието за намиране на терени и кадри. Това ще бъде нашата функция и, естествено, ролята на Общината ще бъде максимално прозрачно да съдейства на инвеститорите. Всякакви партньори са добре дошли в общината. Важно е да дават своята добавена стойност.
Какви нови проекти предстоят?
Още в предизборната кампания дадох заявки за стратегическото развитие на Благоевград. Това са седем основни проекта и се доказа в процеса на работа през тази една година, че те са напълно реалистични и могат да дадат много сериозен тласък на икономическото развитие на областния център. Дано по-скоро влезем в период, в който да започнем реализацията на тези проекти, но те не зависят само от нас, като кмет и общинска администрация, а от цялата държава. Тези седем проекта са началото, но те ще бъдат надградени с още много.
Кои са най-належащите проблеми, с които трябва да се справите до края на мандата?
В днешните времена трябва да се справяме с проблемите, които ни касаят най-пряко в живота – а те са за това как да живеят моите съграждани по-добре, как да си плащат сметките, как да запазят работата си, как да имат по-добри условия за живот. Опитвам се да съм близко до хората и да решавам техните ежедневни проблеми в този мандат, преди да стартираме със стратегическите проекти. Да, те вървят едновременно, но знаете, че за едини стратегически проекти са необходими години, а моята работа дотогава е да съм близо до хората. А на бизнеса помагам с каквото мога, за да оцелее в тези тежки времена. Сигурен съм, че след това му предстои развитие. Знаем, че след всеки тъмен период идва светъл. Искам бизнесът да знае, че в мое лице има добър и коректен партньор.
